Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 74 01.04.2015
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и трети февруари
две
хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Г.М.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 783 по описа за
2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “М Дорс” ООД, против
наказателно постановление № 129135-F136977/12.12.2014
г. на в.и. д. Директор на Офис Разград при ТД на
НАП – гр. Варна, с което за нарушение на чл. 92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на
основание чл. 261 ал.1 от ЗКПО му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като сочи че са налице предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.11.2014 г. контролните органи
по ЗКПО, изпратили покана до дружеството жалбоподател изх. № ВхК-11156#52/18.11.2014 г. получена от него на 24.11.2014 г., с
която на управителя било указано че следва да се яви в 7 дневен срок за
подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. и годишен отчет за дейността за
2013 г. Поканата била изпратена след извършена на 31.10.2014 г. от
актосъставителката – св. Д. /гл. инспектор по приходите в офис Рзград на ТД на
НАП Варна/ проверка, дали посочените в списък към писмо на ЦУ на НАП изх. №
20-00-213/27.10.2014 г. задължени лица
/едно от които бил и жалбоподателя/ са подали декларации за 2013 г. В изпълнение
на указанията в поканата, управителят на дружеството на 01.12.2014 г. подал
годишна данъчна декларация за 2013 г. по чл. 92 от Закона. На същия ден, свидетелката
Д., съставила АУАН с № F136977/01.12.14
г., в който описала посочените по горе обстоятелства – че при проверка на 31.10.14 г. е установено,
че дружеството в качеството му на
данъчно задължено лице по чл.2 ал.1 от ЗКПО, не е изпълнило задължението си да
да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. в
законоустановения срок до 31.03.2014 г., че в резултат на посочената по – горе
покана на 01.12.2014 г. е подало такава, в която е декларирало корпоративен
данък за внасяне – 2,21 лв., със закъснение от 8 месеца и 1 ден. За нарушени
актосъставителят посочил разпоредбите на
чл. 92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО. Актът бил предявен и подписан от управителя на
дружеството без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 12.12.2014
г., било издадено и атакуваното НП, с което нарушението е описано по начин
идентичен с даденото му в акта описание, същото е квалифицирано като такова по
чл. 92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО и на осн чл.
261 ал.1 от ЗКПО на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лв. В атакуваното НП административнонаказващият орган
е посочил, че не са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
В хода на съдебното производство, отразените в
АУАН факти се установяват от разпита на актосъставителя - св. Д. и приложените
към административнонаказателната преписка и представени в хода на съдебното
производство писмени доказателства. В съдържанието до изпратената на
жалбоподателя покана е отбелязано, че същия следва да се яви в 7 дневен срок от
получаването й в ТД на НАП Варна, офис Разград “за подаване на годишна данъчна
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. и годишен отчет за дейността за 2013
г.” Представено е и писмо изх. №
ВхК-11156#52/18.11.2014 г. от ЦУ на НАП до териториалните дирекции,
в която се сочи че на последните се
представят справки за неподадени ГДД по чл.92 ро ЗКПО за финансовата 2013 г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни
от изложените в нея съображения.
Съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно от формална страна.
За нарушени в АУАН и издаденото въз основа на него НП са посочени
разпоредбите на чл. 92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО. Първата от тях въвежда задължение
за данъчно задължените по закона лица да подават годишна данъчна декларация по
образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, а
втората от тях, сочи срока, в който годишната данъчна декларация следва да бъде
подадена – до 31 март на следващата година. Посочената разпоредба, съпоставен с
приложената от административнонаказващият орган норма на чл. 261 ал.1 от ЗКПО, предвиждащ
санкции за данъчно задължени лица, които не подадат декларация по този закон,
или не я подадат в срок, налага несъмнения извод, че неподаването на годишна
данъчна декларация и нейното подаване извън законоустановения срок са две
отделни самостоятелни нарушения. И двете се изразяват в бездействия, но първото
от тях предполага установяване на това бездействие от контролните органи по
регламентирания в ЗАНН ред, преди подаване на декларацията след срока, а
второто след подаването й след изтичане на срока. Ето защо, в случаите когато
се касае до установено неизпълнение на данъчно задълженото лице да подаде
декларацията по чл. 92 ал.1 от ЗКПО – така, както е отбелязано и в АУАН и в НП в
резултат на проверката на 31.10.2014 г., то налице е нарушение изразяващо се в
неподаване на декларация въобще. В случаят органът по приходите обаче, вместо
да покани жалбоподателят да се яви за установяване на нарушението, го е поканил
да подаде годишна данъчна декларация в 7 дневен срок от уведомяването. В
изпълнение именно на тези указания /той като задължението за подаване на
декларацията в определен срок е било възникнало за жалпоподателя в качуството
му на субект на правната норма по силата на закона/ на 01.12.2014 г. е била
подадена и ГДД от жалбоподателя. Именно от тази дата е налице преустановяване
на забавата и на практика, осъщественото от жалбоподателя нарушение се е
превърнало в такова изразяващо се не в неподаване на декларацията, а в
подаването й не в установения от чл.92 ал.2 срок. Описанието на санкционираното
нарушение дадено от административнонаказващият орган, обаче не може с
категоричност да се отнесе към някой от двата състава на административно
нарушение, които са различни. Посочената неяснота се изразява не само в
отразяване в съдържанието на НП на факти относими към съставомерността на двете
деяния - за констатирано неподаване декларацията /на 31.10.2014 г./ и
констатирано подаване на декларацията със забава /на 01.12.2014 г./, но и от
посочените от административнонаказващият орган за нарушени едновременно ал. 1 и
ал.2 от ЗКПО. По изложените съображения, съдът намира че атакуваното НП не
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН ал.1
от ЗАНН за пълна и точна фактическа и правна индивидуализация на санкционираното
нарушения, целящи обезпечаване на ефективното право на защита на субекта на
административно нарушение. Допуснатото от администаритвонанакзавщия орган неспазване
на тези изисквания е довело такъв порок на наказателното постановление,
представляващ и самостоятелно основание за неговата отмяна, като
незаконосъобразно от формална страна.
В
допълнение само следва да бъде добавено, че на практика имено тази
незоконосъобразност от формална страна е наложила и поддържаната от защитата
теза за необходимостта от установявана на началния момент на давността по чл.
34 от ЗАНН, касаеща нарушението изразяващо се в неподаване на декларацията. По
отношение на нарушението изразяващо се в подаване на декларацията извън срок
обаче, този начален момент е изяснен и той би следвало да съвпада с подаването
й на 01.12.2014 г., тъй като то е установено именно тогава. Не изтеклата
давност обаче е основание за отмяна на атакуваното НП, а изложените по – горе други аргументи
касаещи неговата незаконосъобразност от формална страна.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 129135-F136977/12.12.2014 г. на в.и.д. Директор на Офис Разград при ТД на НАП
– гр. Варна, с което за нарушение на чл. 92 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, на основание
чл. 261 ал.1 от ЗКПО на “М Дорс” ООД е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград
в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: