Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 75                                                      31.03.2015 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На   двадесет  и  трети  февруари                                две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      31                                        по описа за  2015 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

            Постъпила е жалба от “Темпак” ЕООД  против наказателно постановление № 17 – 0000143/08.01.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.141 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 7 ал.1 ат Закон за здравословни и безопасни условия на труд и пар.1 т.9 от ДР на ЗЗБут, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

          Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 25.11.2014 г.,  представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в предприятие за саи за обувки, находящо се в с. Е., ул. “****” № **, в който дейност осъществявало дружеството жалбоподател. Проверяващите констатирали, че на първия етаж от сградата са монтирани четири броя щанцови преси, на които работели М. Д., Х.Т.и Е.К., а четвърти работник – И.К. подготвял материали за работещите на пресите. След извършване на проверка и на документацията касаеща спазването на нормативните изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, осъществена на 26.11.2014 г., контролните органи установили, че пресите са монтирани без да са спазени минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. До посоченият извод актосъставителят стигнал въз основа на факта, че монтирането им не било извършено по проект, който да гарантира механичната надежност на строителната конструкция на сградата, в която са разположени, както и на отделните елементи на машините. Ето защо и като приела, че такъв е необходим съгласно изискванията на чл. 141 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 7 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и пар.1 т.9 от ДР на ЗЗББУТ, тъй като пресите били източник на вибрации, актосъставителката – св. И., съставила АУАН с бл. № 17-0000143/05.12.2014 г., в който изложила тези обстоятелства, които квалифицирала като нарушение на посочените по – горе правни норми. Актът бил предявен и подписан от управителя на дружеството жалбоподател без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 08.01.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което описанието на осъщественото нарушение е идентично с даденото му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. 141 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 7 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и пар.1 т.9 от ДР на ЗЗББУТ, и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание 413 ал.2 от КТ, с налагане на административно наказаине “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

       Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. И..

        От представените от жалбоподателя и приети писмени доказателства по делото, се установява, че проверения от контролните органи е търговски обект с предназначение  - хранителен магазин, за който от дружеството са предприети действия по промяна предназначението му в цех за производство на обувки. Приетите, като писмени доказателства – сертификат за контрол от 08.12.2014 г. и приложен протокол към него, уведомление за инвестиционно предложение до директора на РИОСВ гр. Русе, отговор от РИОСВ Русе, становище с изходни данни за проектиране на “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, удостоверение от “Енерго-Про Мрежи” АД, скица на обекта, нотариално заверена декларация за съгласие за пормяна предназначение на обекта, доклад за обследване на съществуващ обект са датирани с дати последващи проверките на контролните органи извършени през месец ноември 2014 г. Според съдържанието на представеният доклад за обследване,  касаещ промяна на предназначението на самостоятелния обект – хранителен магазин в технологично отделение за разкрояване на детайли за обувки към цех за производство на обувки, съгласно разработените проекти по част АРХ и ЕЛ за промяна предназначението на помещението се предвижда подов монтаж на 1 бр. мостова щанца и 3 бр. конзолни пресщанци посредством демпферни пети, които елиминират работните вибрации на машините. Няма нарушаване целостта на никакви конструктивни елементи. Няма нарушаване на предвидени натоварвания и предвижданата промяна в предназначението няма да повлияе на носимоспособността на конструкцията, като цяло. Носещата конструкция на сградата остава непроменена и не се нуждае от допълнително подсилване. В доклада е изразено и становище че предвижданата промяна може да се извърши в съответствие с проектната документация, без това да прездизвика риск за сигурността и годността на носещата конструкция на сградата и експлоатацията й по предназначение. Представен е и сертификат за контрол, удостоверяващ че контролирания параметър “дневна стойност на експозиция на вибрациите, предавани на цяло тяло” на пресите, съответства на нормите в Наребда № 3 по показателите в приложения към сертификата протокол.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

         Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

       Действително безспорно установено се явява обстоятелството, че към момента на проверката на контролните органи в предприятието на жалбоподателя са били монтирани щанцови преси, без наличие на проект гарантиращ механичната надежност на строителната конструкция на сградата, в която са били разположени машините. Безспорно установено, въз основа на представените от самия жалбоподател писмени доказателства, се явява и обсотятелството че пресите са източник на вибрации, както и това че на същите се е работело към момента на проверката.  По този начин, от страна на жалбоподателят, в качеството му на работодател, е било осъществено и санкционираното формално нарушение на изискванията на чл. 141. ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, съгласно който: «Машини и съоръжения - източници на вибрации, се монтират по проекти, гарантиращи механичната надеждност на строителната конструкция на сградите и съоръженията и на отделните им елементи.» От друга страна обаче, установено е от представените от дружеството жалбоподател писмени доказателства, че същото е предприело действия по промяна предназначението на съществуващия обект в такъв съответстващ на предназначението, за което е бил ползван по време на проверката. Видно е и че тази промяна не е свързана с нарушаване предвидени натоварвания и няма да повлияе на носимоспособността на конструкцията, като цяло, като не е необходимо и допълнително подсилване на носещата конструкция на сградата. Макар и не пряко относимо към съставомерността на нарушението релвантно се явява и обстоятелствот, че дневната стойност на експозициите на вибрациите на самите преси, съответства по показатели на изискванията на Наредба № 3. При това положение, предприетите от жалбоподателя действия, непосредствено след проверката, следва да се приеме, че са насочени към отстраняване на установената от контролните органи  липса на проект гарантиращ механичната надеждност на строителната конструкция на сградата и  отделните й елементи. Останалите представени от него пък писмени доказателства са пряко относими към липсата на вредни последици за работниците и служителите в предприятието. След като настъпили такива от контролните органи не са констатиране, а се установява и че промяната в предназначението на помещението, съответстваща на нормативните изисквания, която липсва основания да се заключи, че се различава от установеното фактическо положение,  няма да повлияе на носимостта на конструкцията и не е необходимо допълнително подсилване на конструкцията на сградата, то се налага и извода за липса на каквито и да е вредни последици от нарушението. Ето защо и въз основа на изложеното, съдът намира, че в случая съставомерното поведение на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание чл. 415в от КТ, а не от приложения от административнонаказващия орган чл. 413 ал.2 от Кодекса. В тази смисъл, следва да бъде изменено и атакуваното НП, като отговорността на  жалбоподателя следва да бъде ангажирана на основание посочения текст от закона, като размера на наложеното му административно наказание “имуществена санкция” бъде намален от 1 500 лв. на минимума предвиден в чл. 415в от Кодекса от 100 лв., при липса на отегчаващи отговорността му обстоятелства.

 

                                 Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                         

 

                                                Р     Е     Ш     И :

              ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 17 – 0000143/08.01.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.141 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 7 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и пар.1 т.9 от ДР на ЗЗБУГ, на основание чл. 413 ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., като на основание чл.415в от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание “имуществена санкция” от 1500 лв. на 100/сто/ лева.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: