№ 99 27.04.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
единадесети март две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Ж.Р.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 39 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ю.А.М. против
наказателно постановление № 14-1075-001045/07.01.2015 г. на началник
сектор ПП към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на
осн. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 150 лв. и за нарушение на чл. 120 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.
183 ал.5 т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 100 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки
осъществяването на санкционираното нарушение по същество.
Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.12.2014 г. в гр. Разград, жалбоподателят
управлявал МПС – л.а.”Опел Вектра”, с рег. № ******, по
бул.”Княз Борис” движейки се в посока към Водна централа. При преминаването му
по отсечката пред ОУ “В. Левски”, находящия се там светофар, указващ
пешеходната пътека, бил задействан от дъщерята на св. Б.. След като светнал
зелен сигнал за детето, то започнало да пресича улицата, за да стигне до
автомобила на баща си, който бил спрял на пътното платно пред пътеката и го
изчаквал. Междувременно движещият се зад свидетеля автомобил го изпреварил,
преди той да спре и продължил движението си в посока към Водна централа. При
светещ сигнал червено за автомобилите и след като детето вече било започнало да
пресича уличното платно, свидетелят бил заобиколен и от жалбоподателя, който
въпреки сигнала не спрял пред пешеходната пътека, пресякъл я и продължил
движението си по улицата. Това ядосало свидетеля Б., който след като дъщеря му
се качила в колата, продължил движението си след жалбоподателя, разпознал
марката и модела на управлявания от него автомобил, видял регистрационният му
номер и сигнализирал на телефон 112 за случилото се, подавайки данни за
превозното средство, което се движело пред него. Въз основа на така получената
информация и дадените на 18.12.2014 г. писмени обяснения от свидетеля, на
19.12.2014 г., актосъставителят – св. З., съставил АУАН с бл. № 642653 от същата дата, в който описал посочените по
– горе обстоятелства. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с
отбелязване на възражения, че е бил трета поред кола, която е преминала през
пешеходната пътека, при зелен сигнал на светофара за автомобилите.
В хода на съдебното производство,
като свидетели са разпитани актосъставителя и Б. Б.. С показанията си последния
установява относимите към съставомерността на нарушенията обсотятелства описани
в АУАН и от свидетеля З.. Съдът наемира сочените гласни доказателства за
истинни, поради което намира че следва да бъдат кредитирани изцяло. Показанията
на допуснатите по искане на жалбоподателя свидетели – Д.и А., съдът намира че
не отразяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка.
Твърденията им, поддържащи тезата на жалбоподателя – че той е бил трета поред
кола, която е пресякла пешеходната пътека, след светване на сигнал зелено за
автомобилите, се опровергават от изнесеното от Б. в неговите показания – че той е бил спрял преди
пешеходната пътека, че преди спирането му е бил изпреварен от друг автомобил и че е бил заобиколен от жалбоподателя, след
като светофарът е светнал зелено за пешеходците. Последно посочените показания
са дадени от безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото свидетел,
поради което и като противоречащи им показанията на свидетелите Д. и А. –
приятели на жалбоподателя, не следва да бъдат кредитирани.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Що се отнася до това осъществени ли са
санкционираните административни нарушения от жалбоподателя и извършено ли са те
виновно от него, намира следното.
Посочената за виновно нарушена
разпоредба на чл. 6 т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Като не е спрял управляваното от него
превозно средство при светлинен сигнал различен от зелената светлина, която
единствена разрешава преминаването /чл. 31 л.7 т.3 от ППЗДвП/, той е осъществил
и състава на нарушението на чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП. Правилно от
административнонаказващият орган е приложена и санкционната разпоредба на чл.
179 ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждащ вида и размера на административното наказание
за водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението. Доколкото с поведението си – преминаване през пътното
платно, маркирано с пешеходна пътека, при забраняващ движението сигнал, докато
по тази пътека е преминавало дете, жалбоподателят е създал непосредствена опасност
именно за този последно посочен участник в движението, то законосъобразно е ангажиране
неговата административнонаказателна отговорност по последно посочената
разпоредба на чл. 179 ал.1 т.5 от Закона. Съдът, намира че липсват и основания
за изменение на наказателното постановление досежно размера на наложеното му на
максимума предвиден в закона наказание глоба от 150 лв., именно поради
обсотятелствата при които е осъществено нарушението, определящи го като такова
със завишена степен на обществена опасност.
По отношение на
второто от нарушенията. Същото е квалифицирано от административнонаказващият
орган, като такова по чл. 120 ал.1 т.1
от ЗДвП, съгласно който «Когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно
превозно средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява
преминаването - да спре пред пешеходната пътека». Това нарушението е
санкционирано на основание чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП определяща вида и размера
на наказанието на водач, който не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека. Същевременно разпоредбата на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП
предвиждат санкция за водачите,
преминаващи при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
При това положение приложената от административнонаказващият орган санкционна
норма не съответства на словесното описание на санкционираното поведение на
жалбоподателя, както и на неговата правна квалификация. Разпоредбата
на чл. 120 ал.1 т.1 от ЗДвП е относима към санкцията посочена именно в чл.183
ал.5 т.1 от Закона, тъй като пешеходната пътека е била регулирана със светофар.
Ето защо, не може да се приеме, че жалбоподателят е осъществил две
нарушения едното от които съставомерно по чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП, а другото по
чл. 120 ал.1 т.1 от ЗДвП. Напротив,
нарушението му осъществява състава на бланкетната норма на чл.6 ал.1 т.1 и се
изразява в нарушаване на конкретното изискване на чл.120 ал.1 т.1 от ЗДвП
забраняващо преминаването през пешеходна пътека при забраняващ сигнал на
светофара. И
доколкото от това поведение на жалбоподателя е настъпила непосредствена
опасност за участник в движението – пешеходеца, пресичащ пътеката, то това
нарушение следва да бъде санкционирано по чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Ето защо и по изложените съображение в тази
му част, по отношение на второто от нарушенията, наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно
от формална страна.
Воден от изложеното до тук, на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-1075-001045/07.01.2015 г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград в частта, в която за нарушение
на чл. 6 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ю.А.М. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-1075-001045/07.01.2015
г. на
началник сектор ПП към ОД на МВР Разград в частта, в която за нарушение
на чл. 120 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП на Ю.А.М. е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: