Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 27.04.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На единадесети март две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлета Добрева

Секретар: Ж.Р.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 44 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.А.М. против наказателно постановление № 37-0000216/28.07.2014 г. на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93 ал.1, т.1, от ЗАПревози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Жалбоподателят моли наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващия орган не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил спрян от контролните органи по ЗАПревози и служители на ОД на МВР при съвместна проверка на 05.06.2014 г. в гр. Разград, на изхода за с. Дянково, при управление на л.а. “Фолксваген Голф” с рег. №*****. Въз основа на снетите обяснения от тримата пътници в автомобила, двама от които свидетелите А. и Х., служителите на АА приели, че на посочената дата жалбоподателя осъществява обществен превоз на пътници. До това заключение достигнали, въз основа на твърденията на свидетелите/които последните поддържат и в хода на съдебното производство/, че те заедно с жалбоподателят са наети за извършване на ремонтни дейности в с. Помощица от Хр. С., четиримата живеят в с. Дянково и пътуват с автомобила спрян за проверка, като за придвижването им между двете населени места, последният, освен договореното заплащане за труд им дава отделно пари за транспорта – по 20 лв. дневно, като за предходната проверката седмица им е дал общо 100 лв. Като приел, че така изложените факти обосновават извода, че жалбоподателя осъществява обществен превоз и тъй като последния не притежава лиценз за извършване превоз на пътници, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници и документи изискуеми от ЗАПревози, актосъставителят – св. М., съставил АУАН с бл. 186398/05.06.2014 г., в който изложил посочените по – горе обсояттелства, квалифицирайки ги като нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване, че има възражения. Въз основа на акта на 28.07.2014 г. било издадено и атакуваното НП, в което осъщественото от жалбоподателя нарушение е описано по начин идентичен с описанието дадено му в АУАН, за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗАПревози и отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93 ал.1 т.1 от Закона, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 1 500 лв.

Като свидетели по делото са разпитани актосъставителят М. и св. М., които с показанията си установава идентични с отразените в акта и НП обстоятелства. Идентични по съдържание са и показанията на свидетелите допуснати по искане на жалбоподателя – А. и Х..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, последните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган по реда и във формата предвидени в законанамира, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното административно нарарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното:

Съгласно посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗАвП превози: “Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон». Следователно за да е налице съставомерно нарушение по посочения текст от Закона в производството по несъмнен и безспорен начин следваше да бъде установено, че осъществявания от жалбоподателя превоз е обществен или таксиметров такъв. Легалните дефиниции на понятията «обществен превоз» и «таксиметров превоз» са дадени в пар.1 т.1 и т.26 от ДР на ЗАПревози и съгласно тях, обществен превоз е този, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а таксиметрови превози, са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. В случая заплащане по смисъла на посочените разпоредби от закона, което е определяща за квалифицирането на превоза, като един от двата нормативно регламентирани вида превоз, съдът не намира да бе доказано. Действително установено е договорено плащане за транспорт между жалбоподателя и лицето, наело него и пътниците в автомобила. Договорената и изплатена парична сума обаче не бе установено да надхвърля стойността на горивото необходимо за предвижване на автомобила между началната и крайна точка от маршрута /от с. Дянково до с. Помощица/ и обратно, поради което не може и да се приеме, доколкото не е доказано че тя включва и стойността на превозната услуга, че същата представлява «заплащане» по смисъла на закона. Освен това, заплащане не е договоряно между пътниците и водача, а сумата е била предоставена от трето лице и по договорка с него, за да се осигури присъствието на първите в населено място, където да осъществяват възложена от последното дейност. Тези обстоятелства налагат извода, че ако осъществявания превоз е регулиран от нормите на ЗАПревози, то същия съответства по – скоро на дефиницията за превоз за собствена сметка, дадена в т.4 на пар.1 от ДР на ЗАПревози, според която този вид превоз е превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. Ето защо и доколкото определящото за съставомерността на нарушението заплащане стойността на услугата, на превоза /а не на стойността на необходимото за същия гориво/, не бе доказано по категоричен начин от административнонаказващия орган, в чиято тежест бе установяването на посоченото обстоятелство, то атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 37-0000216/28.07.2014 г. на Директора на РД “АА” гр. Разград, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за автомобилните превози, на основание чл.93 ал.1, т.1, от ЗАПревози на И.А.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: