№ 89 02.04.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на пети март две хиляди и петнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.А.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №59 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.Т.А. ***, срещу Наказателно постановление №14-1075-000083 от 06.03.2014г.
на Началник Сектор към ОД на МВР
Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 150 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 10 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателя не се явява и не изпраща
представител.
За наказващия орган Областна Дирекция
на МВР -гр. Разград не се явява представител.
За Разградска районна
прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №№14-1075-000083 от
06.03.2014г. на Началник Сектор към ОД
на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя С.Т.А. на основание чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание
глоба в размер на 150 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 10 лв. Същото наказателно постановление
е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
№Т263962/11.02.2014г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр.
Разград на жалбоподателя затова, че последният на 11.02.2014г. в 11.04 часа по път II-49 до с. Стражец
между първа и втора автобусна спирка на GPS координати EL26.30.6260 и NL43.33.5063 в посока гр. Кубрат управлявал
собствения си лек автомобил «Фолксваген
Шаран» с рег. №***, като при въведено ограничение на скоростта за движение
извън населено място 50 км/ч. с поставен пътен знак В-26 и допълнителна табела
Т-2 1000М, управлявал автомобила със скорост 87 км/ч. и превишил разрешената
скорост с 37 км/ч. Скоростта е измерена с
TFR1M с фабр. №635 и е намалена с 3% възможна грешка и е показана на водача. Нарушението било
заснето с клип №1511. Освен това водачът не носил със себе си контролен талон
към свидетелството му за управление на МПС. Прието е, че така
е нарушен на първо място /с първото нарушение/ чл.21, ал.1 от ЗДвП и на
следващо място чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП с второто нарушение . Тези обстоятелства са отразени и в НП.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Ал. З. /актосъставителя/
който в показанията си потвърждава обстоятелствата по АУАН и НП. Очевидно
свидетелят добре си спомня случая, защото дава подробни показания. Сочи, че
жалбоподателят бил засечен с управлявания от него автомобил в пределите на важащо
ограничение на скоростта, обозначено със съответен знак. Жалбоподателят бил
спрян за проверка. Отчетената скорост била показана на жалбоподателя, управляващ
автомобила – пред жалбоподателя бил възпроизведен целия заснет клип. Автомобилът
на жалбоподателя бил засечен извън населеното място, движейки се от гр. Разград
към гр. Кубрат. Отчетената скорост била 90 км/ч. и била намалена с възможната
грешка. Жалбоподателят не носил със себе си контролен талон към свидетелството му за управление на
МПС, както установява актосъставителя. Съдът няма причина да се съмнява в
показанията на разпитания полицейски служител и ги кредитира изцяло. Самият акт
има доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните
доказателства не разколебават тази доказателствена сила. Поради всичко изложено
съдът намира за безспорно доказана фактическата обстановка изложена в акта и
НП.
Изложените фактически
обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени
от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от
закона ред. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за допусната неяснота в
наказателното постановление, понеже на същия не били ясни посочените GPS координати на мястото на нарушението. Освен с
посочването на тези координати мястото на нарушението е описано и фактически,
поради което не може да става дума за някаква неяснота. С оглед данните по
делото съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вменените му нарушения.
На посочената в акта дата извън населено място той е управлявал лек автомобил със скорост 87 км/ч., при
ограничение на скоростта до 50 км/ч.,
като по този начин е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. При това жалбоподателят е управлявал
автомобила със скорост, надвишаваща максимално допустимата с 37 км/ч.
Скоростта, с която жалбоподателят се е движил е установена с техническо
средство и му е показана и същият не е възразил. В случая деянието на
нарушителя е безспорно доказано от показанията на актосъставителя, а и самия
АУАН по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила. Разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП предвижда наказания в различни размери за водачите нарушили чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като се изхожда от скоростта, с която е надвишена максимално допустимата скорост на движение. С оглед данните по делото съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение
по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателят е бил наясно
със задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в
населено място, но не се е съобразил с това си задължение. Наложената му глоба
за това нарушение е в абсолютния законов размер, поради което и не може да се
поставя въпрос за намаляването на същото наказание. Неоснователен е доводът в жалбата, основаващ
се на тълкувателната дейност на ВАС – очевидно се визира Тълкувателно
решение №1/26.02.2014г. по т.д. №1 от 2013г. на ВАС. Същото решение касае реда
за налагане на санкции посредством електронни фишове при установяване на
нарушение в отсъствие на нарушителя. Разглеждания случай изобщо не е такъв –
установяването на нарушението и съставянето на акта е станало в присъствието на
нарушителя и същият е наказан с Наказателно постановление, а не с фиш. Поради всичко
изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление в тази му част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Наказателното постановление е законосъобразно и в своята втора част – относно наложеното на жалбоподателя на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.100, ал.1, т.1, от същия закон
наказание глоба от 10 лв. Очевидно
жалбоподателят, като водач на МПС, не е носил в себе си контролния талон към СУМПС, което е установено от
контролните органи. Така той е нарушил
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този случай жалбоподателят явно е действал
непредпазливо –следва да се приеме, че става дума за пропуск от негова
страна. Това обаче не освобождава
жалбоподателя от административнонаказателна отговорност -непредпазливите
административни нарушения са принципно
наказуеми и в случая жалбоподателят основателно е наказан по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП. Наложеното му наказание е
в абсолютния законов размер по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. С оглед явното пренебрежително
отношение на водачите към подобен род нарушения не може да се говори за
маловажен случай. В тази част наказателното постановление също е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Поради всичко изложено наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло, тъй като се явява законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1075-000083 от 06.03.2014г. на Началник Сектор
към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя С.Т.А. *** на основание
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 150 лв и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 10 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: