Р Е Ш Е Н И Е

№ 117 29.04.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 92 по описа за 2015 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Глобал персонал” ООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-0000140 от 22.12.2014 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, тъй като го счита за незаконосъобразно.

В съдебното заседание за обжалващото дружество не се явява представител.

Въззиваемата страна, чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода 25.11.2014г. – 27.11.2014г. в офиса на обжалващото дружество “Глобал персонал” ООД гр. Разград, находящ се в гр. Разград, бул. България №36 и в офиса на Д ИТ Разград, е установено, че за периода от 16.06.2014г. до 09.10.2014г. лицето Ф. С. М. е престирала работната си сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови. Ф. М. е попълнила декларация, в която е посочила, че е започнала работа към офиса на дружеството на 16.06.2014г., от която дата ежедневно е извършвала почистване на офиса на дружеството по указание и под контрол на търговския директор на дружеството, срещу договорено възнаграждение. Представени са копия от разчетно-платежни ведомости, видно от които за месеците от юни до септември 2014г. на лицето е изплащано ежемесечно трудово възнаграждение, с отчитане на отработените дни. Представен е граждански договор, сключен на 16.06.2014г. между Ф. М. и “Глобал персонал” ООД за извършване на работа с личен труд, без да е посочен конкретния предмет на договора. Посочен е срок на действие до 16.10.2014г. Трудов договор между Ф. М. и “Глобал персонал” ООД бил сключен едва на 10.10.2014г. – няколко месеца след като първата започнала работа. Въз основа на констатациите от проверката, на 27.11.2014г. бил съставен АУАН № 17 – 0000140 за това, че за времето от 16.06.2014г. до 09.10.2014г. Ф. С. М. е престирала работната си сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови – не бил сключен трудов договор в писмена форма между страните. Прието е, че така е нарушен чл.1, ал.2 от Кодекса на труда. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1600 лв. на основание чл. 414 ал.1 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител –св. М. И. Последната потвърждава обстоятелствата отразени в акта и НП. Сочи, че при проверката е уставонено, че Ф. М. е започнала работа още на 16.06.2014г. – това е посочила самата Ф. М. в попълнена декларация, като й е изплащано месечно възнаграждение, видно от разчетно-платежните ведомости за месеците юни, юли, август и септември, т.е. периода в който същата е работила в дружеството без с нея да е сключен трудов договор. Тези обстоятелства всъщност не са спорни, поради което и с оглед всички доказателства съдът намира, че вменената на обжалващото дружество фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното юридическо лице е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е нагажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 1, ал.1 от КТ, на основание чл.414 ал.1 от КТ - за това, че за периода от 16.06.2014г. до 09.10.2014г. лицето Ф. С. М. е престирала работната си сила в полза на дружеството, без възникналите по повод на това отношения да са уредени като трудови. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62 ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Работодателят е наел на работа лицето Ф. М., като на същата е възложена трудова функция – ежедневно почистване на офис, срещу заплащане на месечно възнаграждение. При това работодателят е имал задължението по силата на чл.1, ал.2 от КТ да уреди отношенията с Ф. М. като трудови, чрез сключване и на съответен трудов договор. Това задължение на работодателя обаче не и изпълнено – Ф. М. е предоставяла работната си сила без отношенията между нея и работодателя в периода от 16.06.2014г. до 09.10.2014г. да са уредени като трудови – не е бил наличен трудов договор в писмена форма. Така е осъществен и състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на работодател. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция в процесния период, без да е налице писмен трудов договор в течение на процесния период. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Ф. М. в посочения период и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 1, ал.2 от КТ. Съдът намира, че изложените в жалбата доводи за маловажност на случая са неоснователни, като споделя изводите на наказващия орган, че в един немалък период лицето Ф. М. е била лишена от осигурителни и трудови права, поради което нарушението е със сериозна тежест и не може да се говори за маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ. Правилно обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.414, ал.1 от КТ. В случая наложеното на жалбоподателя наказание е имуществена санкция в размер на 1600 лв, което е малко над законовия минимум и съдът го намира за справедливо, с оглед обстоятелството, че тези нарушения са масови. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0000140 от 22.12.2014 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ, на “Глобал персонал” ООД гр. Разград на основание чл. 414 ал.1 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: