№ 122 29.04.2015г. град Разград
Разградският районен съд
на двадесет и шести март две хиляди и петнанадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №111 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е
жалба от В.А.Б. срещу Наказателно постановление
№*** от ***г. на Началник Сектор «Пътна
полиция» към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателката на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от същия закон е наложена
глоба от 200 лв и лишаване от право да управляма МПС за срок от 6 месеца, на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 , ал.1 същия закон й е наложена глоба от 20 лв, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон й е наложена глоба от 50 лв и
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от същия
закон й е наложена глоба от 20 лв и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са й
отнети 6 контролни точки. Наказателното постановление се обжалва от
жалбоподателката само в неговата първа част – в частта относно наложеното й
наказание на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от
същия закон /т.1 от НП/.
В съдебното
заседание жалбоподателката поддържа
жалбата си.
За
наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.
За Разградска
районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка
на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като
подадена в срок от надлежна страна и
срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява частично основателна.
С
обжалваното Наказателно
постановление №*** от ***г. на Началник Сектор «Пътна полиция» към ОД на
МВР Разград на жалбоподателката В.Б. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 103 от същия закон е наложена глоба от 200 лв и лишаване от
право да управляма МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.6, т.1 , ал.1 същия
закон й е наложена глоба от 20 лв, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон й е наложена глоба от 50 лв и на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.147, ал.1 от същия закон й е наложена глоба от 20 лв и на основание
Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 6 контролни точки. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №*** съставен от мл. автоконтрольор към
ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че на *** г., около 09,40 часа, в гр. Разград по бул.Странджа, до
бензиностанция OMV в посока кръстовище с ул. Дунав, жалбоподателката е
управлявала л.а. Шкода Фелиция с Рег. №***, собственост на фирма «Кондор» ООД и
след подаден от полицейски служител сигнал със стоп палка по образец и ясно
посочено да отбие и спре вдясно по посоката на движението си, Б. продължила
движението си, пресякла пътната маркировка М2 /двойна непрекъсната линия/ без
да спре на указаното място и влязла на територията на бензиностанция OMV. След извършената полицейска проверка било установено,
че Б. управлявала автомобила без да е поставила обезопасителен колан, с който е
оборудван автомобила и без да е представила МПС на задължителен технически
преглед. Прието
е, че така е нарушен
първо чл.103 от ЗДвП, тъй като жалбоподателката не спряла плавно на посоченото
място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за
спиране от контролен орган. На второ място е прието, че е нарушен чл.6, т.1 от
ЗДвП, тъй като жалбоподателката не била съобразила поведението си с пътната
маркировка. На трето място е прието, че е нарушен чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй
като жалбоподателката при управлението на автомобила не използвала
обезопасителен колан. На четвърто място е прието, че е нарушен чл.147, ал.1 от
ЗДвП, тъй като е прието, че жалбоподателката управлява автомобил, който не бил
минал технически преглед.
Пред РРС е
разпитан като свидетел полицейския служител И. И. /актосъставителя/. Същият
свидетел потвърждава, че действително на процесната дата и място на
жалбоподателката е подаден сигнал за спиране със стоп палка като й е посочено
да спре на предварително обособено място. Жалбоподателката вместо да спре е
продължила към близката бензиностанция за да зареди и завивайки наляво, след
което навлязла на територията на
бензиностанцията, нарушила двойна непрекъсната линия, забраняваща завой на
ляво. Малко след това се върнала при полицейските служители, които при
проверката установили, че автомобилът не е минал технически преглед, а още при
опита да спрат жалбоподателката забелязали, че тя управлява автомобила без да
ползва обезопасителен колан. Самата жалбоподателка твърди, че не забелязала
знака за спиране и едва когато вече навлизала в бензиностанцията била видяла
жестовете на полицейския служител, с които същият я питал защо не е спряла. Тя
дала знак с ръка, че ще се върне, което и станало. Актосъстъвителят също сочи,
че жалбоподзателката е направила знак с ръка, че ще обърне. Съдът не кредитира
твърденията на жалбоподателката, че едва навлизайки в бензиностанцията
разбрала, че и е подаден сигнал да спре. Полицейските служители са й подали
ясен сигнал, който жалбоподателката без съмнение е забелязала, а и при всички случаи е била длъжна да забележи,
доколкото като водач на автомобил следва да следи сигналите на органите за
контрол. При това действително жалбоподателката не е изпълнила разпореждането
на контролен орган да спре на посоченото й място – решила е сама да преценява какво
да направи първо и кога да се върне за проверката, макар и поведението й да
показва, че не е имала за цел окончателно да осуети проверката. Тези
обстоятелства съдът намира за установени по несъмнен начин, тъй като кредитира
казаното от актосъставителя, а и се позовава на доказателствената сила на АУАН.
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
В
обжалваната си част – частта относно наложеното на жалбоподателката наказание
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от същия закон
/т.1 от НП/ – наказателното постановление не страда от процесуални пороци. С
оглед установените фактически данни съдът намира, че жалбоподателката е
извършила вмененото и нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. При подаден сигнал
от полицейски служител да спре на посочено място, тя е продължила движението си
за да навлезе на територията на бинзиностанция, преценявайки, че ще се върне
след това за да бъде проверена. Жалбоподателката не е имала правомощие да прави
подобни преценки, а е следвало да се подчини непосредствено на подадения
сигнал, което тя не е направила. Затова съдът намира, че жалбоподателката
действително е нарушила чл.103 от ЗДвП, според който текст при подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Поведението на жалбоподателката не е било съобразено с това изискване, поради
което и същата основателно е санкционирана на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, макар и очевидно да
не е целяла да избегне проверката. При необходимост от подобна проверка
гражданите не могат да преценяват по свое усмотрение как да стане това, а следва да се съобразяват
с указанията на компетентните органи. Именно несъобразяването с тези указания
обуславя и административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. В
случая не е налице маловажност на случая, понеже става дума за широко разпространени
нарушения, дължащи се явно на това, че гражданите нямат нужния респект къв
осъществявания контрол на движението, а това налага и по-засилен укор към
подобни прояви. Наложените на жалбоподателката наказания за това нарушение
обаче съдът намира за завишени. Все пак жалбоподателката в крайна сметка се е
върнала за да бъде проверена, което следва да се отчете като съществено
смекчаващо обстоятелство. Затова и наложеното й наказание глоба за това
нарушение следва да бъде намалено от 200 лв на 120 лв, а наложеното и наказание
лишаване от право да управлява МПС за същото нарушение следва да се намали от
шест месеца на три месеца, в който смисъл НП следва да бъде изменено. В
останалата му част по тази точка /т.1/ НП следва да бъде потвърдено.
В
останалите му части – осносно частта, с която на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.6, т.1 , ал.1 същия
закон на жалбоподателката е наложена глоба от 20 лв, частта, с която на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от
същия закон й е наложена глоба от 50 лв и на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон й е наложена глоба от 20 лв и на
основание Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 6 контролни точки НП не е
обжалвано и е влязло в сила.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление постановление №*** от ***г.
на Началник Сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР Разград, в частта, с която на жалбоподателката В.А.Б. на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от същия закон е
наложена глоба от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 лв на 120 лв и НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от
право да управлява МПС от шест месеца на три месеца и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление в останалата му част относно това нарушение /т.1 от Наказателното
постановление/.
В
останалите му части – частта, с която на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 , ал.1 същия закон
на жалбоподателката е наложена
глоба от 20 лв, частта, частта с която на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон й е наложена глоба от 50 лв и
частта, с която на основание чл.185 от
ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от същия закон й е наложена глоба от 20 лв и
на основание Наредба №Із-2539 на МВР са й отнети 6 контролни точки НП не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: