МОТИВИ към присъда № 161/ 20.04.2015 г. постановена по НЧХД № 709/2014 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от С.И.Р. против Н.Б.О., с която последният е обвинен в това, че на 07.09.2014 г. в с. Липник е причинил на тъжителя лека телесна повреда изразяваща се в контузия на главата: контузия в областта на носа със счупване на носни костици; разкъсно – контузна рана в горната част на лявата ушна мида през цялата й дебелина; ивицести насинявания на кожата на долните клепачи на двете очи; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието, които са довели до разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия - престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В хода на производството е приет за съвместно разглеждане предявения с тъжбата граждански иск срещу подсъдимия, с който тъжителят претендира последния да бъде осъден да му заплати сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 07.09.2014 г. до окончателното й изплащане.

Подсъдимият не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Тъжителят и подсъдимият се познават, като от години имали неразбирателство касаещо съседни обработваеми земи. На 07.09.2014 г., тъжителят бил в дома си в с. Липник, заедно със своите родители и съпругата си – св. Р.. Сутринта същия ден, край къщата му минал св. М.. След кратък разговор по повод нивите, свидетелят си тръгнал и малко по – късно се върнал със своя съдружник – подсъдимия О.. Двамата спрели автомобила, с който пристигнали пред дома на Р., влезли в двора на къщата и му предложили да отидат да измерят земите. По същото време навън била и свидетелката Р., която при идването им, влязла в къщата за да вземе документи касаещи площта и границите на нивите. През това време тъжителят, подсъдимият и св. М. се скарали. О. ударил изненадващо с глава Р. и продължил да го удря по тялото и главата, удари започнал да нанася и св. М.. В следствие от действията на двамата, тъжителят паднал на земята и подсъдимия продължил да му нанася удари с ритници и ръце в главата. Тези действия, били възприети и от св. Р., която междувременно се върнала на двора и от св. Х. – майка на тъжителя, която също излязла от къщата. Нанасяните удари от подсъдимия пък, били видени и от св. М. – съсед на тъжителя. Свидетелят чул разправията в двора на Р. и при пристигането си, видял как пострадалия лежи на цимента в дворното място, а удари с ритници и юмруци по цялото тяло и главата му нанася О.. М. попитал какво става, като на въпроса му св. М. обяснил, че ще се оправят и става въпрос за земи. М. дръпнал подсъдимия от тъжителя и го отдалечил от него, извеждайки го пред дворната врата на къщата. След това О. и М. си тръгнали. Междуврменно св. Р., напръскала мъжа си с вода, тъй като той лежал на земята без да реагира на повикванията й. Измила кръвта от лицето и ухото му, което видяла че е наранено и малко по – късно двамата се придвижили до СО към МБАЛ “Св. Ив. Рилски” АД гр. Разград, където на тъжителя била оказана първа помощ.

Изслушаното и прието в хода на съдебното производство заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, установява, че на тъжителя е причинена контузия на главата: контузия в областта на носа със счупване на носни костици; разкъсно – контузна рана в горната част на лявата ушна мида през цялата й дебелина; ивицести насинявания на кожата на долните клепачи на двете очи; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието – увреждания, които са довели до разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. В съдебно заседание, вещото лице уточнява, че същите са резултат от поне два удара, единият от които в областта на носа, а другия в областта на ухото и могат да бъдат причинени по начина сочен от свидетелите – чрез удари с юмруци, глава, ритници. Средният оздравителен период за уврежданията според обясненията на експерта е 20 дни, като за мозъчното сътресение той е 20-30 дни, за счупването на носни костици, за което не се установява да е било таков с разместване - 20 дни. Вещото лице сочи още, че вида на описаните увреждания на носа и ухото, обясняват соченото в свидетелските показания кръвотечение в областта на главата на пострадалия.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите Р., Х. и М.. От показанията на първите две свидетелки се установява, че удари по тялото и в главата на пострадалия освен подсъдимия е нанасял и св. М.. Единственото противоречие в твърденията на двете свидетелки е в това кой е нанесъл първия удар на пострадалия. Според св. Х., това е св. М., а според св. Р. – това е бил подсъдимия О.. И докато първата твърди, че е била очевидец на пресъздаваното от нея досежно този удар, втората пресъздава твърденията на своя съпруг – тъжителя. Посоченото противоречие обаче не поставя под съмнение истинността на гласните доказателствени средства, доколкото същите са идентични в останалите си части. При това, съобразно напредналата възраст на св. Х. и изминалия период от време от датата на инцидента до дата на съдебно заседание и съобразно обстоятелството, че същата не владее български език, то досежно посочения факт, съдът намира че следва да бъдат кредитирани показанията на св. Р.. Показанията обаче и на двете свидетелки, касаещи осъществените от О. действия са непротиворечиви – същия е нанасял удари с ритници и юмруци в областта на главата на пострадалия. Тези действия на подсъдимия са възприети и от св. М., които е незаинтересован от изхода по делото. Сочените гласни доказателства се подкрепят и от заключението по назначената съдебно медицинска експертиза, заключението по която е изслушано и прието в хода на съдебното следствие.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Осъществените от подсъдимия действия, консумират признаците на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. С нанасянето на удари с глава, с ритници и юмруци в областта на главата на тъжителя на инкриминираната в тъжбата дата, подсъдимият е причинил на последния телесни увреждания. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на тези действия, на Р. са причинени контузия в областта на носа със счупване на носни костици; разкъсно – контузна рана в горната част на лявата ушна мида през цялата й дебелина; ивицести насинявания на кожата на долните клепачи на двете очи; мозъчно сътресение леко изразено по тяжест, с краткотрайно замъгление /степенно помрачение/ на съзнанието. Характера на тези увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. По своята медико биологична същност те съвпадат с правните критерии за съставомерност на деянието по чл.130 ал.1 от НК. Причинените увреждания на физическата неприкосновеност на тъжителя са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. По делото по категоричен начин бе установено и авторството на деянието, тъй като телесната повреда е пряка и непосредствена последица от описаните действия осъществени от подсъдимия. На практика, съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства установяват, че съставомерния за престъплението резултат е причинен от действията на само на подсъдимия, а и от тези на св. М., който също е нанасял удари с юмруци и ритници в главата на пострадалия. Липсата обаче на повдигнато срещу последния обвинение , лишава съда от възможността, както да се произнесе по въпроса за виновното поведение на свидетеля, така и от възможността да осъди подсъдимия за осъществяване на настоящото деяние в съучастие с друго лице, доколкото такова обвинение не му е повдигано и той не се е защитавал срещу него. Последно посоченото обаче, доколкото от доказателствата по делото се установява, че уврежданията са причинени от подсъдимия и свидетеля, които са действали като съизвършители, не променя правните изводи за съставомерността на деянието на О. и задължава съда да го признае за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение.

Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал, че нанася удари в главата на пострадалия и че това ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез многобройни удари с юмруци, ритници и глава в областта на носа и ухото на Р..

По отношение изразеното от защитата становище, че деянието е осъществено в състояние на афект, неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежна отбрана и при наличие на основания за приложение института на реторсията. В хода на производството не бе доказано наличието на никой от обективните факти изискуеми съгласно общата част на НК, за приложение на тези институти на материалното наказателно право. Поведение от тъжителя, което да е предизвикало у подсъдимия състояние на силно раздразнение не се установява. Не се установяват действия от страна на тъжителя, които да представляват нападение над подсъдимия. И ако защитата искаше да свърже правната норма с конкретния казус, то следваше да се възползва от разпоредбите на НПК позволяващи й да прави доказателствени искания за установяване на обстятелства различни от тези, за които по делото бяха събрани доказателства. Такива искания не са направени обаче, а за относимите към съставомерността на инкриминираното с тъжбата деянието бяха събрани достатъчно доказателства, при спазване на принципа на разкриване на обективната истина, залегнал в чл. 13 от НПК.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. При наличието на предпоставките на приложение института на чл.78а от НК – за това умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода по-малко от три години, от престъплението няма причинени имуществени вреди, подсъдимия е пълнолетен и неосъждани, съдът е длъжен да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При инидивидуализацията на следващата се на подсъдимия санкция, като смегчаващи отговорността обостоятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на дееца - чистото му съдебно минало /подсъдимия не е осъждан/, няма данни за друго противоправни прояви освен посоченото по - горе. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на деянието - механизма на причиняване на уврежданията – многократно нанесени удари от подсъдимия; обстоятелството, че се касае до няколко отделни увреждания, всяко от които представлява лека телесна повреда; обстоятелствата при които е извършено деянието – в дома на пострадалия; подбудите за неговото осъществяване – имотен спор, за разрешаването на който има специален административен ред. Ето защо, при лек превес на отегчаващите обстоятелства, съдът намира че на О. следва да бъде наложено административно наказание “глоба” към минимума предвиден в закона размер, а именно – 1 500 лв.

Съставомерността на деянието на подсъдимия по чл.130 ал.1 от НК води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителя деяние и причинените неимуществени вреди на последния – претърпените от него болки и страдания, представляващи нематериални, неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултати. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 3 000 лв. е доказана. Касае се до няколко отделни увреждания, всяко от които представлява лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК. Причинените физически и психични негативни изживявания на пострадалия са били съществени. Усещането за болка макар и субективно, при счупване на носни костици и разкъсно – контузна рана в горната част на лявата ушна мида, е значително. Продължителен е средния оздравителни период за мозъчното сътресение, който е съпроводен от световъртеж, гадене и главоболие. Ето защо, съдът като прецени характера и степента на търпените от пострадалия болки и страдания в резултат на уврежданията, намира за справедливо обезщетение такова в пълния претендиран размер от 3 000 лв. Законната лихва върху тези сума се следва, така както е поискана - от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Признаването на подсъдимия за виновен предпоставя и осъждането му да заплати направените от тъжителя в производството разноски, съгласно разоредбата на чл. 189 от НПК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: