МОТИВИ към присъда № 145/ 09.04.2015г. постановена по НЧХД № 13/2015 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Й.А.Ю.,***, с която Е.М.С. *** е обвинен в това, че на 27.12.2014 година в гр. Цар Калоян, му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в хематом на лява орбита и кръвонасядане на долния клепач, и около външния ъгъл на дясното око, нехомогенно кръвонасядане в дясна челна половина, и лява скуловослепоочна област; разкъсно-контузна рана към предверието на устната кухина от дясната страна на горна устна с подлигавичен кръвоизлив по съседство, и епизод на остро полиморфно психиатрично разстройство, със симптоми на шизофрения – временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Пострадалият е предявил граждански иск срещу подсъдимия за причинените от престъплението неимуществени вреди, с който се претендира за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като претендира и за сторените по делото разноски.

Подсъдимият, редовно призован не се явява, по делото са налице данни, че същият е напуснал пределите на Р България и е с неустановено местонахождение в чужбина, делото се разглежда в негово отсъствие с участие на служебен защитник, при условията на чл. 269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК.

Служебният защитник, пледира, че действително е налице причинена лека телесна повреда на пострадалия, но счита предявения и приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск за прекомерен по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител и подсъдимият се познавали. На 27.12.2014г., около 21,30ч. двамата се намирали в билярдна зала в централната част на гр. Цар Калоян, стопанисвана от св. К., който по същото време бил на работа. В Залата се намирали и свидетелите П. и Ш. и много други посетители. Около 22,00ч. тъжителят Ю. излязъл пред входа на игралната зала, последван от подсъдимия С.. Там между двамата възникнал конфликт, който прерастнал в нанасяне на удари от страна на подсъдимия върху тъжителя. Първоначално ударите били по лицето, но ч. тъжител паднал на земята, при което бил ритнат от подс. С.. След като прекратил побоя, подс. С. влязъл в игралната зала, последна от ч. тъжител, който бил с кръв по лицето и забелязан от св. К., който го последвал в тоалетната, където му помагал да се измие. В този момент в тоалетната влязъл подс. С. и започнал да удря и рита ч. тъжител по лицето и тялото и да го блъска в стената. Св. К. помолил подс. С. да излязат от заведението, което и сторили и се разделили. Ударите нанасяни от подс. С. на ч. тъжител Ю. били видяни от свидетелите К., П. и Ш.

От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинската експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че следствие нанесените от подс. С. удари и ритници, ч. тъжител Ю. е получил лека телесна повреда, изразяваща се в хематом на лява орбита и кръвонасядане на долния клепач и около външния ъгъл на дясното око; нехомогенно кръвонасядане в дясната челна половина и лява скуловослепоочна област; разкъсно – контузна рана към предверието на устната кухина от дясната страна на горна устна с подлигавичен кръвизлив по съседство. Описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота и са причинени от удари с твърд/и, тъп/и предмет/и, съсредоточени в областта на лицето и отговарят да са получине от ритници и юмруци. Уврежданията имат оздравителен период около 2 седмици без последици за физическото здраве на пострадалия.

От заключението на вещото лице по назначената съдебнопсихиатрична експертиза, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че пострадалият е прекарал епизод на Остро полиморфно психотично разстройство със симптоми на шизофрения, което се характеризира със симптоми на налудности, халюцинации, разстройства на възприятията и тежки нарушения на обичайното поведение. Състоянието е получено следствие на реакция на изживения, следствие нанесения побой стрес и е довело до временно разстройство на здравето без опасност за живота на пострадалия.

Подсъдимият е осъждан.

Съдът намира за установена гораната фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – показанията на свидетелите К., П. и Ш. - преки свидетели очевидци на събитията, от анализа на които по категоричен и безспорен начин се установяват нанесените множество удари с ръце и крака по лицето и тялото на ч. тъжител от страна на подс. С.. От обективните находки при прегледа на пострадалия на 29.12.2014г. в Спешно отделение на МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград и заключението на вещите лица по назначените съдебномедицинска и съдебнопсихиатрична експертизи. От които по безспорен начин се установяват и травматичните увреждания нанесени от пос. С. на пострадалия Ю.. От справката за съдимост на подсъдимия и характеристичната му справка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Съдът намира, че с деянието си подсъдимият е причинил на пострадалия лека телесна повреда по смисъла на посочения текст от закона. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на действията на подсъдимия пострадалия е получил хематом на лява орбита и кръвонасядане на долния клепач, и около външния ъгъл на дясното око, нехомогенно кръвонасядане в дясна челна половина, и лява скуловослепоочна област; разкъсно-контузна рана към предверието на устната кухина от дясната страна на горна устна с подлигавичен кръвоизлив по съседство, и епизод на остро полиморфно психиатрично разстройство, със симптоми на шизофрения. Характера на причинените на пострадалия увреждания се установява от заключението на назначените по делото съдебномедицинска и съсдебнопсихиатрични експертизи. По делото по категоричен начин бе установено и обстоятелството, че именно подсъдимият със своите действия е нарушил неприкосновенноста на здравето на пострадалия, причинявайки му лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. В подкрепа на тези изводи на съда е установеното от фактическа страна, че подсъдимият е нанесъл мтожество удари с ръце и крака в лицето и по тялото на пострадалия. Горното по категоричен начин доказва и фактът, че именно в резултат от тези действията на подсъдимия на тъжителя е причинено описаното по - горе увреждане на здравето, като е била нарушена физическата му неприкосновенност. Безспорно установен се явява личния мотив за извършване на деянието, което го прави престъпление което се преследва по тъжба на пострадалия. Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при пряк умисъл, деецът е съзнавал, че нанася удари с ръце и крака в лицето на пострадалия и че същите ще доведат до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване - искал е да причини лека телесна повреда на пострадалия. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез нанесени удари с ръце и кракав областта от главата на тъжителя.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. При наличието на предходно осъждане на подсъдимия не са налице предпоставките за приложение института на чл.78а от НК. Предвиденото в НК наказание за това деяние е лишаване от свобода до две години. При индивидуализацията размера на следващото се наказание, съдът намира че следва да определи размер, ориентиран към минималния предвиден в Общата част на НК, а именно шест месеца, изтърпяването, на което следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Така определено по вид и размер, наказанието ще осъществи целите, заложени в нормата на чл. 36, ал.1 от НК и е необходимо и достатъчно, съответно на извършеното деяние и предизвиканите от него последици.

Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия деяние, причинените неимуществени вреди на пострадалия, причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултат. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 5 000 лв., се явява доказана и обоснована. По делото се събраха множество доказателства за съществени физически и психически негативни изживявания. Причинените болка и страдание на тъжителя, прерастнали в негативен психологически стрес и изпадане на пострадалия в епизод на остро полиморфно психиатрично разстройство, със симптоми на шизофрения, сами по себе си обосновават размера на исканото обезщетение. По един безпардонен и жесток начин, в значителна степен е засегната физическата, последствие и психологичната жизнеспособност на пострадалия, което дава основание на съда да присъди именно поисканото в този размер обезщетение. Законната лихва върху тази сума се следва от датата на увреждането, съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. На тъжителя се дължат и сторените по делото съдебни разноски в размер на 812,00лв., реално заплатени и доказани в хода на делото.

Подс. С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Разград и сумата от 200,00лв., представляваща ДТ върху уважения граждански иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: