Мотиви към Присъда №165/21.04.2015г., постановена по НОХД №19/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Исперихска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу З.И.А. ***, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, за в това, че на *** г. в гр. Кубрат, обл. Разград при управление на МПС – лек автомобил “Ауди 80” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл.5, ал.2, т. 1 – Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; ал.3, т.1 – На водача на ППС е забранено: - Да управлява ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, чл.20, ал.1 – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват; и ал.2 – Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 – При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: раздел “Пътно превозно средство”, категория В – “Населено място 50 км/ч.”, чл.23, ал. 1 – Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – Водачът, който ще предприеме изпреварване е длъжен: 1. Преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго ППС и че движещото се след него ППС или това, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво; 2. След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; ал. 2, т. 1 – Водачът, който изпреварва е длъжен: 1. По време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС; т. 3 – Да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време; и следните правила от ППЗДвП: чл.3, т.1 Участниците в движението са длъжни: 1. Да спазват правилата за движение; т.2 Да пазят живота и здравето на хората и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.Г.И., изразяваща се в разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяната тежка черепно – мозъчна травма, трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради счупване на лакетна кост на лявата предмишница и трайно затруднение движението на дясната ръка поради пареза от мозъчната контузия, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си 2.10 промила – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “а”, пр. 2 във връзка с ал. 1, б. “б”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Като частен обвинител по делото е конституиран пострадалият Г.Г.И.. Защитникът на същия поддържа обвинението.

Подсъдимият дава обяснения, като отрича да е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Твърди, че вече след произшествието е изпил известно количество ракия от шише, без да усети, че е ракия и именно поради това при тестването му бил отчетен процесния резултат. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан. Алтернативно се моли за налагане на минимални наказания.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателстства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият З.И.А. е роден на *** ***. Същият е с висше образование, разведен, неосъждан

Подсъдимият е правоспособен водач на МПС. Същият живее в гр. Кубрат. Към момента на разглежданото събитие е работил като експерт при РУ “Полиция” – гр. Кубрат. На ***г. той отишъл с лекия си автомобил “Ауди-80” с рег. №****** на пчелина на родителите си в землището на с. Беловец, като го придружавал и колегата му П.Р.. Там те се почерпили, като употребили и алкохол. Алкохол употребил и подсъдимият А., макар и да бил наясно, че ще се връща за гр. Кубрат с автомобила си. Същия ден вечерта – около 21,40 часа подсъдимият и св. Р. тръгнали да се прибират с автомобила на подсъдимия. Именно подсъдимият управлявал автомобила. По същото време лицата Г.И., И.И. и Ш. К., Г.А., С.Н. и Г.И.,***, се придвижвали, управлявайки велосипеди, от с. Задруга към гр. Кубрат, където искали да посетят местния парк. Около 22,10 часа те минали покрай пътен знак “начало на населено място” с надпис Кубрат и влезли в територията на града. Платното за движение било двулентово – с по една лента за движение във всяка посока. Велосипедистите се движели в колона в крайната дясна част на дясната лента по посоката на движението им. Свидетелят Г.И. се движел последен в колоната. Пътят бил прав, а асфалта сух. Вече се било стъмнило, а пътният участък не бил осветен. В същия момент подсъдимият също наближил началото на града. На около 100-200 м. преди табелата “начало на населено място” гр. Кубрат той предприел изпреварване на движещ се пред него автомобил. Изпреварил автомобила, минал покрай табелата за начало на населеното място и навлязъл в очертанията на града, връщайки се в своята лента за движение. Точно в този момент той се озовал непосредствено зад движещата се пред него колона от велосипедисти. Скоростта, с която подсъдимият се движил била над разрешената - при разрешена скорост в чертите на населено място до 50 км/ч. подсъдимият управлявал автомобила си със скорост 78,5км/ч. Поради високата скорост с която се движил той забелязал в последния момент велосипедиста Г.И. и го блъснал с автомобила си. При сблъсъка И. паднал на асфалта и изгубил съзнание. Подсъдимият спрял автомобила си и двамата със св. Р. слезли. Пристигнала линейка, която откарала пострадалия И. в МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград. На мястото на произшествието пристигнал полицейски екип. Полицейският служител Вл. А. изпробвал подсъдимия с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” и уредът отчел концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1,44 на хиляда. Подсъдимият се съгласил да даде кръвна проба и бил съпроводен до Център за спешна медицинска помощ – филиал гр. Кубрат, където му била взета кръвна проба за изследване.

Видно от заключението на назначената химическа експертиза, съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на даване на кръвната проба е 2,10 на хиляда.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на инцидента подтрадалият Г.И. е получил контузия на главата в челните области: Хематоми около двете очи, разкъсно-контузна рана в лявата половина на челото и друга на долния клепач на дясното око. Счупване на костите на черетпа – черепна основа, десен челен синус и дясна челна кост. Мозъчна контузия /кръвоизлив под меките мозъчни обвивки около ствола, малко контузионно огнище в лявото главномозъчно полукълбо, малък субдурален хигром в дясно челно/. Пареза на десния горен крайник. Контузия на лявата предмишница, със счупване на лявата лакетна кост. Описаните увреждания са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяната тежка черепно – мозъчна травма, трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради счупване на лакетна кост на лявата предмишница и трайно затруднение движението на дясната ръка поради пареза от мозъчната контузия.

Видно от заключението на автотехническата експертиза мястото на удара при зазглежданото произшествие е в гр. Кубрат на ул. “Цар Освободител” №83 в района на фирма “Сортови семена” в края на дясната пътна лента. Скоростта на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, преди удара е била 78,5 км/ч. /21,8 м.сек./. Опасната зона на спиране на автомобила е 69,00 м. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност да избегне удара. Велосипедистът Г. И. е попаднал в опасната за спиране на автомобила зона, във фазата на времето за реакция на водача. В изводите на вещото лице се сочи, че процесният автомобил се е движил с технически несъобразена скорост и на къси светлини, което не е осигурявало достатъчна осветеност и своевременно възприемане на велосипедиста, поради което и водачът не е могъл да спре в рамките на осветеност.

В съдебното заседание вещото лице по автотехническата експертиза уточнява, че е извършил замервания на деформациите на автомобила, които е ползвал при изграждане на заключението си. Доколкото данните от тези замервания в някаква степен се отличават от тези посочени в протокола за оглед на местопроизшествието, то защитата на подсъдимия счита, че като цяло заключението е неправилно, понеже било основано на неточни данни. Съдът намира тези доводи за неоснователни. Данните в огледния протокол нямат характер на окончателност, нито са обвързващи за експертизата. При изграждане на изводите си експертът следва да ползва всички данни, които имат значение и най-нормалното нещо е да извърши собствени изследвания, които могат и да доведат до установяване на данни, отличаващи се от тези, отразени в други доказателствени материали. В това няма нищо необичайно. При това следва да се каже, че именно данните установени от вещото лице имат характер на експертно установени, поради което и съдът основава фактическите си изводи в това отношение именно на заключението на вещото лице. В този смисъл съдът намира доводите за необоснованост на заключението на вещото лице за напълно неоснователни. Заключението е обосновано и безпротиворечиво, поради което съдът изцяло възприема изводите на вещото лице.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин като основава изводите си на показанията на свидетелите Г. И. /казаното от същия в съдебното заседание и показанията му от досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание/, И. И., С. Н., Г. А., Вл. А., И. П., писмените доказателствени материали, назначените експертизи. Мястото на произшествието се установява и от свидетелските показания и от огледния протокол и от назначената автотехническа експертиза – произшествието е настъпило именно в очертанията на населеното място и тази констатация очевидно не може да се оспорва с реални доводи. В този смисъл жалбоподателят е превишил разрешената за населено място скорост от 50 км/ч., понеже се е движил със скорост 78,5 км/ч., както установява експертизата – по изложените по-горе доводи съдът изцяло възприема изводите на вещото лице по автотехническата експертиза. Както установява експертизата, именно тази висока скорост, както и движението на къси светлини, не е позволило на водача на автомобила да възприеме своевременно пострадалия и да реагира адекватно, поради което и се е стигнало до произшествието. Тези констатации обуславят виновността на подсъдимия за разглежданото произшествие.

Основен спорен въпрос от фактическа страна е този дали подсъдимият е управлявал автомобила в пияно състояние, доколкото техническото тестване и последващите експертизи установяват наличие на алкохол в кръвта му. Подсъдимият твърди, че всъщност не бил употребил алкохол преди произшествието, а вече след самото произшествие - понеже бил шокиран изпил известно количество ракия, от шише което било в колата му, като твърди, че първоначално не разбрал, че е ракия. Едва след като се наплискал с тази течност, разбрал, че е ракия, понеже усетил миризмата. Тогава погледнал шишето и видял, че липсват между 300 и 500 гр. ракия от него. Тези му твърдения се подкрепят от св. Р., който твърди, че сам дал шишето на подсъдимия, мислейки, че е пълно с вода, съветвайки го да пие вода и да се наплиска. Съдът не кредитира тези твърдения. В разрез с всякаква логика би било да се приеме, че подсъдимият е могъл да пие ракия и да изпие не малко количество, без да разбере, че пие ракия. Елементарната житейска логика сочи, че още при първата глътка подсъдимият би разбрал, че пие ракия и най-малкото би спрял. Вместо това обаче се установява, че подсъдимият е изпил всъщност голямо количество алкохол – количеството алкохол в кръвта му е било 2.10 промила при вземането на пробата. Изпиването на алкохол в такова количество не може да стане неусетно, както се твърди. Затова и съдът приема, че подсъдимият е консумирал алкохол още преди произшествието – преди да тръгне за гр. Кубрат. Сам е признал това пред св. Вл. А. /полицейски служител/ на когото обяснил, че пил бира. Действително и на този свидетел подсъдимият казал, че току що, веднага след произшествието е пил малко ракия от шише, което било в колата му, мислейки, че е вода. Тази версия, изтъкната още тогава, съдът приема за защитна версия на подсъдимия, която се оборва от данните по делото – както се каза житейски абсурдно звучи, че може да се изпие ракия в количество, съответстващо на отчетения от химическата експертиза резултат и то наведнъж, без някакви последици и без дори това да се усети. Затова и съдът изобщо не кредитира версията излагаща обстоятелството, че подсъдимият е консумирал алкохол непосредствено след произшествието. При това остава крайният извод, че подсъдимият е консумирал алкохол преди да приведе автомобила си в движение от землището на с. Беловец за гр. Кубрат и е предизвикал произшествието в пияно състояние. Колкото до качеството на кръвната проба и начинът на нейното пренасяне /изтъква се, че при първоначалното й пренасяне до гр. Разград не била в хладилна чанта/ то в случая съществено е заключението на вещото лице по химическата експертиза, от което заключение става ясно, че пробата е била годна за изследване и всъщност са липсвали фактори, които да повлияят на правилността на резултатите от изследването. Затова и съдът приема за правилно и заключението по химическата експертиза.

С оглед приетите за установени обстоятелства съдът направи следните правни изводи: С деянието си З.И.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. “а”, пр. 2 във връзка с ал. 1, б. “б”, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на *** г. в гр. Кубрат, обл. Разград при управление на МПС – лек автомобил “Ауди 80” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл.5, ал.2, т. 1 – Водачът на пътно превозно средство е длъжен: 1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; ал.3, т.1 – На водача на ППС е забранено: - Да управлява ППС под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, чл.20, ал.1 – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват; и ал.2 – Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението; чл.21, ал.1 – При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч.: раздел “Пътно превозно средство”, категория В – “Населено място 50 км/ч.”; чл.23, ал. 1 – Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко; и следните правила от ППЗДвП: чл.3, т.1 Участниците в движението са длъжни: 1. Да спазват правилата за движение; т.2 Да пазят живота и здравето на хората и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.Г.И., изразяваща се в разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяната тежка черепно – мозъчна травма, трайно затруднение на движението на левия горен крайник, поради счупване на лакетна кост на лявата предмишница и трайно затруднение движението на дясната ръка поради пареза от мозъчната контузия, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си 2.10 промила. Подсъдимият е нарушил изискването да проявява внимание към водачите на двуколесни МПС, като уязвими участници в движението. Управлявал е МПС под въздействието на алкохол. Скоростта, с която подсъдимият се е движил от една страна е нарушавала важащото за населено място ограничение от 50 км/ч. и от друга страна не е била съобразена с конкретните условия на видимост, поради което и подсъдимият не е могъл да реагира, когато в крайна сметка е възприел пострадалия велосипедист – не е имал време нито да намали, а още по- малко да спре. Това от своя страна показва, че не е упражнявал постоянен контрол над автомобила, който е управлявал. Не е изпълнил изискването да се движи на достатъчно разстояние от предшестващото го ППС – в случая велосипед, за да може да реагира при промяна в движението му. Тези нарушения са допуснати от подсъдимия поради небрежност – поставил се е в положение да не може да оцени конкретната пътна обстановка. Колкото до цитираните норми от ППЗДвП – че участниците в движението са длъжни да спазват правилата за движение и да пазят живота и здравето на хората, макар и да имат общ характер, всъщност съдържат задължителни правила, които поведението на подсъдимия е нерушило. В резултат от проявеното от подсъдимия невнимание се е стигнало до разглежданото пътнотранспортно произшествие при което на пострадалия е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Фактът, че подсъдимият е управлявал автомобила в пияно състояние определя и по-тежката квалификация на деянието му. От субективна страна подсъдимият е действал непредпазливо и конкретно при несъзнавана непредпазливост, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но в конкретната ситуация е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Обвинението приема, че подсъдимият е нарушил и следните текстове: чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – Водачът, който ще предприеме изпреварване е длъжен: 1. Преди да подаде сигнал да се убеди, че не го изпреварва друго ППС и че движещото се след него ППС или това, което ще изпреварва не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение на ляво; 2. След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; ал. 2, т. 1 – Водачът, който изпреварва е длъжен: 1. По време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното ППС; т. 3 – Да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. Съдът намира, че подсъдимият не е нарушил конкретно тези изброени разпоредби. Същите касаят правила за осигуряване на разстояние, превилно избиране на скорост и изобщо правилната преценка на ситуацията при изпреварване. В случая няма данни, че подсъдимият е нарушил именно тези правила, касаещи маневрата “изпреварване”. Затова и съдът намира, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен в частта от обвинението, вменяваща му нарушение на тези правила.

При определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало и изразеното съжаление. Подсъдимият не е лице с висока обществена опасност. В тежест на подсъдимия следва да се отчете сравнително високото отчетено съдържание на алкохол в кръвта му. Съществено укорим е фактът, че в случая деянието е извършено именно от полицейски служител, какъвто е бил подсъдимият към момента на деянието. Следва да се отчетат и тежките последици настъпили за пострадалия. Все пак съдът приема, че превес имат смекчаващите обстоятелства, като изхожда и от това, че характеристиката на подсъдимия е добра. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер под средния по закона, а именно лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца. Тъй като подсъдимият до сега не е осъждан на лишаване от свобода, наложеното му наказание е под три години, а и съдът намира, че за поправянето на дееца не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание, то изпълнението на същото следва да се отложи за изпитателен срок от три години. В случая следва да се приложи и чл.343г от НК като на подсъдимият бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съдът като съобрази разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, който срок съдът намира за справедлив с оглед тежестта на деянието му. На основание чл.59, ал.4 от НК следва да се приспадне времето през което е бил лишен от това право по административен ред.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден и да заплати разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: