МОТИВИ към присъда № 128/ 01.04.2015 г. постановена по НОХД № 46/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия К.Ф.М., е за това че на 19/20.01.2014 г. в с. Гецово, е отнел чужди движими вещи – 2 бр. декоративни птици – петел и кокошка – пъстри холандски качулати на обща стойност 34,00 лв. и 2 бр. декоративни птици – петел и кокошка – черни холандски качулати, на обща стойност 34,00 лв., всичко на обща стойност 68,00 лв. от владението на М. М. П. от гр. Разград, без неговото съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати– престъпление по чл. 197 т.2 вр. с 194 ал.3 вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание “глоба” от алтернативно предвидените в закона за престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение, в размер на 200 лв.

Защитата моли за налагане наказание “глоба”.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е многократно осъждан.

Пострадалият П. отглеждал декоративни птици – петли и кокошки в специално построени птичарници, в имота на своя баща, находящ се в с. Гецово, ул. ***. Свидетелят предлагал животните за продан, чрез обяви в интернет.

На 18.01.2014 г., М. се обадил на обявения от пострадалия телефон за връзка, като питал къде и кога може да види птиците. Двамата се уговорили на следващия ден да се срещнат в с. Гецово.

На 19.01.2014 г., съгласно уговорката, около 10,30 ч. подсъдимият пристигнал с такси до имота на пострадалия в с. Гецово. П. му показал животните и М. проявил интерес към двойка черни холандски качулати петел и кокоша и към двойка пъстри холандски качулати петел и кокошка. Подсъдимият поискал да разбере цената, но след като пострадалият му я обявил, заявил че няма достатъчно пари в себе си. Рзбрали се М. да се върне на следващия ден, за да плати и вземе четирите птици. По-късно обаче, същия ден, подсъдимият отново се обадил на пострадалия по телефона и му казал, че няма да купи животните, тъй като цената била висока.

По – късно, същата вечер – на 19 срещу 20.01.2015 г., М. проникнал в имота на П., отворил вратите на единия от пилчарниците и взел от там един петел и една кокошка пъстри холандски качулати. От друг пилчарник по същия нечин взел черни холандски качулати петел и кокошка. Четирите птици сложил в кашон и напуснал имота на пострадалия заедно с тях, като си отключил входната врата на дворното място с ключ, сложен от вътрешната страна на ключалката. Птиците занесъл в дома си.

На следващия ден около 8,30 ч. сутринта пострадалият отишъл в имота, където отглуждал птиците и установил липсата на откраднатите два петела и две кокошки, за което уведомил органите на МВР.

В хода на разследването на престъплението с протокол за доброволно предаване от 21.01.2015 г., подсъдимият предал на служител на РУМВР двете черни и двете шарени птици, които с разписка от същата дата били върнати на пострадалия.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство оценъчна експертиза, прочетено и приобщено по предвидение в процесуалния закон ред в хода на съдебното производство, стойността на откраднатите вещи възлиза общо на 68,00 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите П., С. и Ц. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В този смисъл са и направените от подсъдимите самопризнания. Сочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от заключението по назначената оценъчна експертиза, поради което съдът намира че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият М. е осъждан за рестъпления по чл. 195 и по чл.196 от НК. Видно от представената справка за съдимост, постановените спрямо него присъди по двете последни осъждания са групирани на основание чл. 25 от НК, като е постановено изтърпяване на най- тежко наложено наказание “лишаване от свобода” ефективно – съответно за срок от седем месеца / по НОХД № 1025/2012 г. на РРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК /. Настоящото деяние се явява осъществено след условното предсрочно освобождаване на подсъдимия на 19.07.13 г. по определеното общо наказание по тази група присъди.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”. На инкриминираната в обвинението дата, подсъдимият е отнел чужди движими вещи – 2 бр. декоративни птици – петел и кокошка – пъстри холандски качулати и 2 бр. декоративни птици – петел и кокошка – черни холандски качулати, от лицето, което ги е владеело - техния собственик, без негово знание и съгласие. С вземането на птиците от помещенията, където са били отглеждани, М. е прекъснал фактическата власт на собственика им върху тях. С изнасянето на вещта от дома на пострадалия и по – късно с отдалечаването от местопрестъплението на подсъдимия, той е установил своя трайна такава власт върху предмета на престъпно посегателство, с което изпълнителното деяния на престъплението “кражба” е било довършено.

Фактът, че отнетото имущество е било върнато доброволно то подсъдимия на собственика му още в хода на досъдебното производство след разкриване на престъплението, определя и настоящата кражба, като съставомерна по смисъла на чл. 197 т.2 от НК.

Съставомерно се явява настоящото деяние и от субективна страна. Подсъдимият действайки при пряк умисъл е съзнавал общественоопасните последици от действията си и е искали тяхното настъпване, лишавайки лицето, които е владеело посочените по – горе движими вещи от възможността да се разпорежда с тях, в качеството им на техен собственик. От субективна страна по безспорен начин се установява и намерението за своене на М. спрямо отнетите вещи. Предприетите от него действия, обективира по несъмнен начин, субективното му отношение към предмета на престъпление, като към негов собствен.

Същевременно стойността на отнетите вещи, която е значително под размера на минималната работна заплата за страната, се явява определяща за настоящото деяние, като такова представляващо “маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 от НК. Именно тази стойност, определя и незначителността на причинените от престъплението вредни последици, наред и със направеното от подсъдимия самопризнание за извършеното престъпление.

Същевременно, независимо от изключително ниската парична равностойност на предмета на престъпно посегателство, който е в размер значително под стойността на МРЗ за страната към момента на осъществяване на деянието, съдът намира че същото не представлява малозначителен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. В тази насока следва да бъде преценявано обремененото съдебно минало на подсъдимия, фактът че настоящото деяние е осъществено след изтърпяване на ефективно наказание «лишаване от свобода» за престъпление по чл.196 от НК и предхождащите осъществяването на кражбата действия на М., които водят до извода че престъплението описано в обвинителния акт е извършено предумишлено.

Съставомерността на престъплението от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. Индивидуализацията на следващото му се наказание, следва да се извърши при условията на чл. 54 от НК, поради липса на предпоставките за приложение на чл. 55 от Кодекса. Що се отнася до вида и размера на наказанието, съдът намира за съответно на тежестта на осъщественото престъпление наказанието “глоба” от алтернативно предвидените в чл. 197 т.2 от НК. Единствените отегчаващи отговорността обстоятелства свързани със степента на обществена опасност на деянието и дееца са предходните осъждания на М., предварително взетото решение за извършване на престъплението и това, че кражбата е извършена след проникване в чужд имот. Същевременно съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина в хода на разследването по делото и направените от него самопризнания за извършеното престъпление в досъдебното производство, както и ниската стойност на предмета на парично посегателство са обстоятелства доминиращи при определяне вида и размера на следващото се наказание. Ето защо съдът намира, че налагане на наказание “пробация” от алтернативно предвидените за престъплението по чл. 197 т.2 от НК осъществено от М., би се явило неоправдано тежко. Отчитайки посоченото, съдът намира че нему следва да бъде наложено наказание “глоба”, което съответства по вид на степента на обществена опасност на деянието и дееца. При определяне на нейния размер, при съобразяване на посочените по – горе смегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира за съответен на престъплението такъв на минимума предвиден в закона, а именно – 100 лв. Счита че с така определеното наказание ще бъдат реализирани целите поставени от материалния закон, касателно както на генералната, така и на специалната превенция.

Вида на определеното на подсъдимия наказание, в конкретния случай, въпреки процесуалния ред, по който се е развило производството, прави неприложима разпоредбата на чл. 58а от НК.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, по текста, по който е повдигнато настоящото обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: