МОТИВИ към Присъда № 154/14.04.2015г.

по НОХД №58/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Н.Н.Н. ЕГН **********, за това, че от 18.10.2014 г. до 22.10.2014 г. в с. Раковски, общ. Разград, е отнел чужда движима вещ – 1 брой конска каруца на стойност 120 лв. от владението на С.Р.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случая е маловажен, и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната – престъпление по чл. 197, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

Производството по делото се развива в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал.3,т.4, б.а от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Н. Н. да бъде наложено наказание „ Пробация ” за срок от 6 месеца, включващо задължителните пробационни мерки и 100часа „ безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок от една година.

Защитата на подсъдимия, намира обвинението за доказано от фактическа страна и моли на същият да бъде наложено наказание „ пробация”, включващо само задължителните пробационни мерки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Н.Н. е роден на *** ***, бълг. Гражданин, с начално образование, неженен, работещ, осъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка: Подс. Н. ***. Един ден за времето от 18.10.2014 г. до 22.10.2014 г. минал покрай наследствената къща на св. М.,*** в селото, в която не живеел никой и видял в двора на къщата конска каруца, боядисана в синьо, с гумени колела и джанти от „ трабант „. Той решил да открадне каруцата, като за целта извадил резето от вътрешната страна на дворната порта, изтеглил на ръка каруцата, застопорил дворната порта и изтеглил каруцата в двора на дома си, където я оставил под сайвант. На 23.10.2014г. св. М., след като узнал за извършената кражба, подал жалба за това в РУП – Разград. Св. В. ***0.2014г. при обход в с. Раковски, минавайки покрай двора на подс. Н., забелязъл конска каруца отговаряща на описанието дадено от св. М.. Той изчакал подс. Н. да се върне и след разговор с него, последният си признал за сторената кръжба. Подсъдимият с Протокол за дорбоволно предаване предоставил процесната каруца на св. Д. и същият ден, срещу разписка тя била върната на св. М..

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза по досъдебното производство, изслушано и прието в съдебно заседание, се установява, че стойността на 1 бр. каруца с гумени колела е в размер на 120,00лв.

Подс. Н. Н. е осъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на Жалба, Протокол за доброволно предаване, Разписка, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка, Декларация, Заключението на вещото лице по назначената съдебнооценителна експертиза, прието и неоспорено в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите : М. и В., които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197, т.2 вр. чл.194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

От обективна страна – за периода 18.10.2014 г. до 22.10.2014 г., подс. Н. Н.,***, е отнел чужда движима вещ – 1 брой конска каруца на стойност 120 лв. от владението на С.Р.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като случая е маловажен, и до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на внезапен, пряк умисъл, знаел е, че отнема вещ, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не става по силата на закон и е имал намерение да присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 197, т.2 вр. чл.194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК, законът предвижда наказание „ пробация „ или „ глоба от сто до триста лева.

Съдът намира за смекчаващи отговорността обстоятелствата в конкретния случай, начина на извършване на деянието, както и относително ниската стойност на отнетата вещ, самопризнанието на подсъдимия, поради което намира, че следва да наложи най-лекото по вид наказание – глоба. С оглед обаче предишните осъждания на подс. Н., съдът определи максимален размер на това наказание – 300,00лв.

Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. Н..

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет, сумата 35,00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд град Разград, сумата 50.00 лв. лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: