МОТИВИ към присъда № 156/ 15.04.2015 г. постановена по НОХД № 86/2015 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу непълнолетния подсъдим А.К.Н. е е за това че на 10.11.2014 г. в с. Осенец, в съучастие като съизвършител с Т.Д.Т. е отнел чужди движими вещи – 15 бр. банкноти с наминал 10 лв. всяка от тях, на обща стойност 150 лв. от владението на П.Й.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен и макар и непълнолетен подсъдимият е могъл да разбира свойството и значеинето на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.194 ал.3 вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях и производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като на основание чл.78а ал.6 от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “обществено порицание”.

Защитата също моли за налагане на административно наказание “обществено парицание”, като сочи че са налице предпоставките на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е непълнолетен /към момента на осъществяване на деянието на 16 години/ и живее в с. Осенец.

На 10.11.2014 г., Н. се срещнал с двама свои приятели – св. Т. Т./на 14 г. към инкриминираната в обвинението дата/ и св. П. Г./на 13 години към същия момент/. Подсъдимият предложил да отидат до дома на свой съселянин – св. П. П., за който знаел че същия ден е получил парична рента и да я откраднат. Свидетелите се съгласили и тримата се отправили към къщата на пострадалия, находяща се в с. Осенец, ул. “******” № ***. Непълнолетните влезли в имота през незаключената дворна врата и след това и в самата къща през входната й врата, която също не била заключена. В една от стаите те видели П., който бил легнал на легло в нея. Като решили, че последния спи, с юргана с който бил завит, те покрили главата му, за да не може той да ги види, ако се събуди. След това подсъдимият започнал да претърсва из стаята, като под килима намерил сумата от 400 лв. От тях той отделил 15 банкноти с номинал 10 лв. всяка, а останалите 250 лв. върнал обратно от мястото, от което бил взел парите. След това тримата извършители напуснали имота на св. П. с откраднатите пари, по начина по който били проникнали в него – през незаключените входна врата на къщата и незаключената врата на дворното място.

Пострадалия се бил събудил още докато непълнолетните и малолетния били в къщата му, но се преструвал че спи и след като те си тръгнали станала и установил липсата на паричната сума от 150 лв., за което уведомил незабавно органите на МВР.

След разкриване на деянието, с протокол за доброволно предаване от 02.12.2014 г. родителят на непълнолетния подсъдим – К.Н., предал на служител на МВР сумата от 150,00 лв., която с разписка от същата дата била върната на пострадалия.

Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство комплексна психологическа и психиатрична експертиза, прочетено и приобщено по предвидение в процесуалния закон ред в хода на съдебното производство, непълнолетния Н. към момента на осъществяване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършваното от него и да ръководи постъпките си.

По отношение на непълнолетния извършител Т. матриалите от досъдебното производство са отделени и изпратени на МКБППМН гр. Разград, за осъществяване на действия по ЗБППМН.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите П. П., Н. О. – П., П. Г., Т. Т. са взаимно допълващи се и непротиворечиви. В този смисъл са и направените от подсъдимите самопризнания. Сочените гласни доказателствени средства се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото – протокол за доброволно предаване и разписка и от заключението по назначената комплексна психиатрична и психологическа експертиза, поради което съдът намира че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира изцяло.

Подсъдимият е неосъждан. Видно от изисканите и приети от съда в хода на производството матирали от МКБППМН спрямо Н. двукратно са налагани мерки по ЗБППМН. На 10.03.2011 г. са му наложени мерки по чл. 13 т.1 и т.5 от Закона – за извършени кражби на пари и стоки от магазин в с. Осенец/преписка 122/2011 г. на РП Разград/ и на 12.05.2011 г. отново са наложени мерки по чл. 13 т.1 и т.5 от ЗБППМН за извършени кражби на вещи от ОУ “Д-р П. Берон”, ЦДГ и четири физически лица. /преписки № № 207/11 г. и В147/11 г. на РРП/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Осъщественото от подсъдимия деяние не представлява престъпление по смисъла на наказателния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 218б от НК, за деянията по чл. 194 ал.3 от НК , когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. В настоящия случай видно от събранитепо делото доказателства, посочените положителни предпоставки са налице, като не са налице отрицателните предпоставки за приложение на посочената разпоредба изброени в ал.2 на този текст от закона – подсъдимия не е осъждан за друго такова престъпление, нито му е налагано административно наказание за друго такова престъпление, не е извършил в продължение на една година две или повече деяния, общата стойност на предмета на които е над 150 лв., нито предмет на настоящото деяние са някои от вещите посочени в т.3 на ал. 2 на чл.218б от НК. Ето защо и описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние не представлява престъпление от общ характер, а административна простъпка. /решение № 231 от 20.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 712/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова; решение № 238 от 19.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1386/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски; решение № 102 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2093/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Захарова/. Обстоятелството, че подсъдимия е непълнолетен не влия върху правните изводи в тази насока. Касае се до нормативно декриминализиране на определен вид престъпления, при наличие на изрично изброените в закона предпоставки за това касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради тяхната малозначителност. При това положение, при наличие на предпоставките по чл.24 ал.1 т.1 от НПК, отговорността на дееца, следва да бъде ангажирана по реда на ЗАНН, съгласно разпоредба на чл. 424 от НК. Аргументи за съставомерност на деянието по смисъла на НК касаещи вързастта на субекта на противообществената проява не могат да бъдат споделени. На първо място следва да се отбележи, че за разлика от чл. 78а от НК в редакцията му до ДВ бр. 26 от 2010 г., когато едва с изричното въвеждане на ал.6 от посочения текст от закона се предвиди приложението му и по отношение на непълнолетни извършители, чл. 218б от НК не предвижда възрастта на дееца, като критерии за приложение. И ако производството за налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК е уредено в разпоредбите на наказателно – процесуалния кодекс, то не така стои въпросът с реда за ангажиране отговорността на извършителите по чл.218б от НК. Аргумент за неприложимост на последно посочената норма не може да бъде непълнолетието и от аргументи извлечени от разпоредбите на ЗАНН. В него изрично е посочен реда, по който се ангажира отговорността на непълнолетните субекти на административни нарушения – а именно предвидените административни наказания “глоба” се заменят с административни наказания “обществено порицание”/чл.15 ал.2 от ЗАНН/. Извън това приемане на неприложимост на разпоредбите на чл. 218б от НК по отношение на непълнолетни извършители би довело до по – неблагоприятно нормативно третиране на същите спрямо пълнолетните извършители на административни нарушения по чл. 218б от НК, каквато законодателната воля, не би могла да бъде. В случая, неприложима е и разпоредбата на чл. 61 от НК. Последната предполага осъществяване на съставомерно престъпление по смисъла на наказателния кодекс и приложението й е въпрос на субективна преценка съобразно конкретни обстоятелства. При липса на извършено престъпление обаче, какъвто е настоящия, за съда не остава друга възможност освен да признае непълнолетния подсъдим за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение изцяло.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: