Мотиви към Присъда №174/27.03.2015г., постановена по НОХД №109/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградсска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата К.И. *** за това, че за времето от 12.01.2014 г. до 23.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – “Служител гише в пощенска станция, началник пощенска станция ІV кат., той и пощенски раздавач” Пощенска станция с. Г. към Териториално поделение “Български пощи” ЕАД гр. Разград е присвоила чужди пари – 939 лв. собственост на “Български пощи” ЕАД поверени й да ги пази – престъпление по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Срещу подсъдимата К.И. *** е повдигнато обвинение и затова, че за времето от 14.01.2014 г. до 23.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – “Служител гише в пощенска станция, началник пощенска станция ІV кат., той и пощенски раздавач” Пощенска станция с. Г. към Териториално поделение “Български пощи” ЕАД гр. Разград е съставила неистински частни документи – “Разписка за изплащане на телеграфен запис” PS784300010IG от 14.01.2014 г. /10,11 ч./ и «Разписка за изплащане на телеграфен запис» PS784300010IG от 14.01.2014 г. /13,45 ч./, на които е бил придаден вид, че са подписани от М.Н.М. *** и “Разплащателна ведомост за изплащане на социални помощи” за м. май 2014 г. на Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Разград на която е бил придаден вид, че е подписана от Д.С.А. *** и ги е употребила за да докаже, че съществува правно отношение между М.Н.М. и “Български пощи” ЕАД, а именно, че на същия е изплатен паричен превод от 509,00 лева и между Д.С.А., “Български пощи” ЕАД и Агенция “Социално подпомагане, /съгласно Рамково споразумение Ф 001-98/23.09.2013 г./, а именно, че на същата е платена сумата от 430,00 лева, като социална помощ – престъпление по чл. 310, ал. 1 във вр. с чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвиненията, счита ги за доказани. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответни наказания.

По отношение на подсъдимата производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което тя е признала изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателстства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата К.И.И. е родена на *** ***. Същата е омъжена, със средно образование, не е осъждана.

Подсъдимата К.И. работила на трудов договор в пощенската станция в с.Г.на длъжност „Служител гише в пощенска станция, началник пощенска станция IV кат., той и пощенски раздавач”. Според длъжностната й характеристика тя имала и функция „да приема и изплаща суми по пощенски, телеграфни, пенсионни и международни записи и договори за вложителство”, „да обработва входящи и изходящи пощенски пратки, пощенски и телеграфни записи”, „да отчита ежедневно всички парични постъпления и изготвя приходно-разходни документи”, „да получава парични средства и пощенски ценности и да ги съхранява”. Вменено й е и задъжение „да опазва паричните средства и пощенски ценности”. Като такава подс.И. се явява длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б."б" от НК, тъй като работата й е свързана с пазене на чуждо имущество в държавното предприятие „Български пощи” ЕАД -акционерно дружество с над 50 процента държавно участие в капитала.

Св.М.М.,***, притежавал земеделски земи в землището на с.Л., обл.Търговище, които бил отдал под аренда в местната кооперация. От там получавал рента в пари. На 12.01.2014г. касиерката в кооперацията в с.Л. изпратила от местния пощенски клон сумата от 509лв. като рента, чрез пощенски запис на името на М.Н.М..

При изпращане и получаване на тези парични записи изпращачът попълвал документ „образец 702”, в който документ се описвали сумата, трите имена и адрес на подателя, а също и трите имена и адреса на получателя. Служителя в местния клон въвеждал тази информация в компютърна програма за приемане и изплащане, която е единна за страната и за всички пощенски клонове и станции. Тази информация съответно ставала незабавно достояние на пощенската служба получател, именно чрез тази компютърна програма. В случая тази информация е постъпила в пощенската станция в с.Г.. Пощенската станция- получател следва да уведоми лицето получател, че е постъпила парична сума за него. При явяването си, лицето представяло документ за самоличност. Пощенския служител сравнявал данните от личната карта с данните от екрана на компютъра и разпечатвал на принтер „Разписка за получаване на телеграфен запис”. Върху този документ получателя лично трябвало да изпише личните данни, сумата, която получава и да се подпише. След това пощенския служител отварял касата, в която стояли оборотните средства на пощенския клон и предавал сумата на получателя. Впоследствие с подписаната разписка се отчитал за тази сума.

В разглеждания случай в периода между 12.01. и 14.01.2014г. в пощенския клон в с.Гецово постъпила информацията за пощенския запис на името на св.М.. Подс.И. видяла тази информация, след което взела от касата, в която пазела оборотните парични средства на пощата, сумата от 509 лв. и ги взела със себе си. След това разпечатала на принтера Разписка за изплащане на телеграфен запис” РS784300010IG от 14.01.2014г. / 10, 11 ч./, в която попълнила данните на получателя - св.М. и я подписала за получател, имитирайки подписа на М.. По неустановени причини тя разпечатала на принтера и втора „Разписка за изплащане на телеграфен запис” РS784300010G от 14.01.2014г/13,45ч./. Двете разписки били с различен час . На 07.04.2014г. св.М. заедно със снаха си св.Н. отишли до кооперацията в с.Л. да вземат рентата си. Тогава служителката, му казала, че е изпратила сумата от 509лв. с пощенски запис до пощенската станция в с.Г., като му показала и документа, с който ги е изпратила. Св.М. отишъл до пещенската станция в с.Г.. Подс.И. била на работа. Св. М. я попитал дали се е получавал пощенски запис за него. Тогава тя му отговорила, че той лично си е получил парите от нея. Казала му също, че явно е забравил. Свидетелят бил убеден, че не е получил пари пуснал жалба в полицията.

От заключението на назначената на досъдебното производство графическа експертиза, се установява, че:

1. Ръкописния текст в разписка за изплащане на телеграфен запис с бар код № РS784300010IG е изпълнен от К.И..

2.Подписът положен за „Получател” в разписката не е изпълнен от М.Н.М.. Поради несъпоставимост между подписа на И. и подписът положен за получател в разписката не е възможно да се установи, дали същия е изпълнен от К.И..

3.Подписът «положен за „Изплатил суматата .подпис” в разписката е изпълнен от К.И..

С протокол за доброволно предаване от 07.10.2014г. К.
И. предала на водещия разследването друга Разписка за изплащане
на телеграфен запис” РS784300010IG от 14.01.2014г /13,45ч/ за същата
сума, като заявила, че в конкретния случай била разпечатала на принтера две разписки, което не било редно и М. се подписал и на двете, като втория екземпляр тя запазила за себе си, а другия бил за пощенската станция. Двете разписки са с различен час .

Видно от назначената графическа експертиза:

1. Ръкописния текст в Разписка за изплащане на телеграфен запис РS784300010IG от 14.01.2014г. в 13,45ч за сумата от 509лв е изпълнен от К.И..

2.Подписът положен за „Получател” в разписката не е изпълнен от М.Н.М.. Поради несъпоставимост между подписа на И. и подписът положен за получател в разписката не е възможно да се установи, дали същият е изпълнен от К.И..

3.Подписът положен за „Изплатил сумата ,подпис” в разписката е изпълнен от К.И..

Св.Д.А. ***. През м.май 2014г. тя подала в Дирекция „Социално подпомагане” молба за отпускане на средства за слухов апарат. При подаването на молбата заявила, че желае да получи парите чрез пощенски запис. Между „Български пощи” и Агенция „Социално подпомагане” имало сключено рамково споразумение Ф 001-98 /23.09.2013 г./, касаещо изплащане на социални помощи и други социални плащания от АСП по касов път, чрез Български пощи. За целта съответната дирекция „Социално подпомагане” изпращала до съответната пощенска станция писмени ведомости за изплащане на социални помощи. Така през м.юни 2014г. Дирекция „Социално подгюмагане” гр.Разград изпратила в Пощенската станция в с.Г. „Разплащателна ведомост за изплащане на социални помощи за м.05.2014г., чрез пощенски запис на две лица. Едното от лицата била св.А., на която следвало да бъде платена сумата от 430лв. След като получила тази ведомост подс. К.И. извадила от касата, в която стояли оборотните средства на пощата сумата от 430лв. и ги взела. След това се подписала като получател срещу името на св.А. и сложила дата 23.06.2014г. Впоследствие тази подписана ведомост била върната в Д “СП” гр.Разград.

След като минало известно време през м.юли 2014г. от дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград потърсили по телефона св.А.. Служителка от дирекцията обяснила на А., че трябва да представи фактура за закупения слухов апарат или да върне сумата от 430лв., която била целева. Свидетелката останала изненадана, тъй като не била получавала тази сума. Отишла до дирекцията и там й показали ведомостта. Тогава тя видяла, че подписът срещу получил сумата не е нейния. Впоследствие свидетелката закупила със собствени средства слухов апарат и представила фактурата в Дирекция „Социално подпомагане” Разград.

От заключението на назначената на досъдебното производство графическа експертиза, се установява, че:

1.Подписът в графа „Подпис” срещу името на Д.А. в Разплащателна ведомост за изплащане на социални помощи за м.05.2014г. за извършено плащане от страна на „Български пощи” ЕАД, ПС-Г. не е изпълнен от Д.А.. Не е възможно да се установи, дали същият изпълнен от К.И..

2. Ръкописният текст, изписан на втория лист в разплащателната ведомост е изпълнен от К.И..

Изложените фактически обстоятелства се установяват по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства – показания на свидетели, писмени доказателствени материали, заключенията на назначените експертизи. Всички тези додоказателствени данни подкрепят напълно направените от подсъдимата признания. Поради изложеното съдът намира, че фактическата обстановка изложена във обвинителния акт е доказана по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. К.И. е осъществила на първо място състава на престъплението по по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 12.01.2014 г. до 23.06.2014 г. в с. Гецово, общ. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – “Служител гише в пощенска станция, началник пощенска станция ІV кат., той и пощенски раздавач” Пощенска станция с. Г. към Териториално поделение “Български пощи” ЕАД гр. Разград е присвоила чужди пари – 939 лв. собственост на “Български пощи” ЕАД поверени й да ги пази. Подсъдимата е имала качество на длъжностно лице по смисъла на чл. на чл.93,т.1,б."б" от НК, тъй като работата й е свързана с пазене на чуждо имущество в държавното предприятие „Български пощи” ЕАД -акционерно дружество с над 50 процента държавно участие в капитала. В това си качество тя е е присвоила чужди пари - общо сумата от 939лв, собственост на „Български пощи” ЕАД поверени й да ги пази. От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено, чрез вземането на съответните суми от касата в пощенската станция /оборотни средства на пощите/ и разпореждането им с тях като със свои. Тези средства са били поверени на подсъдимата, в качество й на длъжностно лице, в чиито задължения е вменено „да приема и изплаща суми по пощенски, телеграфни, пенсионни и международни записи и договори за вложителство”. Подсъдимата е имала задължението да съхранява и отчита тези средства. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл и то напълно целенасочено. Извършените от подсъдимата присвоителни деяния са две, извършени са през непродължителен период от време, при еднородност на вината, поради което дейността й се определя като продължавано престъпление.

На второ място подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.310,ал.1, във вр. с чл.309,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК, тъй като за за времето от 14.01.2014 г. до 23.06.2014 г. в с. Г., общ. Разград в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице – “Служител гише в пощенска станция, началник пощенска станция ІV кат., той и пощенски раздавач” Пощенска станция с. Гецово към Териториално поделение “Български пощи” ЕАД гр. Разград е съставила неистински частни документи – “Разписка за изплащане на телеграфен запис” PS784300010IG от 14.01.2014 г. /10,11 ч./ и «Разписка за изплащане на телеграфен запис» PS784300010IG от 14.01.2014 г. /13,45 ч./, на които е бил придаден вид, че са подписани от М.Н.М. *** и “Разплащателна ведомост за изплащане на социални помощи” за м. май 2014 г. на Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Разград на която е бил придаден вид, че е подписана от Д.С.А. *** и ги е употребила за да докаже, че съществува правно отношение между М.Н.М. и “Български пощи” ЕАД, а именно, че на същия е изплатен паричен превод от 509,00 лева и между Д.С.А., “Български пощи” ЕАД и Агенция “Социално подпомагане, /съгласно Рамково споразумение Ф 001-98/23.09.2013 г./, а именно, че на същата е платена сумата от 430,00 лева, като социална помощ. В посочения период, в качеството си на длъжностно лице, е съставила посочените неистински частни документи – разписки и разплащателна ведомост, придавайки им вид, че са подписани от посочени в тях лица като получатели. Подсъдимата е употребила тези неистински документи, за да докаже, че съществува правно отношение между М.Н.М. и „Български пощи” ЕАД, а именно, че на същия е бил изплатен паричен запис от 509 лв. и между Д.С.А. и Български пощи ЕАД и Агенция „Социално подпомагане" /съгласно Рамково споразумение Ф 001-98/23.09.2013г/, а именно, че на същата е платена сумата от 430лв. като социална помощ. От обективна страна деянията са осъществени, чрез полагане от страна на подсъдимата на подпис върху тези документи, имитиращи подписа на лицето, сочено като автор на волеизявлението и използването на документите за да докаже съществуването на правно отношение между лицето, сочено за негов автор съответно “Български пощи” ЕАД и Агенция „Социално подпомагане”. Деянията са извършени от нея в качеството й на длъжностно лице, което е длъжно „Да отчита ежедневно всички парични постъпления и изготвя приходно-разходни документи”. Подсъдимата е действала от субективна страна с пряк умисъл и с цел да бъдат оправдани липсващите от касата суми – целяла е да прикрие извършените присвоявания.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимата съдът отчита като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата и направените от нея признания. В тежест на подсъдимата следва да се отчете проявената от нея упоритост. Все пак смекчаващите обстоятелства според съда са в превес, поради което наказанията на подсъдимата следва да се определят в размери под средния законов размер. При това съдът намира, че за престъплението по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК на подсъдимата следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на една година. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съделно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. За престъплението по чл.310,ал.1, във вр. с чл.309,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК на подсъдимата следва да се определи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съделно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата следва да се определи едно общо наказание от посочените две наказание в размер на по-тежкото, а именно осем месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: