Мотиви към Решение №144/09.04.2015г., постановено по НАХД №134/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия И.Х.Х. *** за това, че на 26.02.2015г. по път I-2 /с. Езерче - гр.Разград/, на първа отбивка по посока с. Гецово, е упражнявал професията “шьофьор, такси” с код 83222005 според Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011г., с МПС – лек автомобил “Форд Галакси” с регистрационен №*****, без да има съответната правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил” – престъпление по чл.324, ал.1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвинаемият И.Х., редовно призован не се явява. Защитникът му моли за оправдателно решение, тъй като счита, че обвинението не е доказано.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият И.Х. е роден на ***г***. Не е осъждан.

Обвиняемият И.Х.,***, извършвал услуги на свои съселяни, като ги превозвал до други населени места срещу заплащане на суми равни на цената на автобусния билет, за което била получена информация в сектор “ПИП” при ОДМВР-Разград.

На 25.05.2015г. св. А. Б. се уговорил с обвиняемия на следващия ден сутринта последният да го закара до гр. Разград с автомобила си. И в предходни случаи обвиняемият превозвал св. Б. до гр. Разград, като във всички случаи свидетелят му заплащал сумата от 2,00 лв за превоза, каквато била цената на автобусния билет. Съобразно уговореното, сутринта /около 8,30ч./ на 26.02.2015г. св. Б. отишъл на автобусната спирка в с. Езерче, където с автомобила си дошъл и обвиняемия. Б. се качил в автомобила, в който бил и св. Х. Ч. – тъст на обвиняемия. Св. Б. имал намерение да заплати на обвиняемия сумата от 2,00 лв след пристигането им в гр. Разград.

По същото време служители на РД “Автомобилна администрация” – гр. Разград и служители на сектор “ПП” и сектор “ПИП” при ОД на МВР – Разград извършвали съвместна проверка по сигнали за извършвани таксиметрови превози от водачи, които нямали такава правоспособност. Сред автомобилите за които проверяващите имали информация, като извършващи такива превози, бил и автомобилът на обвиняемия. Служителите на РД “Автомобилна администрация”– свидетелите М. и П. и полицейският служител – св. К. били разположени на път I-2, км.61, КТП “Стария кладенец”. Около 08.55 часа те забелязали автомобила на обвиняемия, който преминал покрай тях. Св. К. сигнализирал чрез телефонно обаждане свидетеля св. Д. - полицейски служител към сектор ПП при ОД на МВР – Разград, който спрял автомобила на обвиняемия малко след това на същия път около първата отбивка за с. Гецово. На мястото пристигнали и свидетелите П. П., Хр. М. и П. К.. При проверката било установено, че автомобилът се управлява от обвиняемия Х., а в автомобила имало двама пътници – свидетелите А. Б. и Х. Ч.. Пред проверяващите св. Б. обяснил, че щял да заплати на обвиняемия сумата от 2 лв за превоза и знаел, че обвиняемият извършва превози на пътници с личния си автомобил срещу заплащане на цената на автобусния билет. Проверяващите установили, че обвиняемият извършва превоза на пътници без да има правоспособност за това – нямал изискуемото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и Удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Последните обстоятелства не са спорни по делото.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът се основава на първо място на свиделските показания, като кредитира показанията на св. Б. от досъдебното производство. В тези си показания св. Б. е посочил, че обвниняемият редовно извършва такива превози срещу заплащане, като и в разглеждания случай той щял да му плати съответната сума за превоза. Свидетелите П. и М., които присъствали при снемането на обяснения от св. Б., също са възприели твърденията му, уличаващи обвиняемия. При проверката свидетелят Б. още не бил платил на обвиняемия само защото автомобилът му бил спрян от проверяващите преди това. Особеното в случая е, че е пътувал и св. Ч. - тъст на обвиняемия, който явно не е бил пътник, ползващ таксиметрови услуги. Показанията на св. Ч. не установяват релевантни факти по делото. Но е несъмнено, че св. Б. е пътувал именно срещу дължимо заплащане, както установява. Обвиняемият явно системно извършва дейност по превоз на пътници срещу заплащане, което е вършил и в конкретния случай на проверката. За този извод съдът се опира и на показанията на св. В.В., който сочи, че многократно виждал автомобилът на обвиняемия да взема пътниците от спирките. Всички данни по делото обосновават крайния извод, че обвиняемият е извършвал тези превози именно срещу заплащане и така е било и в процесния случай. Фактът, че обвиняемият не е имал съответна правоспособност се установява и от приложено писмо в тази връзка от РД “Автомобилна инспекция” –гр. Разград /л.33 от досъдебното производство/.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият И.Х.Х. *** е осъществил състава на престъплението по чл.324, ал.1 от НК, тъй като на 26.02.2015г. по път I-2 /с. Езерче - гр.Разград/, на първа отбивка по посока с. Гецово, е упражнявал професията “шьофьор, такси” с код 83222005 според Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011г., с МПС – лек автомобил “Форд Галакси” с регистрационен №РР 59 60 ВА, без да има съответната правоспособност – без да притежава изискуемите съгласно чл.31, ал.1 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС за таксиметров превоз на пътници – “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”. Обвиняемият е извършвал дейност, която по своя характер се определя като таксиметров превоз на пътници. Извършвал е превози на лица срещу заплащане и то очевидно системно, както се установява от данните по делото, макар и последното да не е съставомерен признак. И на процесната дата обвиняемият е извършвал именно превоз на пътник срещу заплащане. Тази дейност обаче, която обвиняемият е извършвал е функция на съответна професия, а именно професията “шьофьор, такси”, притежаваща код 83222005 според Националната класификация на професиите и длъжностите. Таксиметровата дейност е професия, за която се изисква специална правоспособност, а тази правоспособност се обуславя от наличието на съответна регистрация по смисъла на чл.4 от Наредба №34/06.12.1999г. на МТС, която пък е възможна при наличието на съответна професионална компетентност – чл. 4, т.2 от Наредбата. Израз на тази правоспособност е получаването на необходимото “Разрешение за извършване на таксиметров превоз” и удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил”, които водачът следва да носи при извършването на превозите, съобразно изискванията на чл.31, ал.1 от същата наредба. Тази наредба изисква провеждане на изпити за професионална компетентност, при успешното издържаване на които само могат да бъдат издадени изискуемите разрешение и съответно удостоверение – чл.6, ал.3. Обвиняемият не е полагал такива изпити и няма нужната правоспособност за осъществяване на посочената професия, няма професионална компетентност. Той обаче е извършвал дейността, изразяваща същността на тази професия и в този смисъл е осъществявал тази професия без да има правоспособност. Поведението на обвиняемия от обективна страна изцяло покрива елементите на престъпния състав, поради което и доводите на защитата в обратния смисъл не се споделят от съда. От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл, напълно съзнавайки какво върши и липсата на правоспособност за това.

При определяне на наказанието на обвинаемия И.Х. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на обвиняемия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквото е лишаването от свобода. Съдът като отчита, че обвиняемият не е лице с висока обществена опасност, намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния по чл.78, ал.1 от НК, а именно 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето му.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: