МОТИВИ към решение № 153 постановено по АНД № 151/ 2015г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Л.А.Ш. – родена на *** ***, живуща ***, български гражданин, образование основно, разведена, неосъждана, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 03.09.2010 г. в гр. Разград, е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най – близкото структурно звено на Министерство на вътрешните работи или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина” се подава пред орган на властта – Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Разград, чрез служителят Сийка Петрова Тодорова – системен оператор в сектор “КАТ – ПП” при ОДМВР Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е загубила СУМПС № 2***, издаден на 01.03.2007 г. от ОДМВР Разград, в гр. Торино, Република Италия.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят Ш., редовно призована не се явява.

Защитата на обвиняемата адв. Кр. К. ***, счита, че деянието е безспорно доказано, моли за определяне на минималния размер на административното наказание посочено в чл.78а от НК.

За РП Разград в с.з. участва представител – Районен Прокурор Г., който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид вината на обвиняемата за дълго проточилото се досъдебно производство и определи адм. наказание „глоба„ в размер на 2500,00лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Обв. Ш. от 2008г. трайно се установила да живее и работи в Р Италия, гр. Торино. Същата била правоспособен водач на МПС от 1984г. и притежавала СУМПС № ***, издадено на 01.03.2007г. от ОДМВР – Разград. През 2010г. обв. Ш. решила да подмени притежаваното от нея СУМПС с италианско и за целта на подала съотметните документи до служба „Гражданска моторизация„ в Полицията в гр. Торино. На 27.08.2010г. на обв. Ш. било издадено италианско СУМПС от категория *** № ***, валидно до 02.08.2020 г. Като основание за издаване на това свидетелство било вписано „конвертиране на българска шофьорска книжка”. В началото на м. Септември 2010г. обв. Ш. се прибрала в Р България и на 03.09.2010г. се явила в Сектор „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград и пред св. С. Т. подала писмена декларация по чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, за издаване на дупликат на СУМПС № ***, в която писмена декларация заявила, че процесното СУМПС е изгубено в гр. Торино, което не отговаряло на истината. На база подаденото Заявление и писмена декларация на обв. Ш. бил издаден дубликат на СУМПС № ***, с № ***г. Обв. Ш. обаче не се явила да го получи, а направила това едва в началото на м. Април 2011г., когато отново се била прибрала в Р България. Междувременно обаче италианските власти изпратили в Сектор „ ПП – КАТ „ при ОДМВР – Разград, представеното пред тях СУМПС № ***. По тази причина издадения дубликат на СУМПС № ***, с № ***г. бил унищожен на 05.04.2011г.

От заключението на вещото лице по назначената и извършена на досъдебното производство графическа експертиза се установява, че саморъчния подпис, положен в графа „ декларатор” в писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД от 03.09.2010г. е изпълнен от обв. Ш..

Обв. Ш. е неосъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемата е съставомерно по чл.313, ал.1 от НК. На 03.09.2010 г. в гр. Разград, обв. Ш. умишлено е потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най–близкото структурно звено на Министерство на вътрешните работи или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина” се подава пред орган на властта – Началник сектор “Пътна полиция” при ОДМВР гр. Разград, чрез служителят С. П. Т. – системен оператор в сектор “КАТ – ПП” при ОДМВР Разград, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че е загубила СУМПС № ***, издаден на 01.03.2007 г. от ОДМВР Разград, в гр. Торино, Република Италия.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като обвиняемата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на вредните последици и е целяла и искала тяхното настъпване. По този начин обв. Ш. е осъществила от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 257/2011г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК – Докладна записка, писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД от 03.09.2010г., Опис № 22/07.01.2011г. на Генералното Консулство на Р България в Милано, показанията на свидетелите С. Т., П. М., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебно – графическа експертиза, Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемата, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. Ш. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Л.А.Ш., следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната й такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв. В тази връзка съдът не споделя доводите на Прокурора за завишаване на така определената санкция с мотив, че досъдебното производство се е проточило необосновано дълго поради недобросъвестно процесуално поведение на обвиняемата и поради сторени разноски в размер на 174,68лв. за изпълнение на съдебната поръчка, тъй като тези обстоятелства не подлежят на обсъждане при налагане на наказанието, тъй като не са част от фактическия състав на престъплението.

Съдът осъди обв. Ш. да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата от 174,68лв., представляваща разноски на досъдибното производство.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: