МОТИВИ към Присъда № 175/28.04.2015г.

по НОХД №153/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Е.З.М. ЕГН **********, за това, че за времето от 15.05.2006 г. до 30.04.2012 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1036 от 06.04.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ “ Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към заявление с вх. № 8148/15.05.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № 8149/15.05.2006 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, и ЕР № 0131/14.01.2009 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представени пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства на обща стойност 11915, 21 лв., представляващи изплатена лична социална пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност собственост на Национален Осигурителен институт – гр. София, Териториално поделение – Разград, с намерение да го присвои – престъпление по чл.212, ал.1, пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер към минималния – две години, предвиден в НК, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от ощетеното юридическо лице - НОИ - София с ЕИК 121082521, представлявано от проц. представител юриск. В. за сумата 10915.21лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане.

Повереникът на гражданския ищец, счита предявеният граждански иск за доказан по основание и размер и моли съда с присъдата да осъди подс. М. да заплати в пълен размер предявеното обезщетение, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.55 от НК, при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита предявеният граждански иск за неоснователен и като такъв съдът да го отхвърли изцяло.

Подсъдимият Е.З.М. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Е.З.М. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН ********** .

Съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

През 2005г. подс. М. бил безработен, поради което решил по неправомерен начин да получи пенсии за инвалидност и добавки за социална интеграция на хора с увреждания. За на 27.06.2005г. подс. М. подал молба-декларация в Регионалната картотека на медицинската експертиза /РКМЕ/ - гр. Разград, с която заявил желание да бъде освидетелстван от ТЕЛК-Разград и декларирал, че към момента е без работа. Към същата, подсъдимият представил Епикриза за заболяването към ИЗ № 6673/902 и Протокол от ЛКК № 300/18.05.2005г., изх.№714 издадени от МБАЛ-Разград.

На 06.04.2006г. г. на името на подс. М. бил съставен по неустановен начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице, неистински официален документ – Експертно решение Решение № 1036 зас.№ 067/06.04.2006г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград, въпреки, че той не бил прегледан от лекарската комисия в състав председател д-р Пл. Ив.: и членове: д-р В. Ш., д-р Р. Дж. и Р. Х. Към медицинското му експертно досие, образувано на основание подадената молба-декларация били приложени Епикриза за заболяването към ИЗ № 6673/902 и Протокол от ЛКК № 300/18.05.2005г., изх.№714 издадени от МБАЛ-Разград.

В хода на разследването е била изискана от изпълнителния Директор на МБАЛ-Разград справка дали подс. М. след извършен преглед са му били издадени приложените Епикриза за заболяването към ИЗ № 22619 и Протокол от ЛКК № 97/14.03.2011г., като към датата на провеждане на съдебното следствие бил получен отговор, от който се установява, че в архива на лечебното заведение липсва медицинска документация, издавана на името на подсъдимия. от горепосоченото лечебно заведение.

В експертното решение било отразено, че подсъдимия е с водеща диагноза „др болести на артериите и ортериолиолите”, като в графа „Общо заболяване” било отразено, че подс. М. страда от : „ХАНК на двата долни крайника.Тромбозис Хроника А. Илиака Комус декстри ет облитерацио А. Феморалис суперфициалис декстри. Евентрацио постоперативас.Пост резакцио Венвнрикули билрот І – Хаберер ІІ. Хемороидектомиям а модо паркс. Фистула перианалис.”

Също така била определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена – 08.07.2004г., а за срок на инвалидността до 01.04.2009г. След това горепосоченото експертно решение по служебен път било изпратено в Районно управление „Социално осигуряване”-гр.Разград, където тричленна медицинска комисия го потвърдила с Решение и същото влязло в сила.

Въпреки че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК – гр. Разград, на 15.05.2006 г. подс. М. лично подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № 8148/14.06.2011г. Горепосоченото заявление било адресирано до директора на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/. Към него подс. М. приложил неистинският официален документ – горепосоченото Експертно Решение № 1036 зас.№ 067/06.04.2006г, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също той приложил и документите удостоверяващи придобития от него трудов стаж.

На същата дата 15.05.2006г. подс. М. подал и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-8149/15.05.2006г. Горепосоченото заявление било адресирано до директора на Районно управление „Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/. Към него подс. М. приложил неистинският официален документ – горепосоченото Експертно Решение № 1036 зас.№ 067/06.04.2006г, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсиите, а така също той приложил и документите удостоверяващи придобития от него трудов стаж.

Св. Ек. Ян. работеща като служител в РУ „СО” гр.Разград приела подадените от подс. М. заявления и придвижила документите му по надлежен ред, с оглед извършване на преценка от социалните служители какъв вид и в какъв размер пенсия следва да бъде получавана от подс. М. съобразно представените от него документи. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка с разпореждане № 22 прот. № 1057 от 05.06.2006г. на ТП на НОИ-Разград, преценили, че на подс. М. следва да бъде отпусната с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на КОС лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за трайна намалена работоспособност от 71 до 90 на сто съгласно чл.75, ал.4 от КСО, считано от 27.06.2005г., като пенсията била в размер на 78 лева, а от 01.01.2006г. в размер на 81,90 лева., а така също и социална пенсия за инвалидност по чл.90, ал.1 от КСО за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, на основание чл.90, ал.2 от КСО, считано от 27.06.2005г. в размер 16,50 лева, а от 01.01.2006г. в размер на 17.33 лева. Преценката да бъдат отпуснати и тези пенсии била, защото подс. М. имал изискуемия пет годишен трудов стаж.

Посочените суми били изплатени по изплащателния картон от Пощенска Станция 7264 – с.Раковски, обл. Разград на подс. М..

По този начин за времето от 15.05.2006г. до 30.04.2012г. подс М. получил от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в размер на 11 915 лева, представляваща изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Така изплатените парични суми били съобразени с началната дата на инвалидизацията на подс. М. 08.07.2004г. и обхващали времето от 27.06.2005г. до 30.04.2012г.

Тъй като срока на инвалидизиране наподс. М. съобразно Експертно Решение № 1036 зас.№ 067/06.04.2006г. бил от 08.07.2005г. до 01.04.2009г., след изтичането на тригодишния му срок на инвалидизация по неустановен начин и от неустановено лице в хода на досъдебното производство било издадено ЕР № 0131/14.01.2009г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград на името на подс. М.. Това Експертно решение било издадено без подс. М. да бъде прегледан от лекарската комисия в състав председател д-р В. Ш. и членове:, д-р Р. Дж., д-р. М. М. и И. Н. По своята същност това ЕР № 0131/14.01.2009г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр. Разград представлявало неистински официален документ. Това Експертно решение по служебен път било изпратено на ТП на НОИ гр.Разград, от където продължили да му изплащат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в определенения им вече размер.

На 01.05.2012г. така отпуснатите пенсии на подс. М. били спрени, от изплащане на основание чл.95, ал.2 от КСО поради представяне на доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получената пенсия съгласно чл.96, ал.1 от КСО.

В хода на разследването е била назначена комплексна графологическа експертиза - Протокол № 41/05.02.2015г. е дала следното заключение:

1.Саморъчните подписи положени в графите „Председател“ и „Членове“ в ЕР № 1036/06.04.2006 г. не са изпълнени от д-р Пл. Ив., д-р В.Ш., д-р Дж. и Р-Х.

2.Саморъчният подпис положен в графа „получих решението“ на ЕР № 1036/06.04.2006 г. не е изпълнен от Е.З.М..

3.Отпечатъците от печат в ЕР № 1036/06.04.2006 г. и ЕР № 0131/14.01.2009 г. вероятно са поставени с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Ив.Рилски“ – гр.Разград.

4.Саморъчните подписи положени в графите „Председател“ и „членове“ в ЕР № 0131/14.01.2009 г. не са изпълнени от д-р В.Ш., д-р Р.Дж., д-р М.М. и И.Н.

5.Саморъчният подпис положен в графа „Получих решението“ на ЕР № 0131/14.01.2009 г. не е изпълнен от Е.З.М..

6.Саморъчният подпис в заявление 8148/15.05.2006 г. и заявление № 8149/15.05.2006 г. в графи „Заявител“ са изпълнени от Е.З.М..

В хода на разследването е била назначена съдебно-икономическа експертиза, която е дала следното заключение:

Общо за периода от 27.06.2005 г. до 30.04.2012 г. Е.З.М., ЕГН ********** ***, изплатени пенсии в размер на 11 915.21 лева.

В хода на досъдебното производство с платежно нареждане от 18.03.2015г. в „ Сосиете женерале Експресбанк”, подс. М. превел по сметка на ТП „ НОИ „ – Разград сумата 1000,00лв., с което възстановил част от присвоените средства.

Подс. М. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Експертно Решение № 1036 зас.№ 067/06.04.2006г. и Експертно решение № 0131/14.01.2009г. на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград на името на подс. М., заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване с вх. № 8148/14.06.2011г., заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-8149/15.05.2006г. Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, Заключение на вещото лице по назначената счетоводно-икономическа, Заключение на вещото лице по назначената комплексна техническа и графическа експертиза, от показанията на свидетелите Р. Дж., В. Ш., М. М., Пл. Ив., Ир. Н., Р. Х., Е. Ян.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

От обективна страна – за времето от 15.05.2006 г. до 30.04.2012г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № 1036 от 06.04.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ “ Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към заявление с вх. № 8148/15.05.2006 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление с вх. № 8149/15.05.2006 г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, и ЕР № 0131/14.01.2009 г., на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представени пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства на обща стойност 11915, 21 лв., представляващи изплатена лична социална пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност собственост на Национален Осигурителен институт – гр. София, Териториално поделение – Разград, с намерение да го присвои.

Подс. М. лично се е ползвал от неистински официален документ - експертно решение № 1036 от 06.04.2012 г. на ТЕЛК при МБАЛ “ Св. Иван Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М. не беше представил експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 11915, 21 лв., преминали във фактическата власт на подс. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

От субективна страна - подсъдимия е действал при условията на пряк умисъл, съзнавал е, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искал настъпването на този резултат. Наред с това, у същия било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 предл. 2 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия М., са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, искреното разкаяние демонстрирано пред съда, начало на възстановяване на присвоеното имущество още в хода на досъдебното производство, поради което съдът приложе разпоредбата на чл.55 ал.1, т.1 от НК и ме наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, относно предявеният граждански иск в размер на 10915.21лева от ощетеното юридическо лице - НОИ - София с ЕИК 121082521, , съдът намери същият за доказан по основание и размер и следва да бъде уважен. В този смисъл съдът осъди подс. М. да заплати на НОИ София – ЕИК 121082521 с адрес на управление гр. София, бул. Ал. Стамболийски 62-64 представлявано от управителя Б. П. сумата 10915.21 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.212, ал.1, пр.2 вр.чл.26, ал.1 от НК имуществени вреди ведно със зак. лихва от датата на извършване на деянието, считано от 30.04.2012г. до окончателното й изплащане. Разноски по делото не бяха доказани.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Е.З.М., да заплати по сметка на Държавния бюджет сумата 159,90 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 436.61 лв. представляваща държавна такса върху уваженият гр. иск.

По веществените доказателства:

Оригинал на медицинско експертно досие; оригинал на заявление вх. № 8148/15.05.2006 г.; заявление вх. № 8149/15.05.2006 г. след влизане в сила на присъдата, съдът постанови да бъдат изпратени на НОИ гр. Разград.

Оригиналите на експертно решение № 1036 зас.№ 067/06.04.2006г.на ТЕЛК Общо заболяване при МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград; на експертно решение № 0131 от 009/14.01.2009 г. на ТЕЛК Общо заболяване при МБАЛ „Св. Иван Рилски” Разград, съдът постанови да останат по делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: