Мотиви към Присъда №184/30.04.2015г., постановена по НОХД №156/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.К.М. ***, за това, че за времето от 11.10.2010г. до 30.04.2012г. в с. Дянково обл. Разград и в гр. Разград обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1534 от 15.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество както следва – пари в общ размер на 3332.78 лева, представляващи изплатени пенсии – лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия, собственост на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград и 2 броя годишни винетни стикери на обща стойност 134.00 лева, собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” – “Областно пътно управление” гр. Разград, всичко на обща стойност 3466.78 лева, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

По отношение на подсъдимата производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което тя е признала изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 3332,78лв лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Пътна Инфраструктура” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 134 лв лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.К.М. е родена на ***г*** . Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана.

Подсъдимата С.М. ***. В началото на м. октомври 2010г. тя се сдобила по неустановен начин и от неустановено в хода на делото лице с неистински официален документ на нейно име - Експертно решение №1543/15.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” – гр. Разград, на което бил придаден вид, че е подписан от д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р В.Х.М. и д-р Б.Г.Б., а не от лицето, което действително го било съставило. В експертното решение било посочено, че е с намалена работоспособност 72%.

На 11.10.2010 г. подсъдимата С.М. се явила в РУ “Социално осигуряване” към ТП на НОИ-град Разград. Св. С.Х. -специалист при ТП на НОИ-Разград и предоставила екземпляри от заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност. Св. П. И. обработила формулярите, записвайки данните от документацията, представена от подсъдимата. Заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване било заведено с вх. №18640/11.10.2010 г., а заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх.№МП-18642/11.10.2010г. Подсъдимата лично подписала заявленията, като към тях приложила и Експертно решение №1543/15.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” – гр. Разград.

Въз основа на документите, подадени от подс.С. М., било издадено Разпореждане № ********** от 19.11.2010г. , с което на подсъдимата се отпускат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 142,88 лв месечно и лична социална пенсия за инвалидност в размер на 27,74лв. Парите били превеждани в пощенския клон на с. Дянково, от където подсъдимята ги получавала ежемесечно. Изплащането на пенсиите било преустановено на 30.04.2012г.

За времето от 15.09.2010г. до 30.04.2012г. подсъдимата М. е получила от ТП на НОИ – Разград сума от 3332,78 лв, изплатена й като пенсии.

Съгласно ЗДвП лицата с увреждания 50% и над 50% ТНР имат право на безплатен винетен стикер, ако притежават лек автомобил, семейна собственост, с габарити – 2000 кубика, 117 киловата или 160 конски сили. Лицата следвало да подадат в Дирекция “Социално подпомагане” молба - декларация по реда на Наредба № Н-19 от 02.12.2008г. за условията и реда за освобождаване на лица с трайни увреждания от винетни такси при ползване на републиканската пътна мрежа и да представят експертно решение за определена намалена работоспособност.

На 17.01.2011 г. подсъдимата С.М. се явила в Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград и подала пред св. И.И. – социален работник, молба –декларация с №991/17.01.2011г. за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил “Фолксваген голф” с рег. № РР 88 50 АМ, собственост на съпруга й. Приложила Експертно решение №1543/15.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” – гр. Разград и й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2011г. на стойност 67,00лв.

На 27.12.2011 г. подсъдимата С.М. се явила в Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград и подала пред св. И.И. – социален работник, молба –декларация с №678/27.12.2011г. за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил “Фолксваген голф” с рег. № РР 88 50 АМ, собственост на съпруга й. Отново приложила Експертно решение №1543/15.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” – гр. Разград и й бил предоставен безплатен винетен стикер за 2012г. на стойност 67,00лв.

От заключението на назначената по делото съдебно – почеркова и графическа експертиза - е видно, че:

1.Саморъчните подписи за „Председател” и „Членове” в експертно решение №1543/15.09.2010г. на ТЕЛК не са изпълнени от Р.Д.Д., М.К.М., В.Х.М. и Б.Г.Б..

2.Саморъчният подпис за „получил решението” в експертно решение №1543/15.09.2010г. не е изпълнен от С.К.М..

3.Отпечатькът от печат в експертно решение №1543/15.09.2010г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК гр.Разград.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, за периода 15.09.2010г. - 30.04.2012г. / подсъдимата е получила лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия в размер общо 3332,78 лева и за периода 2011г. -2012г. от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Разград предоставени безплатни винетни стикери в размер на 134, 00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. С. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 11.10.2010г. до 30.04.2012г. в с. Дянково обл. Разград и в гр. Разград обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1534 от 15.09.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество както следва – пари в общ размер на 3332.78 лева, представляващи изплатени пенсии – лични пенсии за инвалидност и лична социална пенсия, собственост на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград и 2 броя годишни винетни стикери на обща стойност 134.00 лева, собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” – “Областно пътно управление” гр. Разград, всичко на обща стойност 3466.78 лева, с намерение да ги присвои. Подсъдимата М. лично се е ползвала от неистински официален документ-Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ-гр. Разград и Дирекция “Социално подпомагане” – гр. разград, заблуждавайки ги по този начин, че в нейна полза е налице правно основание за разпореждане от страна на служителите за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, а също и за предоставяне на безплатни стикери. В случая именно представеното от подсъдимата неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане пенсия за инвалидност на подсъдимата и предоставянето й на безплатни стикери. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства, освободена е от заплащане на винетни такси, без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. М. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност тя няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоила. Извършените от нея деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимиата С.М., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана, а също се отчитат и направените от нея признания. В тежест на подсъдимата се отчита проявената упоритост – въведени са в заблуждение служители на две различни учреждения. В крайна сметка съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер близък до минималния законов размер, а именно две години и шест месеца лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съделно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание от лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София, сумата от 3332,78 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Пътна Инфраструктура” гр. София следва да заплати сумата от 134,00 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на престъплението до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, а също и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: