МОТИВИ към Присъда № 130/02.04.2015г. по НОХД № 174/2015г. на РС - Разград

Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу П.А.Й. ЕГН **********, за това, че на 19.03.2015 г. в гр.Разград е причинил на М.П.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на десния крак /рентгенологично/, което увреждане е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник на пострадалия, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр.с чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Й. да бъде наложено наказание три години „ лишаване от свобода”, изтърпяването, на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, на основание чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно, предлага на съда, при положение, че признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.129, ал.1 от НК, за му наложи същото наказание.

Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, счита, че обвинението остава недоказано, както и че изобщо не е налице престъпно посегателство от страна на подсъдимия.

Подсъдимия П.А.Й. не се признава за виновен по повдигнатото и предявено обвинение, моли за оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П.А.Й. е роден на *** ***. български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

На 19.03.2015 г., около обяд, св. М. П. отишъл до сградата на социалния патронаж, намираща се в гр.Разград, заедно със св. К. С., за да вземат храна оттам. След като взели храната, двамата тръгнали да се прибират към дома на св.С.,***. Докато вървели по ул.“Марица“ в гр.Разград, пред дом № ** срещнали подс. П. Й.. След като ги видял, подс. Й. започнал да отправя обиди и псувни към св. М.П., тъй като считал, че св. П., известно време преди това, бил извършил кражба на вещи от домът му. Св.П. му казал, че не е извършил той кражбата, за която говорел подс. Й., но въпреки това обвиняемият продължил да му отправя обиди и ругатни, като междувременно отишъл до св. П. и започнал да го бие, като му нанесъл му няколко удара с юмрук в областта на тялото и главата. При нанасянето на тези удари подсъдимият причинил на свидетеля кръвонасядане на долния клепач на дясно око и оток на носа с драскотина над лявата ноздра. За да се предпази и защити, св. П. също нанесъл удари на подс. Й. в областта на лицето. После подсъдимият блъснал с ръце пострадалия П. и го съборил на земята, при което му нанесъл повърхностно охлузване под капачката на ляво коляно. Междувременно, чувайки скандала пред дома им, на улицата излязъл св. В. М., брат на подс. Пл. Й., като държал в ръката си дървена бухалка. Виждайки това, подс. Й. отишъл до обрат си, взел бухалката от ръцете му, върнал се при пострадалия П., който все още бил на земята и му нанесъл удар с бухалката в лицето, при което му причинил оток и подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на горна и долна устна с разкъсно-контузни рани на долната и в областта на коляното на десния крак, следствие на което свидетеля получил счупване на капачката на десния крак. В резултат на това, пострадалия П. изпитал силна болка в дясното си коляно. После успял да отблъсне подс. Й., станал от земята и заедно със св. С. се отдалечили от местопроизшестивето. Веднага след това св. П. се обадил по мобилния телефон на брат си - св. Ал. Н., като му обяснил за случилото се. През това време подс. Й. и брат му св. В. М., били седнали на пейката пред дома си. Св. Н. пристигнал малко по-късно и афектиран от това, че подсъдимият нанесъл побой над брат му, отишъл при подс. Пл. Й. и започнал да се бие с него, като го удрял с юмруци в областта на главата и тялото, а подсъдимият успял да го удари с дървената бухалка. През това време св. В. М. се опитал да прекрати побоя, но св. Ал. Н. го ударил с юмрук в областта на главата и го блъснал на земята. Св. М. паднал на земята, като след това се изправил. Малко по-късно св. Ал.Н. престанал да нанася побой над подсъдимия и заедно с брат си и св. К. С., се прибрали в дома на последната. Подс. Пл. Й. и св. В. М. също се прибрали в дома си. По-късно, следобяд около 14,40ч. на 19.03.2015 г., св. П. ***, за да му бъде оказана медицинска помощ, тъй като изпитвал силни болки в областта на коляното на десния си крак. След направените рентгенови снимки и медицински изследвания на пострадалия П., било установено, че същия имал фрактура на капачката на коляното на десния си крак.

С протокол за доброволно предаване на 19.03.2015 г. св. В. М. предал на служител на РУП-Разград като вещественото доказателство по делото - 1 бр. дървена бухалка с размер 50 см. със завързана бяла връзка и изписана буква „П“ / дървен крак от маса /.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е установено, че в резултат на деянието пострадалия М. П. е получил: счупване на капачката на десния крак /рентгенологично/; кръвонасядане на долния клепач на дясно око; оток и подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина на горна и долна устна с разкъсно-контузни рани на долната; оток на носа с драскотина над лявата ноздра; дълбоки охлузвания на пръстите лява ръка с „минус тъкан“ и широка драскотина на безименния пръст на дясна ръка; повърхностно охлузване под капачката на ляво коляно. По своята медико-биологична характеристика счупването на капачката на дясно коляно обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник, а останалите увреждания – временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Травмата на дясната капачка е резултат от силен удар с / върху твърд тъп предмет на това място и може да е получена от дървена бухалка, като видно от рентгеновата плака удара е попаднал перпендикулярно. Увреждания в областта на лицето се дължат на самостоятелни удари, тези на ръцете могат да са следи от динамично въздействие на нокти или тъпоръбест предмет. Срока за имобилизация на счупената дясна капачка е 1 месец, като работоспособността се възстановява след 3 – 3,5 месеца. Останалите увреждания търпят пълно обратно развитие до срок около 2 седмици. Счупването на капачката на дясното коляно на пострадалия е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно,че подс. Й. е получил: дълбоко разкъсване на лигавицата през цялата ширина на горна устна към предверието на устната кухина с разлят моравосин кръвоизлив; подлигавичен кръовизлив изцяло на долната устна, към предверието на устната кухина, с вертикални разкъсвания на лигавицата; рана тип „Ламбо“ под долния ръб на долната челюст в дясна брадичкова област; разлято нехомогенно-петнисто червеникавосинкаво кръвонасядане в лява половина на главата; насинявания във външната половина на дясна челна област, под основата на носа и дискретно на долни клепачи; охлузване на кожата над средата на видимата лигавица на горна устна и върху средата на капачката на десния крак; палпаторна болка в долната половина на гръдната кост и към дясно, както и в лява кръстцова област – видимо – б.а. По своята медико-биологична характеристика, в съвкупност, установените увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Те са причинени от удари с/върху твърди тъпи предмети, съсредоточени в областта на главата и имат общ оздравителен срок около 2 седмици.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че св. В. М. е получил палпаторна болка в дясна теменна област на главата и върху проекцията на последните ребра в дясната половина на гърба, което по своята медико-биологична характеристика обуславя болка и страдание. Най-вероятно се касае за удар/и с/върху твърд/и тъп/и предмет/и, нанесени с незначителна сила, като е възможно да са получени по начин, както сочат обстоятелствата по досъдебното производство – от юмруци и притискане на тялото по гръб към терена. След оздравителен срок от няколко дни не остават последици за физическото здраве на пострадалия.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно,че св. Ал. Н. е получил: кръвонасядане с оток и охлузване върху челно-слепоочната линия на окосмяване на главата от дясната страна; охлузвания върху и под капачката на дясно коляно и по лицева повърхност на същата подбедрица; зачервяване на меките тъкани на дланно-пъстовите стави на трети, четвърти и пети пръсти на дясна ръка. По своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславят болка и страдание. Общата конфигурация на увреждането в дясната половина на челото сочи, че е резултат от удар с/върху твърд тъп предмет и може да е получено от бухалка. Охлузванията по дясно коляно и подбедрица се дължи на тангенциалното действие на твърд или тъпоръбест предмет и също може да е получено от удар с бухалка, както и от приземяване на терена с опора дясно коляно/подбедрица. Възможно е зачервяването на меките тъкани около дланно-пръстовите стави на трети, четвърти и пети пръсти на дясна ръка да е резултат от самоувреждане – нанасяне на удар с юмрук попаднал с малкопръстовата половина или от слаб удар с твърд тъп предмет на това място. Оздравителният срок за установените увреждания е около седмица, без последици за физическото здраве на пострадалия.

От заключението на назначената по делото химическа експертиза е видно, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс. Пл. Й. е установено наличие на етилов алкохол в размер на 0,40 на хиляда.

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че на 19.03.2015г. в 12,00 часа концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Пл. Й. е била 1,45 хиляда, което отговаря на лека степен на алкохолно повлияване. При такова алкохолно опиянение е налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са самокритичността, самопреценката и работоспособността. Емоциите са предимно положителни.

От заключението на назначената по делото химическа експертиза е видно, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от св. М. П., е установено наличие на етилов алкохол в размер на 1,12 на хиляда. От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че на 19.03.2015 г. в 12,00 часа концентрацията на алкохол в кръвта на П. П. е била 2,32 на хиляда, което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване. При такова алкохолно опиянение е намалена самокритичността, нарушена е координацията на движенията, значително са намалени вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето.

От заключението на назначената по делото химическа експертиза е видно, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от св. В. М., не е установено наличие на етилов алкохол.

От заключението на назначената по делото химическа експертиза е видно, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от св. Ал. Н., не е установено наличие на етилов алкохол.

Подс. Й. е неосъждан / реабилитиран по право /.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на анализа потделно и в съвкупност на показанията на свидетелите

М. П. /приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК/, К. С. /приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК/, В. М. /приобщени по реда на чл. 281, ал.4 вр. Ал.1,т.1 от НПК/ и Ал. Н., както и обясненията на подс. Пл. Й..

От извършеният анализ, съдът не намира, че са формирани две групи свидетелски показания по същество. Единственият спорен момент в показанията на всички свидетели е в кой момент е станал ударът нанесен с дървената бухалка от подс. Пл. Й. в дясната колянна капачка на св. М. П., дали преди пристигането на място на св. Ал. Н. или след неговото пристигане, който обаче спорен момент не оказва влияние върху установяване авторството и естеството на деянието. Самият подс. Пл. Й. заявява, че не е изпускал дървената бухалка от ръцете си, т.е. тя в нито един момент от развитието на случая не е била в други ръце освен в тези на подсъдимия. Не е от съществено значение и дали подс. Пл. Й. е влязъл в дома си, за да вземе дървената бухалка или брат му св. В. М. му я е подал. Неотносими към случая са и установените наранявания с харктер на лека телесна повреда по св. М. П., св. В. М. и св. Ал. Н.. Безспорен факт, установен със свидетелските показания и заключението на вещото лице по назначената и извършена на ДП СМЕ, изслушано и прието в съдебно заседание е, че именно подс. Пл. Й. с процесната дървена бухалка /дървен крак от маса / е нанесъл удар по колянната капачка на десния крак на св. М. П., следствие на което същият е получил счупване на капачката на десния крак /рентгенологично/, което увреждане е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник – средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият П.А.Й. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

От обективна страна - подс. Й. ***, като нанесъл удар с дървена бухалка по дясното коляно на М. П., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на десния крак /рентгенологично/, което увреждане е довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник на пострадалия.

От субективна страна - деянието е извършено умишлено, с евентуален умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като подсъдимият с нанасянето на удари с дървена бухалка по пострадалия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, възможните последици, включително и причиняването на счупване на колянна капачка на десния крак или друго тежко увреждане на пострадалия и се е съгласил с/допуснал/ настъпването им.

Съдът обаче намира обвинението, че деянието е извършено от подсъдимия в условията на чл.131, ал.1,т.12 от НК – по хулигански подбуди за недоказано. Безспорно с оглед събрания доказателствен материал се установи, че подс. Пл. Й. и св. М. П. преди време са били приятели, и че между тях последствие е възникнал спор, прерастнал в конфликт по повод липсата на вещи от дома на подсъдимия, за която липса той обвинявал св. П.. Безспорно се установи, че непосредствено преди деянието между двамата отново е възникнал спор, при който са си разменили взаимни обвинения, псувни и удари и едва когато св. М. П. е повикъл по телефон на помощ брат си – св. Ал. Н., подсъдимият е взел процесната дървена бухалка, явно с мотив да се брани срещу мнимо нападение и малко преди пристигането на св. Ал. Н. е нанесъл удара по дясното коляно на св. П.. От тази гледна точка, съдът намира, че от субективна страна с действията си подс. Пл. Й. не е целял грубо да наруши обществения ред, изразявайки явно неуважение към обществото и демонстрирайки превъзходството си над останалите и незачитането на законите в страната, а до известна степен е бил провокиран от страна на св. П. да извърши деянието. Поради изложеното съдът намира, че по тази част на обвинението подс. Й. следва да бъде признат за невиновен и оправдан.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия и липсата на самконтрол.

По вида и размера на наказанието:

Според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от чл. 129, ал.2 вр. ал. 1 от НК, би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право. Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, факта на провокация от страна на пострадалия /още повече, че същия е бил в средна степен на алкохолно опиянение/, следва да определи наказание при приложението на чл.55, ал.1,т.2, б.б от НК, като замени наказанието „ лишаване от свобода „ с наказание „ пробация „. С оглед възрастта на подс. Й., съдът определи задължителните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Като подходящ и справедлив срок за осъществяване на наказанието съдът определи такъв в размер на една година и шест месеца.

По веществените доказателства:

Дървената бухалка с дължина 50 см., съдът определи след влизане в сила на присъдата да бъде унищожена по надлежния ред.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Кръстев да заплати по сметка на републиканския бюджет сумата 420.84 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 233.84 лева, разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: