МОТИВИ към решение № 181/ 30.04.2015 г. постановено по АНД № 245/2015 г. по описа на РРС.

Постъпил е акт за констатиране на дребно хулиганство, в който се сочи, че на 29.04.2015 г., в гр. Разград, пред дом № 67, на ул. “******”, С.Ш.С. отправя обидни думи и ругатни към Х. М. /негова майка/ и Ш. М./негов баща/ и удря последния с камък. След пристигане на полицейските органи на мястото на инцидента, с. започва да отправя обиди и да хвърля камъни и към тях.

Нарушителят дават обяснения, като твърди че не си спомня част от случилото се, тъй като е бил много пиян.

Съдът след преценка на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 29.04.2015 г. , около 16,00 ч., в гр. Разград, на улица Н. Пенев, пред обитаваната от тях къща, С. започнал да отправя обидни думи към родителите си – св. Х. М. и св. Ш. М. Крещейки нарушителят ги псувал на майка и хвърлял по тях камъни, един от които улучил св.М. по ръката. Тези действия той осъществявал в присъствието на съседите на имота и случайно преминаващи по улицата граждани. След пристигане на служителите на ОД на МВР Разград, които били сигнализирани от св. М., подсъдимият започнал да псува и тях на майка и да хвърля камъни към тях.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на прочетените и приобщени към доказателства по делото показания на свидетелите Ш. М., Х. М., както и изслушаните в хода на съдебното производство показания на св. Д. Сочените доказателствени средства са взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което съдът намира, че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира. Същите се подкрепят и от дадените от самия с. обяснения в хода на съдебното производство.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че с действията си С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по смисъла на чл.2 от УБДХ.

Непристойната проява се изразява в употреба на псувни на публично място – на улица *******, в населено място – гр. Разград, пред живущите в близост граждани и случайни минувачи. С посочените по - горе действия, С. е осъществил състава на административното нарушение “дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 ал.1 от УБДХ. Поведението му се явява противоречащо с добрите норми на поведение на публично място, същото изразява пренебрежителното отношение към установените порядки на държане в обществото и към органите на властта. Осъществените от нарушителя действия по отправяне на ругатни и хвърляне на камъни към служителите на ОДМВР Разград, са противни на установения правов ред. Като съобрази изложеното, съдът намира, че деянието на нарушителя е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ Предвид по - ниската степен на обществена опасност на деянията му и с оглед незначителността на вредните последици, съдът намира, че те не съставляват престъпления по чл.325 от НК.

Същевременно с действията си С. е нарушил обществения ред и спокойствие, което предопределя ангажирането на административнонаказателната му отговорност.

Съставормерността на деянието от обективна и субективна страна, предопределя и ангажиране на административната отговорност на нарушителя по смисъла на УБДХ. При индивидуализацията на следващото му се наказание, съдът отчете като отегчаващи отговорността им обстоятелства наличието на лоши характеристични данни и осъжданията му за извършени престъпления от общ характер. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на деянието бе преценен вида на обществените отношения представляващи непосредствен обект на посегателство. Като отегчаващи в тази насока обстоятелства, бе преценено, проявената от нарушителя упоритост при осъществява на деянието и това че действията му са продължили и след намесата на органите на властта и спрямо тях също е демонстрирано пренебрежително отношение. Ето защо намира, че нему, при относителен превес на отегчаващите отговорността обстятелства, следва да бъде наложено наказание “задържане в структурно звено на МВР” от алтернативно предвидените в указа. При определяне на неговия размер, съдът намира за съответен на осъщественото деяниие такъв за срок от пет денонощия. Счита, че така наложеното наказание е съответно на тежестта на нарушителя и осъщественото от него деяние.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: