В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на шестнадесети април, две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1152 по описа за 2014г.

Искът е предявен на основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника- община Разград, че той е собственик на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се с.Ясеновец, община Разград, за който съгласно плана за земеразделяне е отреден имот №021698 с площ от 2,431 дка. Твърди, че претендирания имот го има по наследство от баща си И. А. С., който през 40-те години на миналия век е купил къщата, заедно с шест имота за всяко от шестте си деца, че след неговата смърт е продължил да го владее, ползва и обработват и към настоящия момент. Претендира и разноски по делото.

Ответникът-община Разград, в писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява, че оспорва иска, настоява за отхвърлянето му. Твърди, че процесния имот е изключен от регулацията на селото и е със статут земеделска земя, включен е във временния общински фонд по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ и че ищецът е следвало да потърси правата си по реда на чл.14 ал.1 т.1 или чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Заявява още, че с изключването му от регулацията на селото имота е станал държавна собственост и давност не е могла да тече, че с писмо от 24.02.2014г. до община Разград, ищецът е поискал закупуване на имота и с това си действие е признал правото на собственост на Общината, и по „същество придобивната давност е прекъсната”.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик по наследство и давностно владение на нива с площ от 2,431 дка в землището на с.Ясеновец, община Разград, за която съгласно плана за земеразделяне на селото е отреден имот №021698 и който имот е признат и определен като общинска земя по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, според плана на с.Ясеновец от 1935г. имота е бил в регулацията на селото с пл.№698, в който е имало жилищна сграда-л.24 от делото. През 1976г. е одобрен нов регулационен и кадастрален план на селото, като имота вече е с пл.№789-л.28 от делото, от него е отреден парцел №VІ-789 с жилищна сграда, записан по разписен лист към плана на името на ищеца, а останалата част от пл.№789 е изключен от регулация и по разписен лист записан на И. А. С. С влизане в сила на плана за земеразделяне на с.Ясеновец за изключената част от имота от регулацията на селото е отреден имот №021698, който съгласно представената скица-л.16 от делото е с площ от 2,431 дка и е записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ-частна общинска собственост. Вещото лице обяснява още, че целия имот пл.№789 е ограден с телена оградна мрежа на бетонни колчета-ведно с жилищния имот на ищеца т.е. имота се работи като едно цяло, че съседните места също са оградени и се обработват.

Установи се още, че на 16.09.2011г. е съставен акт за частна общинска собственост за процесния имот №021698-л.88 от делото, а на 24.02.2014г сина на ищеца А.А.И. е подал молба за закупуване на имота-л.98 от делото, в която твърди, че имота се намира зад къщата му и го работи откакто се помни, че според баща му за имота има документ/нотариален акт/, но „сме го загубили”. Съгласно протокол №5 от 17.04.2014г. на комисия към ОС-Разград-л.99 от делото, е взето решение да се организира търг за продажбата на имота.

Видно от показанията на разпитаните свидетели, в селото хората знаят, че процесното място е на ищеца, има го от баща си-дядо И., който е имал шест деца и всяко дете има имот с къща, като имотите им са един до друг от едната страна на улицата. Според свидетелите от 1975г. само ищецът работи мястото, той е отглеждал крави, телета и овце. Никой от съседите не е претендирал за имота. Св.Османов депозира показания, че имал договор за наем на земеделска земя с община Разград, в който е бил включен и „имотът на А.” и който договор е прекратен по взаимно съгласие „тъй като не можах да вляза във владение на повечето от ясаците по договора.”-виж.л.89-л.93 от делото, представени с писмения отговор на ответника.

Пред вид така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Процесният имот е собственост на ищеца. От 1975г. първоначално неговия баща И. А. С., а по късно самия той е владял , ползвал и обработвал имота като свой. Земята не е била отчуждава, одържавявана и включвана в блок на ТКЗС, това че през 1976г. е изключена от регулацията на селото, това че не я търсил и заявил по административния ред на ЗСПЗЗ, не означава, че е загубили собствеността й. Не се е стигнало до загубване на собствеността и с факта на включването на земята в общински фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ и съставянето на акт за общинска собственост, акт имащ само констативно действие от страна на ответника.

Неоснователно процесуалния представител на ответника твърди, че с изключването на земята от регулацията на селото тя е станала държавна собственост, позовавайки се на чл.12 от ЗСГ/отм/.Посочи се по-горе, че ищецът се е занимавал със селскостопанска дейност-отглеждал е крави, телета, овце т.е. развивал е селскостопанска дейност, най-малко като спомагателно занятие по смисъла на закона. От друга страна, процесната земя, е била едно цяло със жилищния имот на ищеца и макар и да е бил член на ТКЗС, с изключването на част от имота от регулация, той не е загубил правото си на собственост върху целия имот в реални граници-в този смисъл са и разясненията, дадени с писмо на трите министерства, представени самия ответник с писмения си отговор-л.102 от делото,стр.4.

Неоснователно ответникът възразява още, че с подаване на молба за изкупуване на имота през м.02.2014г., придобивната давност относно имота е прекъсната и че с тази молба той признава правото на собственост на Общината върху процесния имот. Това е така, тъй като, от една страна, в полза на ищеца 10 годищната придобивна давност по чл.79 ал.1 от ЗС е изтекла много преди подаването на молбата и от друга, за признание на собственост не може да се говори, тъй като в самата молба ищецът твърди и заявява, че е собственик на имота.

Затова иска като основателен и доказан следва да се уважи.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 460 лева.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА-гр.Разград, че А.И.А. с ЕГН-********** *** е собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН имот-нива, находяща се в землището на с.Ясеновец, община Разград, ЕКАТТЕ 87624, в местността „Ясак”, ІІІ категория, съставляващ имот №021698 по плана за земеразделяне на селото с площ от 2,431 дка, при граници: имот №021700, имот №000021, имот №021693 и имот №021701.

ОСЪЖДА община Разград да заплати на А.И.А. с ЕГН-********** *** сумата от 460 лева/четиристотин и шестдесет лева/ представляващи разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :