Р Е Ш Е Н И Е

№108/30.04.2015 г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети март, две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1155 по описа за 2014г.

 

                Искът е предявен на основание чл.124 ал.1 от ГПК.

            Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника- община Разград, че той е собственик/ след допуснато уточнение и изменение на иска/ на три недвижими имота в кв.38 по плана от 1922г. на с.Благоево, община Разград, които съгласно плана за земеразделяне са признати и определени като общинска земя-мера и са част от имот №000142. Твърди, че претендираните имоти е закупил през 1997-1999г. от части лица, че имотите никога не са били отчуждавани и той ги владее, ползва и обработват и към настоящия момент. Претендира и разноски по делото.

            Ответникът-община Разград, в писмения си отговор и в съдебно заседание, заявява, че оспорва иска, настоява за отхвърлянето му. Твърди, че процесните имоти са изключени от регулацията на селото, станали са държавна собственост и относно тях  придобивна давност не е могла да тече, по силата на ЗС и ЗОС, още повече, че и трите имота към настоящия момент са със статут „публична общинска собственост”.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение на: 1/ нива с площ от 1170 кв.метра, представляваща бивш парцел ІХ в кв.38 по плана на с.Благоево от 1922г.; 2/нива с площ от 1050 кв.метра,представляваща бивш парцел Х в кв.38 и нива с площ от 1650 кв.метра, представляваща бивш парцел ХІ в кв.38 по регулационния план на с.Благоево от 1922г.

            Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, според плана на с.Бл. от 1922г. и трите имота са били  в регулацията на селото в кв.38, представлявали са: парцел ІХ с площ от 1170 кв.метра; парцел Х с площ от 1050 кв.метра и парцел ХІ с площ от 1650 кв.метра и са били отредени за жилищно строителство-в бившия парцел ХІ и към настоящия момент съществуват основи от жилищна сграда, а обработваната от ищеца част е с площ от 1180 кв.метра. Вещото лице обяснява в съдебно заседание, че в разписните листи по плана от 1922 г. няма записвания кои са били собственици на трите парцела, само за парцел V в кв.38 е записано името на Ив. М. Г. С плана от 1964г. целия кв.38 е изключен от регулацията на селото и за процесните имоти не е била отредена кадастрална основа със съответни планоснимачни номера. С влизане в сила на плана за земеразделяне на с.Бл. през 1994г., процесните имоти попадат в източната част на имот №000142 с площ от 95 416 кв.метра. Съгласно обясненията на вещото лице, целия бивш кв.38 не е включван в блок на ТКЗС, в момента се работи като отделни парцели, оградени са откъм уличната регулация с плет и телена оградна мрежа, а със съседи съществуват слогове, по които се обработват. За процесните имоти вещото лице обяснява, че се работят като едно цяло и са „оградени с телена ограда откъм двата пътя” и в никакъв случай не са”мера”.

            Установи се още, че с решение №133/10.11.1994г. на ПК-Разград, т.28, целия имот №000142 по заявление вх.№61М от 04.08.1992г. е възстановен в стари реални граници на община Разград с начин на трайно ползване „пасище, мера” и е със статут „публична общинска собственост”-л.31-л.34 от делото.

            Видно от показанията на разпитаните свидетели, в селото хората знаят, че процесните места са на ищеца, той се е преселил в с.Бла. от Родопите през 1991-1992г., с идването си в селото е закупил имотите от частни лица, в единия имот е имало къща, която впоследствие се е съборила, ищецът е започнал да ги обработва-„сее царевица, люцерина, прави бахчи”, оградил ги е като едно цяло и са площ от около 3 дка. Свидетелите са категорични, че тези имоти никога не са били включвани в блок на ТКЗС, не са били пасище или мера, наоколо е имало къщи и някои от тях са попадали извън регулацията на селото.

            Пред вид така описаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Процесните имоти са собственост на ищеца, той ги закупил с договор от частни лица, владее ги и обработва повече от 15 години необезпокоявано и пред вид разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС ги е придобил по давност. Земята не е била отчуждава, одържавявана и включвана в блок на ТКЗС, това че през 1964г. е изключена от регулацията на селото не я прави автоматично държавна респ.общинска собственост. Имотите в този бивш кв.38 са били собственост на частни лица и не е съществувала законова забрана за придобиването им по давност.

            Включването на процесната земя към новообразувания имот №000142 с плана за земеразделяне влязъл в сила през 1994г. също не я прави общинска собственост и не води до прекъсване на придобивната давност в полза на ищеца. С решението си  от 1994г. ПК-Разград е възстановила на Общината право на собственост в стари реални граници, посочи се по –горе, че процесните имоти никога не са били „пасище, мера” и са се обработвали от частни стопани и няма основание да се възстановява на ответника.

            Неоснователно представителя на ответника възразява още, че всеки един от имотите няма размерите посочени в чл.7 ал.1 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.72 от ЗНасл. и не може да бъде годен предмет на правото на собственост. В случая тези разпоредби са неприложими, същите касаят случаи на разпореждане, делба обезщетяване и оземляване.

            Затова иска като основателен и доказан следва да се уважи, относно бивш парцел ІХ в кв.38 с площ от 1 170 кв.метра; бивш парцел Х в кв.38 с площ от 1050 кв.метра и част от бивш парцел ХІ в кв.38 с площ от 1180 кв.метра, съгласно плана на с.Бл. от 1922г.

            Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на 410 лева.

            По изложените съображения съдът

 

                                                 Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА-гр.Разград, че А.С.М. с ЕГН-********** *** е собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: 1/бивш парцел ІХ в кв.38 с площ от 1170 кв.метра; бивш парцел Х в кв.38 с площ от1050 кв.метра и част от бивш парцел ХІ в кв.38 с площ от 1180 кв.метра, съгласно плана на с.Бл., община Р. от 1922г., находящи се в източната част и представляващи част от възстановените на община Разград с т.28 от решение №133/10.11.1994г. на ПК-Разград, по заявление вх.№61М /04.08.1992г., пасище мера с площ от 95, 416 дка в местността „Крушака”, представляващ имот №000142 по плана за земеразделяне на с.Бл., община Р.Неразделна част от решението да се счита подписаната от съда копие на комбинирана скица-л.75 от делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на собственост на целия бивш парцел ХІ в кв.38 с площ от 1650 кв.метра по плана на селото от 1922г., като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА община Разград да заплати на А.С.М. с ЕГН-********** *** сумата от  410 лева/четиристотин и десет лева/  представляващи разноски по делото.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :