В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 13.03.2015 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: П.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1167 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал.2 КТ във вр. с чл. 74 ЗЗД и чл. 45, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД от "ЛАЗИМЕКС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р. п.к. ***, бул. Б. No ***, офис ***, тел.: ***, законен представител Е. К. – управител, чрез пълномощника му адвокат М.Х.Д. ***, против Д.З.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Р., ул. Н. П. № ***, вх. ***, ет.***, ап.*** , да бъде осъден ответника да му заплати за обезщетение за умишлено причинените имуществени вреди сумите:

- 7 334.36 лева /седем хиляди триста тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, левова равностойност на 3 750 евро – наложена глоба на ответника от френската полиция за извършено на 27.09.2013г. нарушение при управление на тежкотоварен автомобил марка М. с рег. № ***, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,

- 535.89 лева /петстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/, левова равностойност на 274 евро – разходи за заплатена пътна помощ за преместване на тежкотоварен автомобил М. с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,

- 4 727.24 лева /четири хиляди седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, левова равностойност на 2 417 евро – разходи за отстраняване на повреди по тежкотоварен автомобил М. с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,

- 3 911.66 лева /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, левова равностойност на 2 000 евро – пропуснати ползи за периода от 27.09.2013г. до 15.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът сочи, че ответникът е работил при него на трудов договор, като шофьор на товарен автомобил международни превози с влекач. На 27.09.2013 г. на ответникът е наложена глоба от 3750 евро за вмешателство в тахографа на влекача, която е заплатена от ищеца. Ответникът скрил влекача и поискал откуп за него от работодателя си. След сигнал на ищеца до полицията в Кралство Холандия, влекачът бил намерен на паркинг в гр. Тесендерло, Холандия в лошо техническо състояние. За откарването му до сервиз се наложило ползването на пътна помощ на стойност 274 евро, а в сервиза платили сумата от 2417 евро стойността на материалите и труда за ремонта на влекача. Поради неизпълнение на уговорени заявки за периода от 27.09.2013 до 15.10.2013г. ищцовото дружество претърпяло вреди – пропуснати ползи от 2000 евро. В съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си адвокат М.Х.Д. *** поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения. Представя подробна писмена защита. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез особения си представител адвокат С. Б. *** депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за неоснователни и недоказани и моли за тяхното отхвърляне. В съдебно заседание, особения представител поддържа становището си за неоснователност и недоказаност на претенциите. Представя подробна писмена защита.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно се установява, че ответникът бил назначен на трудов договор при ищеца, на длъжност шофьор на товарен автомобил международни превози. Същият управлявал поверения му тежкотоварен автомобил М. с рег. № ***, като извършвал международни превози на територията на Европейския съюз.

Не се спори между страните, че са били в трудово правоотношение, като ответникът е заемал длъжност "шофьор" в ищцовото дружество. Със заповед на ищеца с № *** от *** година ответникът е командирован да превози товар с дестинация Люксембург, Холандия, Белгия и обратно за периода от *** година до *** година /л. 192/. Не се спори, че по време на командировката ответникът е управлявал тежкотоварен автомобил марка М. с рег. № ***.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед за дисциплинарно уволнение № ***г. на ищеца /л.42/, за обжалването на която по делото не са представени доказателства.

Не се спори между страните, в т.ч. видно и от обясненията на ответника дадени по преписка ***г. по описа на РУ Полиция гр. Исперих /л.129-130/, че ответника е извършвал незаконни интервенции по тахографа на управлявания от него процесен автомобил, за което бил и санкциониран от полицейските органи в Република Франция, в т.ч. и с процесната глоба от 3 750 евро.

Правната доктрина /”Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”. ИК “Труд и право” 2012г. стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Диана Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, ЕМ.уела Балевска, Калоян Топалов, К. Влахов, доц. Д-р Маргарита Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, Стефан Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр. 276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, както и практиката на В/К/С /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/, са единодушни, че протокола от разпит обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Според обясненията на ответника тези неправомерни интервенции върху тахографа ги извършвал по разпореждане на работодателя му. При констатиране на интервенциите контролните органи наложили на ответника глоба в размер на 885 евро. В последствие на 27.09.2013г. полицейските органи в Република Франция отново констатирали нарушение допуснато от ответника, поради което наложили втора глоба на ответника в размер на 3 750 евро, като процесния автомобил бил задържан с фиш от същата дата до заплащането на глобите. За да бъде освободен автомобила, ищецът заплатил изцяло глобите – обстоятелство, което се признава и от ответника.

Видно от показанията на свидетеля С. А. Д., е че ответника оставил камиона който е управлявал и поискал от работодателя си сума за да му каже местоположението на камиона. За това камиона бил обявен за издирване и открит от полицията. При намирането му камиона бил ударен, с източено гориво, като едната бутилка за спирачките я нямало въобще, поради и което камиона нямал спирачна система. За това камиона бил вдигнат и натоварен с пътна помощ и откаран в сервиз, където простоял около 3 седмици.

Показанията на този свидетел се подкрепят от протоколите на полицейските служби на Кралство Холандия.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда като компетентно, пълно и обективно изготвено заключението на съдебно счетоводната експертиза /л.261-264/, е че наложената санкция в размер на 3 750 евро е заплатена от ищеца с фактура № 2013.000042/31.10.2013г. По фактура № 2013.000321/22.10.2013г. ищецът заплатил за процесната услуга от пътна помощ сумата от 247.07 евро /л. 40/. Експертизата дава заключение, че търсените пропуснати ползи от ищеца са коректно определени в размер на 2 000 евро.

Видно от опис по спецификация, е че за отстраняване на повредите по автомобила е необходима сумата от 2 417.31 евро.

При така изложените факти, сочещи, че ответникът е работил по трудово правоотношение с ищцовото дружество, претендираните вреди са причинени по време на трудовото правоотношение, че нарушението е свързано с изпълнение на трудови задължения /докато е изпълнявал възложения му от работодателя превоз на товари по определения му маршрут/, причинените вреди са в причинна връзка с допуснатото нарушение и последното е извършено при форма на вината-умисъл, настоящият съдебен състав приема, че правното основание на исковите претенции е чл.203, ал.2 КТ. В този смисъл вж. и Определение № 1226 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2009 г., III г. о., ГК.

При предявяването на настоящите искове се излагат доводи за причинени вреди, като се претендира възстановяването на сумата на глобата и репариране на вредите. Намаляването на имуществото на работодателя е станало с внасянето на сумата за дължима от ответника глоба и няма данни тя да е възстановена. Ето защо съдът приема, че се доказа увреждане на работодателя, който е изплатил глобата дължима от ответника. С плащането му, от което безспорно е имал интерес, за да бъде освободен товарния автомобил, работодателят се е суброгирал в правата на кредитора и за него е възникнало правото да претендира сумата от лицето, което е следвало да я заплати, а именно - ответника. В този смисъл вж. и окончателното Решение № 1098 от 22.12.2011 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1972/2011 г., ІІІ състав.

Ответникът не представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че интервенциите върху тахографа ги е извършвал по разпореждане на работодателя му. Ето защо, съдът намира това възражение на ответника за неоснователно и недоказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че по делото се установи по безспорен начин наличието на непозволено увреждане: налице са деяния, осъществени от ответника, в резултат на деянията е настъпила имуществена вреда за ищеца – в претендираните размери, деянията са извършени виновно и умишлено, налице е причинна връзка между противоправните и виновни деяния, извършени от ответника и вредите на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдът приема, че за ответника е възникнала отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да репарира претърпените от ищеца имуществени вреди в претендираните размери.

Обезщетението следва да бъде заплатено ведно със законната считано от подаването на исковата молба – 01.07.2014г. /вж. дата на подаване на пощенската пратка /л.57/, на осн. чл. 86, ал.1 ГПК.

По държавните такси.

Съгласно чл. 72, ал.1 ГПК: „За предявените с една молба кумулативно съединени искове се събира държавна такса по всеки иск”.

Размерът на дължимата държавна такса се определя по правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лв., а според чл. 69 ал.1 т.1 от ГПК размерът на цената на иска по искове за парични взеМ.ия е търсената сума.

Така за иск № 1, дължимата държавна такса е в размер на 293.37 лв., за иск № 2 – 50 лв., за иск № 3 – 189.09 лв., за иск № 4 – 156.47 лв.

Т.е. общо за държавна такса се дължи сумата от 688.93 лв. Ищецът е внесъл обаче за държавна такса само сумата от 660 лв., т.е. с 28.93 лв. по- малко от дължимото.

С оглед изхода от спора, разликата от дължимата държавна такса е в размер на 28.93 лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на РРС.

По разноските:

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 348.50 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК /л.335/.

Водим от всичко така изложено, съдът,

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Д.З.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Р., ул. Н. П. № ***, вх. ***, ет.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на "ЛАЗИМЕКС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., бул. Б. No ***, Офис ***, тел.: ***, законен представител Е. К. – управител, за обезщетение за умишлено причинените имуществени вреди сумите:

- 7 334.36 лева /седем хиляди триста тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, левова равностойност на 3 750 евро – наложена глоба на ответника от френската полиция за извършено на 27.09.2013г. нарушение при управление на тежкотоварен автомобил марка М. с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,

- 535.89 лева /петстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/, левова равностойност на 274 евро – разходи за заплатена пътна помощ за преместване на тежкотоварен автомобил М. с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,

- 4 727.24 лева /четири хиляди седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и четири стотинки/, левова равностойност на 2 417 евро – разходи за отстраняване на повреди по тежкотоварен автомобил М. с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,

- 3 911.66 лева /три хиляди деветстотин и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, левова равностойност на 2 000 евро – пропуснати ползи за периода от 27.09.2013г. до 15.10.2013г., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2014 г. - датата на подаването на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.З.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Р., ул. Н. П. № ***, вх. ***, ет.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на "ЛАЗИМЕКС" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р.д п.к. ***, бул. Б. No ***, Офис ***, тел.: ***, законен представител Е. К. – управител сумата от 5 348.50 лв. /пет хиляди триста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ представляваща направени деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Д.З.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Р., ул. Н. П. № ***, вх. ***, ет.***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ на по сметка на Районен съд – Разград сумата от 28.93 лв. /двадесет и осем лева и деветдесет и три стотинки/ за дължима държавна такса за уважените искове.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: