В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На шести март две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Д.Д.

Прокурор Данислав Николов

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1806 по описа за 2014г.:

Искът е с правно основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ.

Депозирана е искова молба от Н.Б.А., с която моли съда да осъди Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 25000лв. за претърпени неимуществени вреди /страдания в резултат от злепоставянето му и опозоряването му пред обществото/ в резултат от незаконосъобразните действия на Прокуратурата по повод повдигнатото му обвинение по чл.219 ал.4 във вр. с ал.1 НК, по което е налице влязла в сила оправдателна присъда по НОХД №306/13г. на РОС, но не претендира обезщетение за забава. През периода 2011-2014 година Прокуратурата системно е упражнявала тормоз над него с повдигането и на други обвинения. През част от този период ищецът е бил областен управител, като обвиненията срещу него са довели до отстраняването му от длъжност, повлияли и на политическата му кариера. За вредите претърпени от него по повод на това обвинение, което е влизало два пъти в съд, и двата пъти е приключвало с оправдателна присъда ищецът претендира неимуществени вреди от 25000лв. Има искане за присъединяване на НОХД №306/13г. на РОС. Има искане за разпит на трима свидетели.

Прокуратурата на Република България изтъква доводи за нередовност на исковата молба, а именно че не е конкретизиран вида и характера на претърпените неимуществени вреди, като пряк резултат от воденото срещу ищеца производство. Счита, че разгласяването на информация относно хода на делото не е резултат от действието на длъжностни лица от РОП. Не може да се ангажира отговорността на Прокуратурата по отношение на отзвука в обществото на водените срещу него наказателни производства /с неизяснен брой/. По същество счита иска и за неоснователно завишен по размер. Счита, че с решение №79/17.01.14г. по гр.д.№258/13г. РОС като е определял обезщетението по ЗОДОВ е съобразил и настоящото нохд №306/13г. на РОС и постановената оправдателна присъда, което води до недопустимост на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е изпълнявал длъжността Областен управител на Област Разград от м.септември 2005г. до м.август 2009т. След освобождаването му от длъжност спрямо ищеца са образувани три досъдебни производства за извършени престъпления.

По ДП №23№10г. за престъпление по чл.219 ал.1 вр. с чл.26. ал.1 НК. Образувано е НОХД№32/12г. на РОС. С присъда №40/28.11.12г. ищецът е бил признат за невиновен. Оправдателната присъда е потвърдена от АС-Варна с решение №14/13.02.13г..Това решение е оставено в сила от касационната инстанция с решение № 240/17.05.13г. по КНД №658/13г. на ВКС. По това дело ищецът е претендирал неимуществени вреди в размер на 50000 лв. С решение № 79/17.01.14г. съдът му е присъдил размер от 9000 лв., което е потвърдено в тази част от АС-Варна. В мотивите си съдът е обсъдил и други две досъдебни производство, водени срещу ищеца по това време, но по които няма влезли в сила присъди.

С постановление от 09.11.10 г. по сл. д. № 30/10 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.282 ал.2 пр.1 НК срещу неизвестен извършител за имот частна общинска собственост, находящ се в м.Пчелина с кадастрален номер 61710.816.813. С постановление от 20.12.2011г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП №30/10г. като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.219 ал.4 вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 НК и на ищеца е взета МН „Подписка“. На 11.09.2012г. РОП е внесла обвинителен акт. Образувано е НОХД №328/12г. С присъда №28/17.05.13г. РОС е счел ищеца за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. С решение №119/12.09.13г. по ВНОХД №175/13г. на АС-Варна присъдата е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е НОХД №306/13г. С присъда № 18/20.03.14г. ищецът отново е оправдан по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 05.04.14г.

Към настоящия момент не е приключило единствено третото досъдебно производство за престъпление по чл.282 НК. По нохд №305/10г. състав на ТОС е постановил осъдителна присъда.

По делото са разпитани двама свидетели: Л.Г. и В.Б., приятели на ищеца от деца. Двамата твърдят едни и същи факти, а именно, че ищецът се е ползвал с голям авторитет не само в града, но и в страната. Уважаван, борбен, амбициозен и отговорен човек, както към работата си, така и към семейството. След като бил освободен от длъжността Областен управител срещу него започнало наказателно преследване. Били образувани три дела. Първото за барбекю в м.Пчелина, второто за хижата на Областта и третото за ремонт на църквите и джамиите. Ищецът бил постоянно ангажиран по делата, тъй като имало множество заседания. Всяко едно съдебно заседание било отразявано в местния печат, в интернет блоковете. Това се отразило на ищеца, който се затворил в себе си, станал нервен, започнал да се чувства зле. Открили му диабет. Тази му раздразнителност се отразила негативно и в отношенията с семейството му. Негови приятели от други градове като научили за обвиненията започнали да се интересуват. Някои дори се отдръпнали от него. Пострадала и политическата кариера на ищеца. Подари повдигнатите му обвинения ищецът се оттеглил от първото място в листата за избори.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск е с основание чл.2 т.3 от ЗОДОВ и цели ангажирането на отговорността на държавата за вреди причинени на ищеца от дейността на прокуратурата за незаконно обвинение, по което ищецът е бил оправдан. Ответникът твърди, недопустимост, респ. неоснователност на иска, тъй като вече има постановено съдебно решение по чл.2 т.3 ЗОДОВ, по ДП№23/10г., по което за същото деяние има оправдателна присъда. Според прокуратурата щом наказателните производства са вървели паралелно и съдът е присъдил обезщетение, то той е съобразил и трите обвинения. Този довод на ответника съдът не споделя. На първо място мотивите на двете съдебни инстанции са, че обезщетението е присъдено за вреди, причинени от незаконното обвинение по ДП№23/10г., по което ищецът е оправдан с присъда по НОХД №32/12г. на РРС. Независимо от това константна е съдебната практика, че на репариране подлежат всички претърпени вреди, от всяко едно незаконно обвинение, по което ищецът е оправдан. Фактът, че ищецът е ангажирал гаранционната отговорност на държавата по ДП №23/10г., респ. НОХД №32/12г. на РОС не препятства правото му да търси обезвреда по друго незаконно обвинение, по което също е бил оправдан. За всяко отделно обвинение ищецът е търпял страдания. Единствено при определяне размера на обезщетението този факт следва да се отчете.

При определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост, съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания а даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения. Неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се стреми. Справедливостта, като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В случая като критерии за преценка следва да се съобразят: престъплението, за което и бил обвинен ищеца, продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за неотклонение, стандарта на живот в страната, как обвинението се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честта и достойнството на ищеца.

От събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е приел изключително тежко всяко едно от обвиненията. Затворил се в себе си, изпаднал в депресия, заболял от диабет, станал рязък с близките си. Всяко с.з. е отразявано от местната преса, като по този начин ходът на процеса е станал известен практически на жителите на цяла Разградска област, а чрез интернет и в цялата страна. Това разгласяване на делото срещу него се отразило и на политическата му кариера. Тъй като през това време били и местните избори, ищецът напуснал водаческото място в листата на известна българска партия, за да не се отрази негативно на предизборната кампания неговата личност. Наказателното преследване по това обвинение е продължило около три години от 20.12.11г. до 05.04.14г., като обвинението е за тежко умишлено престъпление-безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, за което деяние законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до десет години и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6-7 НК. По отношение на ищеца обаче е взета най-леката мярка за неотклонение- „подписка“. Съобразявайки горепосочените критерии и наличието на две други наказателни производства, водени срещу ищеца паралелно, намира за справедлив съдът размер на обезщетението 7000лв., който обхваща всички претърпени неимуществени вреди от ищеца за периода, през който е бил подложен на наказателно преследване.

Обезщетение за забава не се претендира и не следва да се присъжда.

На ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е направил разноски за 1010лв., предявил е иск за 25000лв., който е уважен в размер на 7000лв. Предвид на това на ищеца се дължат разноски в размер на 282.80лв.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б.А. ***, ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №30/10г., по което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №306/13г. на РОС в размер на 7000лв./седем хиляди лева/, както и сумата от 282.80лв/двеста осемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска до размера на 25000лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: