Р Е Ш Е Н И Е

Номер 142 27.04.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1855 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от А.А.П., с която е предявен иск срещу Г.А.П., за признаване на установено спрямо ответника, че ищеца е собственик по давностно владение на нива с площ 8300 дка. четвърта категория, находяща се в землището на с. Езерче, общ. Цар Калоян с ЕКАТТЕ *** в местността “Г. к.” съставляваща имот № ***, при граници: имот №053019, имот №053033, имот №053021 и №053017. Сочи, че на 16.09.2002 г. между покойната му майка Х. И. П. и ОДЗГ Разград е сключен договор за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез отдаване под наем на земи от ДПФ по отношение на процесния имот. След смъртта на майка си се договорил с баща си и брат си – ответника, че ще бъде собственик на нивата, като последните му обещали, че няма да имат никакви претенции по отношение на имота. Редовно плащал следващата се вноска в полза на МЗХ, като окончателната наемна вноска превел на 10.12.2009 г. От датата на смъртта на майка си и след това ползвал и владял земеделката земя повече от десет години. С н.а. за покупко-продажба на *** г. баща му А.Х.П. се разпоредил с наследствения си дял в полза на ответника. В с. з. поддържа иска, твърди, че е придобил процесния имот по давност, в продължение на 10 години внасял сумите в полза на земеделското министерство, тъй като знаел, че е собственик и никой не оспорвал това му право. В негово присъствие ответникът заявил, че нивата е негова.

В предоставения срок ответникът не депозира отговор. Ответникът се явява в с. з., като оспорва иска, твърди, че земята е на баща му, който му е продал дела си, като няма претенции за частта на ищеца.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес на ищеца по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника предвид снабдяването с нотариален акт за част от процесния имот.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства:

Страните са братя, като техни родители са Х. И. П. и А.Х.П.. Съгласно договор №*** от 22.10.2002 г. за оземляване на безимотни и малоимотни граждани чрез отдаване под наем от държавния поземлен фонд сключен между ОДЗГ гр.Разград и Х. И. П. като наемател, са предоставени за временно възмездно ползване земи от ДПФ – процесния поземлен имот от 8,300 дка, като договорът е със срок от 5 стопански години срещу годишен наем от 4лв./дка. С решение № *** от 10.09.2010 г. на ОСЗ гр. Цар Калоян Х. И. П. е оземлена, чрез прехвърляне правото на собственост върху процесния имот. С н.а. за покупко-продажба № *** том *** рег. № *** дело № *** от *** г. А.Х.П. продава на ответника своята 1/3 ид. част от процесния поземлен имот. Х. И. П. е починала на 05.04.2002 г. видно от приложеното удостоверение за наследници. В периода от 2003 г. до 2009 г. ищецът е внасял наемните вноски по сметка на МЗГ. Ищецът е сключил договор и получил рента за периода 2002 г. до 2014 г. със ЗКПУ “Златен клас” с. Езерче по отношение на процесния имот.

Ответникът по реда на чл.176 от ГПК обяснява, че ищецът искал да вземе всички ниви, баща им през това време бил болен, като той го карал, да си сложи пръстов отпечатък на пълномощно. Действително казал на ищеца пред свидетеля X., че нивата ще бъде за него, но ще се разберат цивилизовано. Представил я заедно с баща си на ищеца, да я използва за него, за да има възможност да получава рентите.

По делото са разпитани по искане на ищеца като свидетели Х. А. X. и М. М. Св. X. сочи, че оземлената земя е била на името на майка им, като през цялото време я плащал ищецът. Присъствал на разговор между страните, където се разбрали ответника да изкара нотариален акт за земите от баща си, а ищецът – за 8-те дка оземление, които са били на името на майка му. От 2003г. ищецът владеел земята, той я обработвал. Св. М. сочи, че със страните и тения баща ходили в Цар Калоян, баща им да се запише за нивите, които давали от съвета, оземляването. Бащата се записал за 8 дка. нива в м. Б. П., зад гората – от там се давали нивите на оземлените. Не е сигурен на чие име била записана земята – на баща им, или на майка им. Преди 4-5 години изкарали нотариален акт, след като били платени вноските. Рента за тази нива вземал ищецът.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост придобит по давност, основателността на претенцията се обуславя от пряко и пълно установяване на фактите на явно, необезпокоявано и непрекъснато владение с намерение за своене в продължение на повече от десет години, като това е един от способите за придобиване право на собственост съгласно чл.77 от ЗС. В случая спорният имот е земеделка земя отдаден под наем като земя от ДПФ по чл.20 ал.1 и чл.24 ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.28 ал.1 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани/НОБМГ/, поради което правото на собственост може да се придобие само по предвидения в закона ред, а именно по реда на чл.21 ал.6/отм./ от същата наредба, което изключва възможността за придобиване на имота по силата на изтекла придобивна давност. В случая явно е била проведена процедурата по посочения фактически състав от НОБМГ по отношение на титуляра по договора от 22.10.2002 г. – майката на страните, на която е било признато правото на собственост със решение на ОСЗ гр. Цар Калоян. Т.е правото на собственост по отношение на процесния имот следва да се придобие по предвиден от закона начин и съгласно чл.77 пр.3 от ЗС. Още повече по аргумент от разпоредбата на чл.24 ал.7 от ЗСПЗЗ, земите от ДПФ не могат да се придобиват по давност, а в случая предмета на спора е именно такава земя. Поради което съдът намира, че ищецът не е могъл да придобие имота по на посоченото основание, а именно давностно владение. За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че ищецът и не доказа всички елементи от фактическия състав на института на придобивната давност, а именно намерението за своене на имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, видно от заявеното от ответникът по реда на чл.176 от ГПК в с. з. На последно място следва да се отбележи, че договор № *** от 22.10.2002 г. е сключен с лице, което към този момент е починало, т.е. липсва правен субект, поради което не е възникнало процесуално правоотношение.

По изложените съображение предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А.А.П., ЕГН********** срещу Г.А.П., ЕГН**********, за приемане за установено по отношение на последния, че е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност върху поземлен имот – нива с площ 8,300 дка, четвърта категория в местността “Г. к.” съставляваща имот №*** по картата на възстановената собственост на землището в с. Езерче, с ЕКАТТЕ *** Община Цар Калоян област Разград, при граници и съседи: имот № 053019 - нива на М. С. М., имот № 053033 - нива на М. Х. Т., № 053021 - нива на Й. А. Б. и № 053017-полски път на Държавен поземлен фонд.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: