Р Е Ш Е Н И Е

Номер 122 24.04.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1875 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Д.М.Х. и С.Х.Д., с която е предявен иск срещу Община Разград за установяване, че ищците като наследници на Х.Д.Х. са собственици на земеделски земи, представляващи поземлен имот №024004 с площ 1,587 дка по картата на възстановената собственост в землището на с.Топчии, общ.Разград. Твърдят, че процесния имот е образуван от три имота, два от които – дворно място от 500 кв.м. парцел 12 в кв.17 и дворно място от 425 кв.м. парцел 13 в кв.17 по плана на селото са закупени от техния наследодател Х.Д.Х., а третия – придобит чрез давностно владение, че през 1965 г. имотите са изключени от регулация и понастоящем са със статут на земеделски земи, които съществуват в реални граници, че от придобиването на собствеността имотите се владеят и ползват от наследодателя, а впоследствие от ищците, вкл. и за тях са заплащани данъци, но същите са записани като общински земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Ответникът Община Разград оспорва иска. Твърди, че наследодателят Х.Д.Х. е станал член на ТКЗС “Червена звезда” с.Топчии през 1950 г., като е внесъл и зем. земя, както и че не са представени доказателства същият да е упражнявал селскостопанска дейност. Сочи, че парцел ІХ в кв.17 по плана от 1934 г. е бил държавна собственост, през 1937 г. въз основа на проведени търгове Кр.Р. е закупил парцел ІХ в кв.17, Б.Б. – парцел ХІІ кв.17 и М.Д. – парцел ХІІІ в кв.17, че през 1940 г. С. Д. е придобила с покупко-продажба парцели ХІІ и ХІІІ, че с протокол от 1955 на ТПС комисия е отнета земята за лично ползване, находяща се в рамките на регулационната граница – ясаци и дворни места, че парцели ХІІ и ХІІІ са били включени в стопанството на ТКЗС на основания т.4 от ППВС №8/1979 г. и Примерния устав на ТКЗС от 1950 г., поради което договорът за покупко-продажба от 1952 г. не е произвел вещно-правен ефект, че имотите са одържавени през 1965 г., че с изключването на имотите от регулация се променя статутът им от селищен в земеделски, а собствеността не се запазва в реални граници, както и че с решение от 10.04.1995 г. ОСЗ Разград е възстановила имот №024004 на Община Разград и през 2008 г. имотът е предаден на Община Разград.

Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна претендира правото върху имота, и е допустимо по съдебен ред да се защити претендирано право на собственост върху имот със статут по чл.19 ЗСПЗЗ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищците по делото са наследници на Х.Д.Х.. С нотариален акт №2, т.1, дело №3/1952 г. на РС Разград /л.5/ С. Д.Х. е прехвърлила на Х.Д.Х. действащ чрез пълномощник следният недвижим имот на гара Топчии: дворно място парцел 12 в кв.17 от 500 кв.м. при съседи Й. М., улица, Б. Б. и собственицата и дворно място парцел №13 в кв.17 от 425 кв.м. при съседи: Й. М., от две страни улица и самата собственица срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката.

С нотариален акт №137, т.ІІ, дело №725/1979 г. на РРС наследодателят Х.Д.Х. е признат за собственик по давностно владение и дарение на нива с площ 500 кв.м., находящо се в землището на с.Просторно, Разградско, бивше дворно място, при граници: М. П. Н., И. П. Р., път и Х.Д.Х. /л.6/.

Според плана на спирка Топчии от 1934 /л.157/ парцели ІХ, ХІІ и ХІІІ в кв.17 са съседни и са общинска собственост.

През 1937 г. тези три парцела ІХ, ХІІ и ХІІІ са били обявени за продажба чрез публичен търг /л.99/. Наддавателните листи, според които парцел 9 в кв.17 е възложен на К. Р., парцел ХІІ в кв.17 - на Б. Б., а парцел 13 в кв.17 – на М. Д. /л.60, 61 и 62/, на които се позовава ответника са от 1938 г.

С н.а. №147, т.6, дело №1180/1940 г., издаден от съдия при Околийски съд Разград Д. М. Г., кмет на Топчийската община продава на С. Д.Х. следния недвижим имот: дворно място на гара Топчии, парцел номер 12, в квартал седемнадесет, състоящо се от 500 кв.м. при съседи Й. М., улица, Б. Б. и собственицата, както и дворно място на гара Топчии, парцел номер тринадесет, в квартал седемнадесет, състоящо се от 425 кв.м. при съседи: Й. М., от две страни улица и самата собственица.

В разписния лист към проекта за дворищна регулация от 1963 г. имот 4 – ул.”********” по плана е записан на името на Д.Х.В. /л.63/. На същия е записан този имот и в друг разписен лист и отбелязване 09.03.1966 г. /л.64/. В последващ разписен лист е записан на наследници на Д.Х.В. и на Х. Д.Х., като е отбелязан н.а. №137, т.ІІ, д. 7251979 г./л.65/

В представен списък /л.66/ от Окръжен народен съвет Разград – служба „Държавни имоти” на гара Просторно е посочено, че в кв.17 парцели І до ХІV са изключени от регулация по новия план. Представена е и декларация от неизвестна година/ л.67/ - вероятно след 1960 г. на Х.Д.Г., в която той е декларирал дворно място с площ 950 кв.м., незастроено за целите на данъчното облагане /л.67/.

На 12.09.1988 г. наследодателят на ищците Х.Д.Х. е декларирал в декларация по ап.1 от ПЗР на ПМС №4/1988 г., че притежава в землището на с.Просторно дворно място с площ 1 425 кв.м., като е посочил и нотариалните актове от 1952 г. и от 1979 г. Посочил е също така, че лично обработва земята и е построил постройка за сезонно ползване и инвентар с площ 35 кв.м./л.68/.

Според писмо изх.№006.2/21.01.2015 г. на Кметство с.Топчии в старите разписни листи е посочен един имот на името на Д. Х. В., бивш жител на с.Топчии, записан под №304, който в момента не съществува, тъй като е отчужден във връзка с изграждането на бетонен канал в селото на река Топчийска. На имената на С. Д.Х. и Х. Д. Х. не са открити записани имоти в селото, а дворни места – парцел ІХ, парцел ХІІ и парцел ХІІІ в кв.17 по плана на с.Топчии не съществуват. Цитирания имот 304 е посочен в разписен лист с неизвестна дата /л.72/ с площ 890 кв.м. със собственик Д.Х.В..

За имот пар.ІХ в кв.17 с площ 500 кв.м. по плана на с.Просторно е съставен акт за държавна собственост от 03.06.1965 г., в който е посочено, че имотът се одържавява на основание чл.6 от Закона за собствеността /л.74 /. Такъв акт е съставен и за парцел VІІІ от кв.50 по плана на гара Топчии с площ 1 290 кв.м. /л.78/, в който допълнително е отбелязано кв.17, парцел ХІІІ от 600 кв.м. /л.78/ и за парцел ІХ от кв.50 с площ 1 255 кв.м., за който допълнително е посочено парцел ХІІ, кв.17 с площ 567 кв.м. /л.82/, като и в двата като правно основание за одържавяване е посочен чл.6 от Закона за собствеността. Акт за държавна собственост е съставен и за парцел Х от кв.50 с площ 1225 кв.м., за който допълнително е отбелязано кв.17, парцел ІХ от 670 кв.м. /л.86/.

С протокол №3 от 05.08.1947 г. Общинската комисия за ТПС в с.Топчии отчуждава и причислява към държавния поземлен фонд подробно описани общински земи, за които не е установена връзка с процесния имот.

С протокол №12 от 01.04.1948 г. на общинска ТПС комисия в с.Топчии /л.106/ са определени и оценени присвоените части от мерета, гората и пр., като за заграбители на общински земи е определен и Д.Х.В., присвоил след 193 г. 0,9 дка от общинската мера в м.”ЧолоОрман”. С протокол от същата дата /л.110/ е разграничена мерата на с.Топчии и са установени незаконни присвоявания на части от нея, сред които са описани и тези на м.”Чоло Орман” и „УзунПраджик”, вкл. и 900 кв.м. на Д.Х.В.. Липсват доказателства за идентичност на тези имоти с процесния.

С протокол на Общинска комисия за ТПС от 04.04.1955 г. /л.102/ се отнема обработваемата извънуставна земя /над 5 дка/ на членове на ТКЗС, оставена им за лично ползване, намираща се в рамките на регулационния план като ясаци, дворни места и извън плана в лозята, като на кооператора Д.Х.В. му се отнема 2,7 дка празно място в м.”Новите лозя”, както следва :нива от 2 дка при граници П. К., Н. Г. и път и 0,7 дка при граници: път и от двете страни П. Х. Т. или всичко 2,7 дка празно дворно място в лозята, което се придава на ТКЗС с.Топчии за обработване.

На 31.08.1950 г. наследодателят Х. Д. е подал заявление /л.125/ до управителния съвет на трудово-земеделско стопанство „Червена звезда” с.Топчии за приемането му за член на стопанството с всички права и задържения, предвидени в устава и е дакларирал, че внася всичката си земя, добитък и инвентар, описани в декларацията. В последната /л.126/ са записани 43 дка зем. земи. Такова заявление /л.127/ и декларация /л.128/ през същата 1950 г. е подал и Д.Х.В.. В опис-декларацията /л.129/ са записани 46,3 дка и 28,1 дка зем. земи. В щатната таблица, приета през 1964 г. за ръководния и административно-управленски персонал Х.Д.Х. е стажант с основно възнаграждение в размер на 50 лв. /л.99/. В списъка на възнаграждението на кооператорите за 1966 г. е посочен Д.Х.В. на длъжност „каруцар от зенецукопроизводството” /л.120/. Същият е бил председател на ЗК „Единство” с.Топчии към 27.03.1993 г., видно от представения протокол/л.112/ и е внесъл земя в Земеделска кооперация Просторно – Топчии в размер на 12 дка.

С указ №460 /ДВ бр.91 от 14.11.1961 г./ населената местност гара Топчии се признава за населено място с.Просторно /л.152/.

За 2012 г. и 2014 г. ищцата Д.Х. е получила данъчно съобщение за дължими данъци за земя и сгради в с.Просторно /л.7 и 8/.

Със заповед №20/16.06.2008 г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие и гори» е назначена комисия със задача да определи имотите, които Община Разград стопанисва и управлява, останали след възстановяване на правата на собствениците /л.41/. С протоколно решение №2/29.07.2008 г. на същата комисия /л.44/ определя имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, вкл. Придобитите преди влизането в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ от 2007 г. Сред тези имоти е и процесния с №024004 с площ 1,59 дка в землището на с.Топчии, ЕКАТТЕ 72850 като е отбелязано, че сащата е във възстановими стари реални граници. Отделно с решение №185/10.04.1995 г. /л.52/ на Общинска служба по земеделие гр.Разград е възстановено правото на собственост на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, сред които нива с площ 1,587 дка , трета категория, м.»Чалъорман», имот №024004 по картата на землището на с.Топчии.

За установяване идентичността на имотите, респ. имота и статута на същите е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Според това заключение с плана за регулация на с.Просторно одобен през 1934 г. върху общинска земя е образуван кв.17 ограничен с осови точки с №№О.Т.21 – 22-23-24, в който са отредени 14 бр. урегулирани поземлени имота с №№ от І-общ до ХІV – общ. През 1937 г. ПИ с №№ІХ-общ, ХІІ-общ и ХІІІ-общ от кв.17 в резултат на проведен търг са продадени на физически лица. По време на действие на плана от 1934 г. наследодателят на ищците е закупил тези три имота, за което му е съставен горепосочения нотариален акт №2 от 08.01.1952 г., т.І, дело №3/1952 г. През 1961 г. за ПИ с №№ХІІІ-общ., ХІІ-общ. и ІХ-общ. от кв.17 са съставени актове за държавна собственост с №172, 173 и 174. Относно идентичността на имотите, посочени в актовете за държавна собственост от 1961 г. вещото лице посочва в с.з., че тези описания са съобразени с плана от 1934 г. Съдът счита, че този извод в заключението не е обоснован, тъй като в плана от 1934 г. /л.157/ тези имоти са с номера ІХ общ, ХІІ общ. и ХІІІ общ. Освен това разминаването в площите на процесните имоти и тези в актовете за държавна собственост е значително, а в разписния лист от 1963, 1966 и в разписния лист, който е съставен след 1979 г. имот 4, който е идентичен с процесния, е записан като собственост на Д.Х.В. и Х. Д.Х. По отношение на ръкописния текст, с който в актовете за държавна собственост са записани номерата на парцели ІХ, ХІІ, ХІІІ, не е установено кой е автор на същия. Според заключението за ПИ ІХ-общ през 1965 г. е съставен повторно акт за държавна собственост с №279/1965 г. В следващия кадастрален план на с.Просторно, послужил за основа на действащия и към настоящия момент план за регулация , одобрен със заповед №571/1966 г. бившите ПИ с №ХІІІ-общ., ХІІ-общ. и ІХ-общ. от кв.17 са заснети като един общ имот с планоснимачен №4. В разписния лист към кадастралния план от 1966 г., като собственик на ПИ №4 е записан Д.Х.В. и впоследствие допълнен Х. Д. В. С плана на с.Просторно от 1966 г. трите имота са изключени от границите на населеното място, с което статутът им е променен на земеделска земя. Във връзка с изработването на картата на възстановената собственост, одобрена през 1996 г. за землище с.Топчии ПИ №4 по плана на с.Просторно от 1966 г. е заснет и нанесен в същите очертания, местоположение и квадратура с нов номер 024004.

Във връзка с твърденията на ищците, че техният наследодател е владял процесния имот са разпитани свидетелите Е. и Й. Първият свидетел съобщава, че е съсед на имота, както и че наследодателят на ищците е построил барака в имота и е живял там до 2006-2007 г., като го е обработвал – садил овошки, зеленчуци В имота е имало електричество и водоснабдяване. В целия квартал имотите били оградени с колчета и мрежа. След смъртта на наследодателя ищцата С.Д. и нейния съпруг стопанисвали имота. Свид.Й. и свид.П. заявяват, че не са били уведомени, че имотите им са отчуждени и че е водил дело, за да установи собствеността върху своя имот. Като бивш председател на ТКЗС твърди, че тази земя не фигурира в баланса на кооперацията и никога не е била стопанисвана от кооперацията. За оземляване на безимотни са били предназначени други земи, с които след това тези оземлени лица са влезли в ТКЗС. След това върху тези земи, които се намирали северно от имота на свидетеля и от процесния били построени пилчарници, а по-късно и краварници. Имота на свидетеля, както и процесния били придобили чрез търг.

За въстановяването на процесните земи на Община Разград не е образувана преписка.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

При заявен положителен установителен иск за собственост ищецът следва да докаже факта на притежаване правото на собственост в случая от страна на неговия наследодател. От представените писмени доказателства – нотариални актове, както и от заключението не вещото лице се установява, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищците, владеел се е от него, а в момента от ищците по делото, същият е земеделска земя, като няма данни да е бил внасян в ТКЗС.

По отношение на твърдението на ответника, че имотите, които са идентични с процесния са били одържавени, съдът счита, че няма доказателства за такова одържавяване. Актовете за държавна собственост имат констативно, а не конститутивно действие и в този смисъл удостоверяват вече извършено одържавяване. В представените актове не е посочено на какво основание е това одържавяване, за да бъде проверен фактическия състав, а е посочена само разпоредбата на чл.6 от Закона за собствеността, който към него момент е посочвал, че държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат собственик. По отношение на тези имоти не е била налице последната хипотеза, тъй като те са имали собственик. Съответно първата хипотеза е бланкова и въз основа на нея като правно основание не би могло да се извърши одържавяване.

Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е кооперирин по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им. Установено е също така, че имотът не е заявяван от наследодателя на ищците за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Внесените от наследодателите на ищците зем. земи в ТКЗС, съгласно представените по делото опис-декларации, са различни имоти от процесния. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя отнета от собствениците /според свидетелите наследодателят на ищците, както и останалите собственици в този квартал не са загубили фактическата враст върху имотите си/, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о., р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д. №3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Поради което е неоснователно възражението на представителя на ответника, че след като имотът е извън регулация и наследодателя на ищците е бил член на ТКЗС, то същият подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и след като не е заявен, то същите са загубили правото си на собственост. Напротив имотът е владян от неговите собственици, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС, да е отчуждаван /липсва акт за отчуждаване, а актовете за държавна собственост, които по принцип са с конститутивно действие, са за други имоти и процесният имот е посочен като собственост на наследодателя в разписния лист към плана от 1966 г./, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е №310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот е изключен от регулация с плана от 1966 г., след създаване на ТКЗС “Червена искра” с.Топчии, което е допълнителна индиция, че земята е останала за лично ползване на собственика, който е запазил правото си на собственост. Индиция за това е и записанато в разписния лист. Съдът намира, че ищците доказаха придобивното си основание, а ответникът не доказа, че имотът е от категорията на тези по чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в негова тежест бе да установи правоизключващото си възражение. След като имотът не е бил отнеман от наследодателя на ищците с акт за одържавяване и не е бил внесън в ТКЗС, не може да се твърди, че е следвало да се претендира по реда на реституционните закони и като не е сторил това наследодателя, имотът като непотърсен е станал общинска собственост, поради което искът е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищците направените разноски, включващи заплатени такси и адвокатско възнаграждение в размер общо на 550 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета Денчо Стоянов Бояджиев, че Д.М.Х., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН ********** *** са собственици на поземлен имот с номер 024004 /двадесет и четири хиляди и четири/ в землището на с.Топчии, общ.Разград, ЕКАТТЕ 72850 с площ 1,587 дка /един декар петстотин осемдесет и седем квадратни метра/ с начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: трета, м.Чалъорман” при граници: №000213 полски път, №024005 пасище, мера, №024006 нива, №024007 нива и №024003 нива.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК000505910, гр.Разград бул.”Бели лом” №37А, представлявана от Кмета Денчо Стоянов Бояджиев ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.Х., ЕГН ********** и С.Х.Д., ЕГН ********** *** сумата 550 лв./петстотин и петдесет лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: