Р Е Ш Е Н И Е

№ 89 09.04.2015 г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на 13.03.2015 г. в публично заседание в следния състав:

председател: Атанас Христов

Секретар: П.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр. дело № 1933 по описа за 2014 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 51 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1, вр.чл.84 ал.3 ЗЗД.

Образувано по предявен иск от Х.Н.В., ЕГН **********,*** против И.Ц.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 506 лв., с изм. по чл. 214, ал.1 ГПК, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, в резултат на унищожаване на 4 броя автомобилни гуми марка OVATION, с размери 205/55/16, летни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 30.09.2014 г., до окончателното и изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с пълномощника си адвокат Д. Б. от АК – Разград. Поддържат исковите претенции и излагат допълнителни съображения.

Ответникът при редовно връчени книжа по смисъла на чл. 44, ал.1, in fine ГПК /л.13/ не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание при редовност в призоваването /л. 23 и л.33/ не се явява, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът и ответникът живеят в един вход на адрес гр. Р***, като ищеца живее със сина си – св. П. на първия етаж, а ответника живее на шестия етаж.

Ищеца е собственик на МПС л.а. марка БМВ 316, с рег. № *** Същият се управлявал от сина на ищеца – свидетеля П. На 30.09.2014г. около 18 часа, св. П. се прибрал от работа с автомобила и паркирал пред входа на блока, в който живее в гр. Р*** След като се прибрал у дома си, излязъл за да напазарува. По пътя към магазина го срещнал ответника. Ответника го попитал дали си е платил 5 лв. След което и двамата се разминали. След като се прибрал от магазина, св. П. видял, че входната врата на апартамента му е наплюта с множество плюнки. Усъмнил се че това е дело на ответника. Качил на 6- тия етаж и позвънил на вратата на ответника. Същият излязъл и свидетелят го попитал защо е направил това. След това ответника го хванал за ръката и го повел между 5 и 6-ия етаж и през прозореца му показал паркирания автомобил от свидетеля и поискал да го измести от там, защото ответника си спирал неговия автомобил на това место. Местата до входа на жилищния блок не били обозначени, нито някой е заплащал за ползването им. Поради това свидетелят отказал да измести автомобила. След отказа на свидетеля да измести автомобила, ответникът слязъл до своя автомобил, който бил паркиран до автомобила на ищеца и извадил от него нож с който продупчил и четирите гуми на автомобила на ищеца.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда като пълно обективно и компетентно изготвено заключение на ССЕ, е че стойността на всяка една от срязаните автомобилни гуми е по 119 лв. Вещото лице сочи, че за монтажа на гумите са необходими по още 7.50 лв на гума /т.е. стойността на вредите е по 126.50 лв. на гума/. Т.е. общата сума на вредите възлиза на 506 лв. /126.50 лв. х 4 гуми/.

След обаждане на тел. 112 от страна на св. П. дошъл полицейски екип. Пред тях ответника признал за извършеното и написал за това обяснения, в които посочил, че нарязал гумите тъй като бил афектиран от това, че св. П. спирал на различни места пред блока, въпреки че живущите неформално си били разпределили ползването по между си на местата за паркиране /л.59/. С протокол за доброволно предаване предал ножа с който продупчил гумите /л.57/.

Горната фактическа обстановка се установява от обяснения на ответника по полицейската преписка /л.59/, показанията св. Д. /без родство/ и св. П. /син на ищеца/, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум /л.37-428/, протокол за доброволно предаване /л.57/.

Правната доктрина /”Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика”. ИК “Труд и право” 2012г. стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Диана Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, К. Влахов, доц. Д-р Маргарита Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, Стефан Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр. 276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа Иванова, както и практиката на В/К/С /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/, са единодушни, че протокола от разпит обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Предвид горното, съдът приема факта на противозаконното унищожаване чрез продупчване на четирите гуми на собственият на ищцата лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорност за ответника по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е извършено вредоносно деяние, в резултат на което са му причинени вреди, вредоносното деяние е противоправно, т.е. нарушава предписани от нормативните актове и правила за поведение, причинена е имуществена вреда, която е реално настъпила в претендирания размер, налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата, като вредоносния резултат следва да е пряка и непосредствена последица от виновното поведение на прекия причинител, наличието на вина у прекия причинител. Налице е законова презумпция относно вината във всички случаи на непозволено увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че по делото се установи по безспорен начин наличието на непозволено увреждане: налице е деяние, осъществено от ответника, в резултат на деянието е настъпила имуществена вреда за ищеца – на стойност 506 лв., деянието е извършено виновно, налице е причинна връзка между противоправното и виновно деяние, извършено от ответника и вредите на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдът приема, че за ответника е възникнала отговорност по чл. 45 ал. 1 ЗЗД да репарира претърпените от ищеца имуществени вреди в размера, установен със ССЕ – 506 лв.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 45 ал. 1 вр. чл. 51 ал. 1 и чл. 86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в претендирания от размер от 506 лв., ведно със законната лихва от дата на извършване на деликта – 30.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сума в размер на 100.00 лв. – заплатено възнаграждение на вещото лице, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Т.е. общо за деловодни разноски следва да заплати сумата от 450 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р е ш и:

 осъжда И.Ц.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.В., ЕГН **********,***, сумата от 506 лв. /петстотин и шест лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на унищожаване на 4 броя автомобилни гуми марка OVATION, с размери 205/55/16, летни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 30.09.2014 г., до окончателното й изплащане.

осъжда И.Ц.А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. ***, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.В., ЕГН **********,***, сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ представляваща направени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: