Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Разград 09.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 12.03.2015 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Г.М.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 1941 по описа на Разградски районен
съд за 2014 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
327 ТЗ във вр. чл. 79 ЗЗД, във вр. чл.
86 ЗЗД.
-
сумата 2 070
лв. /две хиляди и седемдесет лева/ - главница, ведно със законната лихва,
считано от 27.10.2014 г. до
окончателното й изплащане, представляващи задължение за незаплатена покупка по
фактура № 0000001501 от 20.09.2010г. издадена от А., за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1713/2014г. по описа на Районен
съд – Разград. Претендират се и деловодни разноски. В
съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца се явява пълномощника
му адвокат Д.Б. ***, който поддържа исковата претенция и излага допълнителни
съображения. Оспорва претенцията на ответника за извършване на прихващане.
Ответникът,
чрез пълномощника си адвокат М.К.А. *** депозират отговор на ИМ. Сочи, че между
страните действително е бил сключен процесния договор, но претендираната от ищеца сума е изплатена изцяло и в брой на
31.01.2011г. на представител на ищеца. Ответникът сочи, че ищеца е длъжник на
ответника по сключен между двете страни договор за покупко продажба по силата
на който ответника е продал на ищеца технологични отпадъци на обща стойност
991.40 лв издал фактура № 0000108561/01.08.2013г., като продажната цена не е заплатена и до момента. Ето защо, ответника
предявява евентуални възражения за прихващане между претендираното от ищеца
вземане за главница в размер на 2 070 лв. с вземанията на ответника към
ищеца за заплащане на цената на продадените технологични отпадъци в размер на
991.40 лв. за които е издадена фактура № 0000108561/01.08.2013г. до размера на
по малкото от двете. В съдебно заседание, при редовност в призоваването с
призовка връчена на 23.02.2015г., чрез пълномощника му адв. М.А. /л.86/, за
ответника не се явява представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от събрания доказателствен
материал се установява, че на 20.09.2010г. ищецът продал на ответника 2 броя
гуми външни 315/60/22.5, с единична цена
862.50 лв. без ДДС или общо на цена 2 070 лв. с ДДС. За сключената
продажба ищецът издал фактура № 0000001501 от 20.09.2010г. /л.4/, в
която е посочено, че плащането ще се извърши по сметка, а не в брой.
Единствения
спор между страните е дали ответника е заплатил на ищеца цената.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за доказване на плащането, не представи по
делото никакви доказателства за доказване на твърдението си, че е платил в брой
на представител на ищеца процесната сума.
Видно от неоспореното от страните и прието от
съда като пълно обективно и компетентно изготвено заключение на съдебно
икономическата експертиза, е че:
1.
Плащане
по фактура № 1501/20.09.2010г. издадена от А. ЕООД не е извършвано. Фактурата е
осчетоводена в счетоводството на ищеца и на ответника. Същата е отразена в
дневника за покупки на ответника, т.е. формира и срайния резултат, отразен в СД
по ЗДДС, което означава, че той е ползвал правото си на данъчен кредит.
Счетоводството на страните е водено коректно. Процесната фактура е отразена и
при двете дружества, за което ищецът дължи ДДС, а ответникът ползва правото си
на данъчен кредит.
2.
Плащане
по фактура № 108561/01.08.2013г., издадена от Д. ЕООД не е извършвано. Същата е отразена само
в счетоводството на ответника. В Дневника за покупки на ищеца тази фактура не е
въвеждана, т.е. няма такава покупка. Данъчен кредит по фактура
108561/01.08.2013г. не е ползван.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по
силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените
услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените
обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението
си.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключения процесен Договор. Безспорно се
установява, че предмета на договора е получен от ответника, ето защо, последния
дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е
доказан, както по основаване, така и по размер, и като такъв следва да бъде
уважен.
Както е
посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи
задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по
т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г.
по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде
приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването
й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение
№ 42/10 на ВКС, II т. о./. Видно от решение № 30/8.04.11
г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о. също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са
положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени
от страната да получат стоката /в случая
неподписани/, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301
ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурата в счетоводството му.
Както бе
посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме
като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката -
вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесната
фактура издадена от ищеца съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно
вече изложеното тя валидно установяват претендираното вземания по нея.
Тъй като ответника не представи
доказателства за извършено плащане съдът
намери иска на ищеца за основателен и доказан.
По
евентуалното възражение за прихващане по вземането на ответника по фактура 108561/01.08.2013г., издадена от Д. ЕООД.
Фактура № 108561/01.08.2013г., издадена от Д.
ЕООД не е подписана от представител на ищеца /л.20/. Както вече се посочи,
видно от заключението на СИЕ, същата е отразена само в счетоводството на
ответника. В Дневника за покупки на ищеца тази фактура не е въвеждана, т.е.
няма такава покупка. Данъчен кредит по фактура 108561/01.08.2013г. не е
ползван.
Ето защо, съдът намира за неоснователно и
недоказано възражението за прихващане на ответника със сумата от 991.40 лв. -
цена на продадените технологични отпадъци за които е издадена Д. ЕООД фактура №
0000108561/01.08.2013г.,
По
разноските.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 436.40 лв., представляваща
сторени деловодни разноски в настоящото исково производство, както и сумата от
101.40 лв. за разноски в заповедното производство.
Воден от
горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът Д.,
със седалище и адрес на управление гр. ***Електронна поща:***,
представлявано от управителите А. А. С. и М. А. К., начин на представляване -
заедно, ДЪЛЖИ на ищеца А., със
седалище и адрес на управление област
Разград, община Кубрат, **, представлявано от управителя Р. Н. Г., следната сума, за която е издадена Заповед № 2763 от
28.10.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 1713/2014г. по описа на Районен съд –
Разград:
-
сумата 2 070 лв.
/две хиляди и седемдесет лева/ - главница, ведно със законната лихва,
считано от 27.10.2014 г. до
окончателното й изплащане, представляващи задължение за незаплатена покупка по
фактура № 0000001501 от 20.09.2010г. издадена от А..
ОСЪЖДА Д.,
със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200
****
Електронна поща:**** представлявано от управителите А. А. С. и М. А. К., начин
на представляване - заедно, да заплати на А., със седалище и
адрес на управление област Разград,
община Кубрат, **, представлявано от управителя Р. Н. Г:
-
сумата от 436.40 лв. /четиристотин тридесет и шест лева и
четиридесет стотинки/, представляваща деловодни разноски в настоящото
исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
-
сумата от 101.40 лв. /сто и един лева и четиридесет стотинки/, представляваща деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1713/2014г. по описа на Районен съд – Разград, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК,
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане на Д., със седалище и адрес на управление гр.
**, ж.к. Западна промишлена зона, тел.:, Електронна поща:, представлявано от
управителите А. А. С. и М. А. К., начин на представляване - заедно против А.,
със седалище и адрес на управление
област Разград, община Кубрат, **, представлявано от управителя Р. Н. Г.,
за сумата от 991.40 лв. - претендирана
като размер на цена на продадените технологични отпадъци за които е издадена от
Д.
фактура № 0000108561/01.08.2013г., като
неоснователно и недоказано.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :