В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд на 26.03.2015 г. в публично заседание в състав:

Председател: Атанас Христов

Секретар: П.Т.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2072 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с иск с правно осн.чл. 55, ал.1, пр.3 във вр. с чл. 88 и чл. 86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от "ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТА МАРИНА"" , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: област Разград, община Разград, с. П., п.к. 7218, ул. А. No ***, тел.: ***, факс: ***, представлявано от председателя Р. М. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Й.Ц.К. ***,

ПРОТИВ:

"ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК Р. М. К., седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, ул. И. В. No ***, ет. ***, ап. офис ***, представлявано от управителя Е. М. Е., ЕГН **********.

Ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата 2 000 /две хиляди/ лева представляващи част от заплатено възнаграждение по Договор за посредничество от 04.11.2013 г. сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 29.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че поради неизпълнението от страна на ответника разваля едностранно договора, на осн. чл. 87, ал.1 ЗЗД. Претендира всички деловодни разноски. В съдебно заседание за ищеца се явява Управителя му Р. М. К. и пълномощника му адвокат М. Е. от АК- Разград, които поддържат исковите претенции.

Ответникът при редовно връчени книжа по смисъла на чл. 50, ал.4 ГПК /л.12,14 и 15/ не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание при редовност в призоваването, на осн. чл. 50, ал.4 ГПК /л.29 и л. 30/ не изпраща представител и не взема становище.

По въпроса дали следва да бъде назначен особен представител на ответник юридическо лице, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК.

По този въпрос е налице противоречива практика на ВКС.

Според ПЪРВОТО становище, намерило израз в постановеното в производството по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК Решение № 34 от 14.02.2011 г. по гр.д. № 1264/2010 г. на ВКС ІV г.о: „Според правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на търговеца или юридическото лице, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Законът предвижда второ уведомление да не се залепва. Така е процедирано и в разглеждания случай. Съдът обаче е пропуснал да осъществи процедурата по чл. 47, ал. 6 in fine ГПК, налагаща назначаването на особен представител на дружеството, съобщението на което е било редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. Законът не прави разлика между физическите и юридическите лица с оглед задължението те да бъдат надлежно представлявани в съдебния процес при наличието на обстоятелствата по чл. 50, ал. 4 ГПК и чл. 47, ал. 1 ГПК. Ето защо атакуваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на районния съд за ново разглеждане от етапа назначаване на особен представител на работодателя.”

Според ВТОРОТО становище намерило израз в постановеното в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК Решение № 34 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 4652/2013 г., I т. о., ТК : „Съставът на ВКС приема, че в изпълнителното производство молителят е редовно уведомен при спазване на правилата на чл. 50 ГПК. Връчването на търговци се извършва в канцелариите им, като място на връчване е последният, посочен и вписан в търговския регистър, адрес. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. За връчването чрез залепване на уведомление на търговци и юридически лица е предвидено изключение от правилата на чл. 47 ГПК, като не намират приложение разпоредбите на ал. 3, ал. 4 и ал. 6. В този смисъл за редовността на връчването е достатъчна констатацията на връчителя, че при посещението на адреса, не е намерен достъп до канцеларията на търговеца или лице, което е съгласно да получи съобщението. Законът не предписва необходимост от няколко посещения на адрес, както и изискване на справки за адресна регистрация, след като връчването е направено на последния вписан в търговския регистър адрес на управление на търговеца.”

Второто становище е намерило израз и в Определение № 309 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1596/2014 г., IV г. о., ГК: „Различно е положението при търговците и юридическите лица, за които се води публичен регистър с уредена фикция за знание на вписаните обстоятелства от всички трети лица. За тях правилата на чл. 47 и чл. 48 ГПК се прилагат съответно, тъй като връчването на посочения в съответния регистър адрес се счита редовно. Затова на тези лица не се назначава особен представител нито когато са напуснали посочения в регистъра адрес, нито когато не се намери достъп до канцеларията им или лице, което да е съгласно да приеме съобщението. Всички тези обстоятелства се установяват от връчителя и се удостоверяват с подписа му, без да е необходимо посочване на източниците на събраните сведения. За тези юридически лица срокът за отговор започва да тече от прилагането на съобщението към делото по чл. 50, ал. 2 ГПК, а когато такова изрично разпореждане не е постановено - най-късно от насрочването на делото в открито заседание. Същото важи за всички частноправни юридически лица, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери никой, който е съгласен да получи съобщението. В тези случаи прилагането на съобщението към делото след залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК поставя началото на срока за отговор на исковата молба, тъй като особен представител не се назначава”.

До момента по въпроса липсва постановено Тълкувателно решение по чл. 130 ЗСВ.

Настоящият съдебен състав споделя ВТОРОТО от горецитираните становища, поради и което не назначи особен представител на ответника по чл. 47, ал.6 ГПК.

По същество на делото.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от неоспорения Договор /л.5/, е че на 04.11.2013г. в гр. Разград страните сключили писмен Договор за посредничество, ищецът в качеството на възложител, а ответника в качеството на посредник. Ответникът в качеството му на посредник се задължил да изпълни възложената му от ищеца поръчка, а именно: кооперацията да закупи чрез посредничеството на ответника поземлен имот № ***, трета категория, с площ от 11.986 дка, НТП : нива, в местността „М. А.”, в землището на село С., ЕКАТТЕ: ***, община Л., област Р. по 920 лева на декар, за обща продажна стойност, в размер на 11 027.12 лв. В договора е предвидено, че на същата дата – 04.11.2013г. ответника ще получи от ищеца сумата от 2 000 лв., а остатъка от сумата по този договор в размер на 9 027.12 лв. ще бъде изплатена в деня на сключването на окончателен договор в нотариална форма.

Видно от неоспореното платежно нареждане /л.6/ и партиден лист /л.7/, е че на 04.11.2013г. ищецът превел по банкова сметка *** лв.

Видно от показанията на свидетеля Ю. А. П. – счетоводител при ищеца, е че ответникът нито е изпълнил задължението си по договора, нито е върнал процесната сума от 2 000 лв.

Така по делото е безспорно, че между страните е сключен Договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, за уреждането на който намират приложение правилата в ТЗ, касаещи тази материя - чл. 49 и сл., според които: Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. От това определение се извеждат характерните за търговския посредник белези: 1) Търговец, който има особен предмет на дейност - посреднически сделки; 2) Особеното на това посредничество е, че се извършва, ad hoc - най-различни сделки между различни търговци. Търговският посредник не действа за един или друг търговец; 3) Търговският посредник действа срещу възнаграждение.

Терминът "по занятие" не е определен легално в ТЗ, но независимо от това е безспорно какво означава. Това е обективен белег, който не зависи от субективното отношение на търговеца или на третите лица. Сделките трябва да се извършват системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход. Броят на сделките и техния размер, реализираната печалба са без значение, не е необходимо тази дейност да е единствен източник на доходи.

Договорът за търговско посредничество е съглашение, с което посредникът се ангажира да съдейства за сключването на определени сделки, като в неговите задължения се включва намирането на клиенти/доставчици на предлагана/търсена услуга или стока, да предостави информация за пазарни цени, качество на услуга/стока, както и всяка друга необходима информация, необходима за сключване на съответната сделка. По правило посредникът не участва при самото сключване на сделката. За разлика от договора за поръчка и за изработка, договора за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. (в този смисъл решение № 37/27.04.2012 г., т.д.№ 1143/2010 г. на І Т.О.на ВКС, решение № 54/10.09.2010 г., т.д.№ 267/2009 г. на ІІ Т.О. на ВКС).

Основната търговска сделка, извършвана от търговския посредник е договора за посредничество. Предмет на договора е определен резултат - свързване на страните и подпомагането им при сключване на търговски сделки. Търговският посредник не е представител на никоя от страните - не може да прави предложения и да ги приема. На теория се смята, че търговския посредник работи и за двете страни, които свързва. Смята се, че е неутрален, отговорен е и пред двете страни и може да търси възнаграждение и от двете страни. Договорът за търговско посредничество е неформален, двустранен, консенсуален и възмезден.

Едно от задълженията на търговския посредник търговския посредник е да посредничи с грижата на добрия търговец. В настоящия случай ответното дружество по занятие посредничи за сключване на сделки за покупко - продажба на недвижими имоти, което предполага да той да е професионалист и да разполага със специални познания в областта на недвижимите имоти, които да му помагат във всеки конкретен случай да прецени кое поведение в най-висока степен ще удовлетвори изискванията на конкретния клиент.

Чл. 302 от ТЗ урежда правилото за дължимата грижа на добрия търговец, което не е някакъв друг вид грижа, но отговаря на повече изисквания от грижата на добрия стопанин, защото търговецът е професионалист. Този абстрактен критерий се конкретизира в редица разпоредби, свързани с отделните видове търговци. В редица хипотези се изисква по-голяма грижа и от тази на добрия търговец - при банки, застрахователни дружества и т.н.

С оглед направената характеристика на Договора за посредничество се определят и правните последици от неизпълнение на произтичащите от него задължения за страните по договора.

Неизпълнението на договорно задължение е неосъществяване на дължимия резултат, неудовлетворяване на легитимния кредиторов интерес.

При договорната отговорност няма презумпция за виновно поведение (чл. 79) - не се свързва обезщетението с вината (достатъчно е да има неизпълнение): отговорността на длъжника за неизпълнение се обосновава със самото неизпълнение (длъжникът е този, който трябва да доказва защо не е изпълнил). Доказване на факта на изпълнението може да стане по различни начини. Кредиторът трябва да докаже неизпълнение (най-вече при продължителни договори), но кредиторът доказва факта на неизпълнение, а не причината. При разваляне на двустранен договор едно валидно правоотношение се прекратява с обратна сила чрез едностранно волеизявление на изправната страна, отправено към и получено от адресата. Развалянето прекратява действието на договора от неговото сключване.

Съгл. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Едностранното разваляне на договора е изявление на изправната страна по него, отправено до неизправния съконтрахент, че счита договора за развален или че разваля догора. По своята правна същност развалянето на договора чрез едностранно волеизявление съставлява субективно потестативно право и за да настъпят правните последици в резултат на упражняването му е необходимо изявлението за разваляне да достигне до неизправния длъжник. Без значение е дали волеизявлението е направено преди подаване на исковата молба в съда в отделна покана или е заявено в исковата молба. Обстоятелството, че исковата молба се отправя до съда, не може да обоснове извод, че същата не се отнася до ответника. Когато ищецът е направил искане за разваляне на договора от съда поради неизпълнение на задълженията на ответника, волята за разваляне на възникналото между страните правоотношение е точно и ясно изразена. С получаване на препис от исковата молба ответникът е уведомен за изявлението на ищеца за разваляне на договора.

В този смисъл е налице константната практика на ВКС намерила израз в постановените в производство по чл. 290 ГПК:

- Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т. дело № 60/2010г. на ВКС, ІІ т.о., ТК,

- Решение № 441 от 22.11.2013 г. по гр.дело №1614/2013 г. на ВКС, ІVг.о.,

- Решение № 1037 от 30.12. 2009 г. от І г.о. по гр. д. № 3399/08 г. по описа на IV-то г. о. на ВКС.

От получаването на преписа от исковата молба, до приключването на съдебното дирене пред настоящата инстанция, ответникът не е изпълнил договорното си задължение.

Това обуславя извод за основателност на иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД срещу ответника, който следва да бъде осъден да върне сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2014г., до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450 лв. за деловодни разноски, включваща в себе си сумата от 370 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 80 лв. за заплатена държавна такса.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "ЕСТЕЙТ" ЕООД, ЕИК Р. М. К., седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, ул. И. В. No ***, ет. ***, ап. офис ***, представлявано от управителя Е. М. Е., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ПРОИЗВОДСТВЕНО-ПОТРЕБИТЕЛНА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "СВЕТА МАРИНА"" , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: област Разград, община Разград, с. П. п.к. 7218, ул. А. No ***, тел.: ***, факс: ***, представлявано от председателя Р. М. К., ЕГН ********** сума в размер на 2 000 лева (две хиляди лева), представляващо платено възнаграждение по развален Договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, сключен на 04.11.2013г., с който ищецът следва да закупи чрез посредничеството на ответника поземлен имот № ***, трета категория, с площ от 11.986 дка, НТП : нива, в местността „М. А.”, в землището на село C., ЕКАТТЕ : ***, община Л., област Р. по 920 лева на декар, за обща продажна стойност, в размер на 11 027.12 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: