В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На четиринадесети април две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: Светлана Чолакова

секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№153 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.чл.234 ал.1 вр. с чл.232 ал.2 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.Р.Х. с която е предявен иск срещу Р.М.Й. за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща дължим наем за квартира за периода от месец 01.01.2014г.-31.11.2014г., законната лихва от датата на исковата молба. Иска разноски. Твърди, че през 2014г. наел квартира в гр.Варна-жилище, за което договорил 400лв. на месец, като заплатил депозит от 400лв., с уговорката при прекратяване на договора сумата да бъде върната. Сключил договора в писмена форма на 14.09.2014г. със срок на действие 1 година. Решил да отдаде едната стая на друг човек, тъй като наемната цена била висока, поради което с ответницата, с която се познавали устно се договорили, тя да пренаеме едната стая, като му заплаща по 250лв./наем и консумативни разходи/ считано от 01.10.2014г. Ответницата ползвала жилището до края на месец ноември 2014г., но не заплатила договореното, след което напуснала жилището.

Ответникът не депозира отговор. В с.з. сочи, че искът е недопустим, т.к. ищецът няма право да преотдава наетия недвижим имот на трети лица.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Съгласно договор за наем от 14.09.2014г. ищецът е наел за срок от дванадесет месеца апартамент в гр.В.******* са сумата 400лв.

Разпитан по искане на ищеца свидетелят В. Ас. Н. сочи, че ищецът бил приет като студент в гр.В., намерил си квартира на ул.”**** в края на месец август 2014г., за сумата от 400лв. Апартаментът се състоял от две спални, кухня, баня, коридор и две тераси. На ищеца му било тежко и търсел някой с който да поделя разходите. Говорил с ответницата, разбрали се тя да му дава 250лв., била в квартирата два месеца, не заплатила нищо. Тези обстоятелства научил от ищеца, не е присъствал на договорки между страните.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим - предявен е между страните в твърдяното материално правоотношение. В случаят ищецът следва при пълно и главно доказване да установи твърдените факти - наличие на основание за пренаемане на имота, както и договорките с ответника по договор за пренаемане. Не е спорно по делото, че ищецът е наемател по договор за наем от 14.09.2014г., както и че съгласно ІІ т.2 б ”з” от договора, не може да преотдава недвижимия имот на трети лица. Съгласно разпоредбата на чл.234 ал.1 пр.1 от ЗЗД ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме част от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Разпоредбата е ясна и от нея следва, че по принцип наемателят може да преотдава част от наетата вещ, без съгласието на наемодателя, т.е. не е необходимо изрично такова. В конкретния случай обаче ищецът не може да преотдава недвижимия имот на трети лица, тъй като е налице договорка между него и наемодателя в разпоредбата на ІІ т.2 б.”з” от договор за наем от 14.09.2014г. Т.е. ищецът в случая не може на това основание да претендира от ответника процесната сума, предвид това, че се е договорил да не преотдава имота на трети лица, в противен случай разпоредбата на чл.234 ал.1 пр.1 от ЗЗД, би се обезсмислила. Действително в отношенията между страните важат договорките, които са между тях, в какъвто смисъл е твърдението в пледоарията на процесуалния представител на ищеца, но договорът за наем от 14.09.2014г. е основанието, от което той черпи твърдяното право – преотдаване на част от имота на ответника и съответно обосновава претенцията си за процесния период на ползване от последния. Поради което съдът намира, че искът на ищеца към ответника е недоказан, същият евентуално може да се претендира на друго извън договорно основание. На следващо място съдът намира, че искът остана и недоказан. От ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства - показанията на св.Н., които не са преки, не би могло да се приеме за безспорно доказано, че са се осъществили твърдените в молбата факти – ползването на част от имота от ответника за процесния период и договорките между страните по отношение на претендирана цена от 500лв, т.к. този свидетел сочи за факти и обстоятелства не от преките възприятия, а така, както му е споделил ищецът. Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск като недоказан следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи заплащането на направените по делото разноски от ответника в размер на 200лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б.Р.Х., ЕГН********** срещу Р.М.Й., ЕГН********** за заплащане на сумата от 500лв., неплатени цени за пренаемане на квартира за периода от 01.10.2014г. – 31.11.2014г. по устен договор за пренаемане от септември 2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Б.Р.Х., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Й., ЕГН********** сумата 200лв./двеста лева/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: