Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
гр. Разград 20.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 15.05.2015 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Г.А.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 222 по описа на Разградски районен съд
за 2015 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. във
вр. с чл. 84 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Р., със седалище и адрес на управление, гр.С., представлявано от управителите К.Н.П.,
Л.В.и М.В., начин на
представляване - заедно и поотделно, чрез пълномощниците му адвокатите И. М. и С.Т.
***, против М.Л.,
със седалище и адрес на управление гр. Р.***представлявано от управителя С.С.М.
-
сумата 186.64
лв. /сто осемдесет и шест
лева и шестдесет и четири стотинки/
- лихва забава за
периода от 23.11.2013г. до 14.11.2014г., върху
главница
по фактура
№1270/22.10.2013г. за проведен втори надзорен одит, съгласно договор
2011/X8Q/137 от 01.07.2011г. издадена от Р., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1815/2014г. по
описа на Районен съд – Разград. Претендират се и
деловодни разноски, както в исковото производство – 83.50 лв. за заплатена държавна такса, така и в заповедното в
размер на 442 лв., от които 40 лв.
за заплатена държавна такса и 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание при редовност в призоваването за ищеца не се явява
представител. Същият, чрез пълномощниците си, депозира становище, с което
поддържа исковите се претенции /л.34-35/
Ответникът, чрез управителя си С. С. М.,
депозира отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция. Сочи, че поради
заболяване от края на 2013г. до м. август 2014г. са се получили сериозни
сътресения в нормалната работа на фирмата му. В тази връзка са се породили
необслужени задължения към редица клиенти, в т.ч. и ищеца. Фирма Р. ЕООД му изпратили покана за
заплащане на дължимото към тях с писмо № 0084-01.07.2014г на което той
отговорил с писмо с изх. № А0179/03.07.2014г., с което уверил управителя г-н П.,
че в рамките на календарната година съответното задължение ще бъде погасено.
Ответникът не получил писмо или друго обаждане, че този срок е неприемлив от
отсрещната страна. На 09.12.2014г е извършил превод на дължимата сума. Ето
защо, счита, че не дължи процесните суми, след като никой от насрещната страна
не го е уведомил, че нямат желание за изчакат до края на м. декември.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от събрания доказателствен
материал се установява, че между страните Р.– изпълнител и М. – клиент е
сключен договор 2011/X8Q/137 от 01.07.2011г. за извършване на
сертификационна оценка и издаване на сертификати при положителен резултат от
оценката. Договорът включва три етапа, които се осъществяват през месец
октомври 2011г., месец октомври 2012г. и месец октомври 2013г. През октомври
месец 2011г. е извършена сертификация, издаден е сертификат № 24736/11/S, с валидност 16.11.2011г. до 26.10.2014г. В
точка 3 от сключения между страните договор са определени месеците за
извършване на надзорни одити във връзка с действието на сертификата и годността на клиента по определените
стандарти за сертификация. Дружество М. е заплатило на Р.. ЕООД цена за сертификация
в размер на 1 600 евро и 800 евро за извършен първи надзорен одит,
съгласно сключения между тях договор.
На 21.10.2013г. е проведен втори последен надзорен
одит, за което е съставен подписан и приет от страните доклад от одит № 13 BG
299MQ. На основание горното и
сключения между страните договор т.3.1 е издадена и прието фактура №
1270/22.10.2013г. за заплащане на 800 евро или равностойността им в лева в
размер на 1 877.59 лв.
Съгласно т.3.5 от Договора, всички фактури следва да бъдат заплатени по
банков път по указаните във фактурата банкови сметки в рамките на 30 календарни дни от издаването им. В процесната фактура е посочен срок за плащане – 22.11.2013г.
Ответникът не оспорва, че фактурата му е била своевременно връчена.
По Заявление на ищеца е издадена срещу
ответника Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2943 от
20.11.2014г. по ч.гр.д. № 1815/2014г. по описа на Районен съд - Разград. Със
същата ответника е осъден да заплати на ищеца сумите:
-
1 877,59
лева /хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и девет
стотинки/представляваща главница по фактура №1270/22.10.2013г. за проведен
втори надзорен одит, съгласно договор 2011/X8Q/137 от 01.07.2011г., ведно със законна лихва, считано
от 15.11.2014г. до окончателното плащане както и
-
186,64 лева /сто
осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ лихва за забава за периода
от 23.11.2013г. до 14.11.2014г. и
-
442 лева разноски
по производството,от които 42 лева платена държавна такса и 400 лева адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника на 26.11.2014г.
След връчването на процесната заповед на
ответника - 26.11.2014г., последният на 09.12.2014г.
е изплатил на ищеца главницата от 1877.59 лв, видно от неоспореното Авизо за
местен превод /л.6/.
На 10.12.2014г., ответникът подал Възражение по
чл. 414, ал.1, в срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
Единствения
спор между страните е дали ответникът дължи мораторна лихва върху процесната
главница и разноски в заповедното и в настоящото исково производство.
Ответникът,
който носи доказателствената тежест за доказване на плащането, не представи по
делото никакви доказателства за доказване на твърдението си, че е платил в брой
на представител на ищеца процесната сума.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422
ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по
силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените
услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените
обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и
времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението
си.
Съдът намира, че събраните
в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения
извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключения процесен Договор. Безспорно се установява, че предмета на
договора е получен от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от
ищеца суми.
Съгласно чл. 84, ал.1, изр.1 ЗЗД: „Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.” Не се говори
въобще за покана - т.е. прилага се правилото: dies interpellat pro homine
(срокът кани вместо човека). Изискуемото в някакъв срок вземане, няма нужда да
бъде придружено от покана за длъжника, за да изпадне той в забава.
В случая съгласно т.3.5 от Договора и крайния срок за плащане отразен
във фактурата е 22.11.2013г. Ето защо, след изтичането на този срок ответника е
изпаднал в забава на 23.11.2013г., от която дата дължи заплащане на законна
лихва върху главницата, на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Поради
гореизложеното, последвалите покани от ищеца до ответника са ирелевантни.
Ирелевантен е и евентуалния отговор на ответника /за който твърди, но не представя доказателства/, че е уведомил
ищеца, че ще заплати главницата до края на м. декември 2014г. Дори и да е бил
изпратен такъв, за ищеца не е възникнало задължение да му отговаря. Липсата на становище
на ищеца по отговора на ответника не освобождава ответника от забавата му.
По
възражението, че закъснението на плащането се дължи на липсата на средства
породени от тежкото здравословно състояние на управителя на ответното
дружество.
Съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД: „Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за
изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.”
Ето защо, това възражение се явява
неоснователно.
Поради гореизложеното, ответникът дължи
мораторна лихва върху главницата за претендирания период от 23.11.2013г. до
14.11.2014г. Същата, изчислена съобразно автоматизирания калкулатор на
продукта „Апис Финанси” е в претендирания
от ищеца размер от 186.64 лв.
По
разноските.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските по заповедното производство в размер
на 442 лева,от които 42 лева платена държавна такса и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
С оглед
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
разноските в настоящото исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Същите
са в размер на 83.50 лв. за заплатена държавна такса.
Воден от
горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът М.Л., със седалище и адрес на управление гр.
Р.***представлявано от управителя С. С. М., ДЪЛЖИ на ищеца Р., със седалище и адрес на управление, гр. С**, представлявано от
управителите К.Н.П., Л.В.и М.В., начин
на представляване - заедно и поотделно, следната сума, за която е издадена
Заповед № 2943 от 19.11.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1815/2014г. по описа на
Районен съд – Разград: сумата 186.64 лв.
/сто осемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ - лихва забава за
периода от 23.11.2013г. до 14.11.2014г., върху главницата по фактура
№1270/22.10.2013г. за проведен втори надзорен одит, съгласно договор
2011/X8Q/137 от 01.07.2011г. издадена от Р..
ОСЪЖДА М.Л., със
седалище и адрес на управление гр. Р***, представлявано от управителя С. С. М.,
да
заплати на Р., със седалище и адрес на управление, гр. С***, представлявано от управителите К.Н.П., Л.В.и М.В.,
начин на представляване - заедно и поотделно:
-
сумата от 442
лева /четиристотин четиридесет и два лева/ от които 42 лева платена
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 1815/2014г. по описа на Районен съд –
Разград, на осн. чл. 78, ал.1
ГПК,
-
сумата от 83.50
лв. /осемдесет и три лева и петдесет стотинки/,
представляваща деловодни разноски за заплатена държавна такса в настоящото
исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :