Р Е Ш Е Н И Е

№ 166, 21.05.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.М.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 537 по описа за 2015г. на РРС

Предявени са обективно съединени искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „А“ЕООД, с която моли съда да осъди “А България“ООД за заплащане на сумата от 1848лв. с ДДС, дължима главница по фактура № 0000006234/06.08.14г. и сумата 79.81лв. обезщетение за забава за периода 07.08.14г.-08.01.15г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата. Твърди, че е извършил авансово плащане в полза на ответника на сумата от 1848лв. с ДДС за покупката на плуг №14 със сечение на гредата 120мм с шила. Последният обаче не изпълнил договора. Издал кредитно известие № 0000006646/15.09.14г., с което се задължил да върне сумата. До този момент обаче липсва плащане от негова страна.

Ответникът “А. България“ООД е отговорил, като твърди, че е с преводно нареждане от 03.02.15г. е изплатил на ищеца главницата, а с преводно нареждане от 13.02.15г. и претендираната лихва. Това според ответника обосновава недопустимостта на исковете. При условията на евентуалност по същите съображения твърди и неоснователност на исковете. На основание чл.78 ал.5 ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните не спорят по фактите, а именно, че са сключили договор за покупко-продажба на плуг №14 със сечение на гредата 120 мм с шила. Ищецът е платил авансово сумата от 1848лв с вкл. ДДС, за което е съставил фактура № 6234/06.08.14г. Ответникът не отрича, че не е доставил уговорената селскостопанска машина, като въпреки поканата не е върнал авансово платената от ищеца сума. Едва след завеждането на иска /20.01.15г./ ответникът е заплатил първоначално главницата /03.02.15г./, а след това и претендираната лихва /16.02.15г./.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за неоснователни. Ответникът в хода на процеса е заплатил както претендираната главница, така и дължимата лихва. Въпреки, че ищецът признава направеното плащане, не е оттеглил исковете си, то съдът дължи произнасяне по тях. Ето защо към момента на постановяване на съдебното решение исковите претенции за сумите 1848лв. с ДДС, дължима главница по фактура № 0000006234/06.08.14г. и сумата 79.81лв. обезщетение за забава за периода 07.08.14г.-08.01.15г. върху главницата се явяват погасени и следователно претендирането им е неоснователно.

Спорна между страните е единствено претенцията на ищеца за разноски /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Ответникът твърди, че не дължи разноски, и в условията на евентуалност твърди прекомерност на платеното адв.възнаграждение, несъответстващо на положения труд по делото. Тъй като ответникът не е погасил задължението си до предявяването на исковете, то безспорно той е станал причина за завеждането им и дължи разноски на ищеца. Що се отнася до възражението за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 за определяне на минималните размери на адв.възнаграждения, минималното адв.възнаграждение се определя според материалния интерес и в случая възлиза на 364.89лв. Уговореното между ищеца и неговия процесуален представител е 600лв. Само по себе си това възнаграждение не е прекомерно, ако действително се бе развил състезателен исков процес между страните. В случая обаче предявените искове са без правна сложност. Фактическата обстановка е безспорна. Ответникът е погасил задълженията си броени дни, след като е получил екземпляр от исковата молба. На ищеца не се е наложило извършването на други процесуални действия и извършването на други разходи. Ищецът и процесуалният му представител не са се явили в с.з. Предвид на това съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размера на 400лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А“ЕООД против “А. България“ООД искове за заплащане на сумата от 1848лв. с ДДС, дължима главница по фактура № 0000006234/06.08.14г. и сумата 79.81лв. обезщетение за забава за периода 07.08.14г.-08.01.15г. върху главницата, ведно със законната лихва върху главницата КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „А. България“ООД да заплати на „А“ЕООД сумата от 423.92лв./четиристотин двадесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: