№ 111 04.05.2015
година
град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА
ДОБРЕВА
секретар
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
НАХДело № 627 по
описа за 2014 г.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “Агро Био
Пауър” ЕООД против наказателно постановление № 135/17.09.2014 г. на
началника на Митница – гр. Русе, с което за нарушение на чл. 126 от ЗАДС
на основание същия текст от закона му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 7 956,72 лв., на основание чл.107е ал.2 от ЗАДС е
присъдено заплащане на сумата 7 061,54 лв. и на основание чл.124а ал.1 от
ЗАДС, жалбоподателят е лишен от право да държи, предлага или продава акцизни
стоки по чл.2 т.3 от ЗАДС, в бензиностанция, находяща се в гр. Разград, ул. “***” №
*** за
срок от един месец.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият орган
заявява становище, че жалбата е неоснователна и атакуваното НП следва да бъде
потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.04.2014
г. , контролните органи по ЗАДС, извършили проверка в бензиностанция,
находяща се в гр. Разград, ул. *****” № **,
стопанисвана от дружеството жалбоподател. Въз основа на резултатите от
измерването с нивомерна система FAFNIR VISI – х, със сериен № 58678, свързана с подземния резервоар,
митническите служители приели, че в същия, са налични 6 168 л. нефтопродукт. Проверяващите
изискали от присъстващите служители на дружеството документи по ЗАДС
удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз за
горивото. За удостоверяване на проверяваните обстоятелства им бил представен акцизен
данъчен докуемент № 1400335021/21.03.2014
г. за 66 295 л. гориво Е00167 – газьол – немаркиран, гориво за дизелови
двигатели Б6/3/, с код по КН – 27102011. От подземния резервоар на
бензиностанцията, посредством свързана с него колонка за зареждане, контролните
органи взели проби. Необходимото за
анализ количество гориво било напълнено от щуцера на помпата на колонката и
напълнено в специални контейнери, които
били запечатани. Тези действия били осъществени в присъствието на св. П. –
оператор в дужеството жалбоподател и за тях били изготвени съответни протоколи,
в който било отбелязано и количеството гориво във всеки от контейнерите/протокол
за осъществяване на оперативен контрол/ и които били подписани от свидетелката
без отбелязване на възражения. За извършеният анализ на пробите гориво била
изготвена експертиза № 06І09.4.2014/24.04.2014 г. на митническа лаборатория към
АМ, ТМУ Русе, според която същите представляват съгласно КН “тежко масло”,
“газьол”, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,1%.
Посочените резултати, според актосъставителят – св. Д., установили, че
провереното и налично в бензиностанцията гориво, не било идентично с това, за
което бил предоставен акцизният данъчен документ, тъй като последният се
отнасял за гориво с код по КН 27102011, който според номенклатурата следвала да
включва наличие на биодизел, а пробите
установявали гориво с код по КН 27101948 – такова без биодизел. Същевременно,
последното представлявало енергиен продукт, по смисъла на чл.13 ал.2 от ЗАДС и
съгласно чл.2 т.3 от ЗАДС, подлежало на облагане с акциз. Ето защо, свидетелят
счел, че към момента на проверката – 08.04.2014 г., жалбоподателя е държал в
проверявания обект, 6 168 л. “тежко масло – газьол”, със съдържание на
сяра превишаващо 0,1% и не съдържащо биодизел, с код по КН 27101948, без
данъчен документ по ЗАДС, или или фактура, или митническа декларация, или
придружителен административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг
документ удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Описал посочените обстоятелства в съставения от него АУАН с № 118/15.05.2014 г.и посочил за виновно
нарушена разпоредбата на чл.126 от ЗАДС.
Актът бил предявен и подписан от представител на дружеството, без отбелязване
на възражения. Въз основа на акта, на
17.09.2014 г. било издадено и
атакуваното НП, в което е дадено описание на нарушението идентично с даденото
му в АУАН и същото е квалифицирано като такова по чл.126 от ЗАДС. На основание
посочения текст от закона, като приел че данъчната ставка на установения
продукт е 645 лв. за 1000 л., съгласно чл. 32 ал.1 т.3 от ЗАДС,
административнонаказващият орган, ангажирал отговорността на жалбоподателя с
налагане на административно наказание “имуществена санкция” в двойния размер на
акциза от 7 956,72 лв., на осн. чл.107е ал.2 от ЗАДС присъдил заплащане на
равностойността на горивото в размер на 7 061,54 лв. и на основание
чл.124а ал.1 от ЗАДС лишил жалбоподателя от право да държи, предлага или
продава акцизни стоки по чл.2 т.3 от
ЗАДС в бензиностанция, намираща се в гр. Разград, ул. “*****” № *** за
срок от един месец.
В хода на поризводството, като свидетел е разпитан актосъставителя
Жалбоподателят на оспорва отразените в
акта фактически конастатации, като излага аргументи за незаконосъобразност на
постановлението от формална страна и по същество.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена против акт подлежащ на съдебен
контрол , по реда и в сроковете предвидени от закона, жалбата е допустима.
Разгледана по същество се явява
основателна по различни от изложените в нея съображения.
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна.
Аргументите
за незаконосъобразност на производството по установяване на административното
нарушение, изтъкнати от защитата, касаещи неспазване изискванията на ръководство
за вземане проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху
акцизните стоки, не могат да бъдат споделени. Ръководството е издадено въз
основа на Наредба № 3/2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за
целите на контрола върху акцизните стоки, а изискванията на глава втора от
посочения нормативен акт, видно от събраните по делото доказателства, са
спазени. Спазени са и изискванията за минимално количество на пробите, съгласно
изискванията на чл.21 от Наредбата. Несъстоятелни са и
аргументите касаещи приложения метод за определяна пазарната стойност на
стоката, доколкото видно от находящите се към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, тази стойност е определена чрез метода на
сравнимите неконтролирани цени, по Наредба
№ Н-9/ 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне
на пазарните цени.
Същевременно, съдът намира атакуваното
НП за незаконосъобразно от формална страна, на основания касаещи размера на
наложеното административно наказание “имуществена санкция”. Приложената
санкционна разпоредба на чл. 126 от
ЗАДС, предполага категорично установяване както количеството на акцизната
стока, така и размера на дължимия акциз за същата, доколкото следващото се
наказание се определя именно от последния. В съдържанието на атакуваното НП
административнонаказващият орган, при определяне размера на наложената
имуществена санкция се е ограничил да
посочи, че същата следва да се равни на двойния размер на акциза /3 978,36 лв./,
възлизащ на 7 956,72 лв. Същевременно, разпоредбата на чл. 41 от Закона,
сочи че размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се
умножи по акцизната ставка. В настоящия случай в съдържанието на атакуваното НП
е посочена акцизната ставка за стоката по чл.32 ал.1 т.3 от ЗАДС – 645 лв. за
1 000 л., но не е посочена данъчната основа определена съгласно
разпоредбата на чл. 28 т.6 от ЗАДС – количеството литри, приведени към сравнителна
температура 15 °С. Единственото конкретно количество,
което се сочи от административнонаказващият орган е 6 168 л., без обаче да
е посочено дали същото е установено посредством средство за измерване,
замерващо количество литри приведени към посочената сравнителна температура, за
да представлява това количество данъчна основа по смисъла на закона. Отделен от
изложеното остава въпросът, че като
средства за измерване по смисъла на чл.5 от ЗИ, подлежащи на метрологичен
контрол, нивомерните измервателни системи, са въведени с изменението на
Наредбата за средствата за измерване с ДВ бр. бр.
22 от 24.03.2015 г. – т.е. след установяване и
санкциониране на процесното нарушение. Ако пък се приеме, че ползваната от
контролните органи система към момента на проверката е била средство за
измерване, по смисъла на ЗАДС, то би се поставил въпросът как е формирана
данъчната основа, при положение че всяко СИ има максимално допустима грешка при
измерване. В тази насока в съдържанието на постановлението липсват, каквито и
да било мотиви. Посочените по – горе обстоятелства,
изразяващи се в липса на изрично отбелязване в съдържание на атакуваното НП на
стойноста на количеството стока, взето от административнонокзващият орган за
данъчна основа и начина на нейното определяне, лишават съда от възможността да
прецени законосъобразно ли е определен размера на следващото се административно
наказание на жалбоподателя. Събирането на доказателства в хода на съдебно
производство в тази насока, не би преодоляло порока касаещ съдържанието на
наказателното постановление, поради липсата на отбелязани в съдържанието на
същото стойността на нормативно определените елементи въз основа на които се
изчислява размера на дължимия акциз – данъчна основа и акцизна ставка.
Соченият
пропуск в съдържанието на атакуваното НП, съдът счита че е ограничил до такава
степен правото на защита на жалбоподателя и представлява самостоятелно
основание за отмяната му на формално основание. Последното изключва и
произнасянето на съдът по същество на спора.
Воден от
изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 135/17.09.2014
г. на
началника на Митница – гр. Русе, с което за нарушение на чл. 126 от ЗАДС
на основание същия текст от закона на “Агро Био Пауър” ЕООД е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 7 956,72 лв.,
на основание чл.107е ал.2 от ЗАДС е присъдено заплащане на сумата 7 061,54
лв. и на основание чл.124а ал.1 от ЗАДС, жалбоподателят е лишен от право да
държи, предлага или продава акцизни стоки по чл.2 т.3 от ЗАДС, в
бензиностанция, находяща се в гр. Разград, ул. “****” № ** за срок от един
месец.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Разградски Административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: