Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   78                                      04.05.2015 година                               град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на двадесет и пети февруари                                               две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                               № 3                                                 по описа за  2015 г.

 

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Постъпила жалба от Л.М.Й. против наказателно постановление № ***г. на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което за нарушение на чл. 33, ал.1, т.11 от Закона за независимия финансов одит, на основание чл. 41 ал.1 т.1 от ЗНФО му е наложено административно наказание «глоба « в размер на 3000,00лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като незоконосъобразно, оспорвайки осъществяването на санкционираното нарушение по същество.

            Въззиваемият заявява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Във връзка с постъпил сигнал вх. № *** г. при КПНРО, със заповед № *** г. на председател на КПНРО било разпоредено разследване за извършен от жалбоподателя, в качеството му на регистриран одитор, независим финансов одит на годишен финансов отчет за 2013 г. на ЗК „Напредък – М.„ – с. М., за който същия бил изготвил одиторски доклад от *** г. Контролните органи по ЗФНО, въз основа на изисканите и представени от Й., находящи се в одиторското досие, документи приели, че той не е спазил редица изисквания на Международни одиторски стандарти при изпълнение на независим финансов одит на ГФО за 2013г. кооперацията. Несъответствията, установени от актосъставителя – св. Б., се изразявали в: 1. Липса на двустранно подписано писмо за поемане на одиторски ангажимент/приложеното към документацията писмо било подписано единствено от одитора, но не и от представител на кооперацията/- в нарушение на пар.6/б/ от Международен одиторски стандарт /МОС/ 210, вр. с чл.10 от ЗНФО;  2. Липса на доказателства за: - получаване от регистрирания одитор разбиране на вътрешния контрол на предприятието и планиране тестове на оперативната ефективност на контролите – в нарушение на пар.12 от МОС 315; - резултати от проверка на основни ключови контроли за установяване тяхното прилагане – в нарушение на пар.13 и пар.14 от МОС 315; - резултати от проверка съответствието на размера на фонд “Резервен” и фонд “Инвестиции” спрямо определения такъв в чл.34 от ЗК – в нарушение на пар. 13 и пар.14 от МОС 250; - резултати от проверка съществуването и стойността на ДМА, посочени в ГФО – в нарушение на пар.6 от МОС 500; - идентифициране на свързани лица и сделките с тях – в нарушение на пар.18 от МОС 550; 3. Липса на потвърждение от външни източници за посочените в ГФО стойности на паричните средства, задължения и съдебни и присъдени вземания – в нарушение на пар.6 от МОС 500 във вр. с пар.7 от МОС 505 и пар. 9 от МОС 501; 4. Липса на одиторски доказателства за преглед на ГФО за съответствие с приложимите счетоводни стандарти, законови и регулаторни изисквания – в нарушение на пар.24 от МОС 330; 5. Липса на работни документи за констатирани от одитора коригирани и некоригирани отклонение за сравнение на натрупаните некоригирани грешки с нивото на същественост, както и за заключение на одитора за съществеността на натрупаните некоригирани грешки и базата за това – в нарушение на пар.15 от МОС 450 и 6. Несъответствие на формата и съдържанието на издадения на *** г. одиторски доклад с изискванита на МОС 700, относно наименование, съдържание на първия параграф от документа, посочване адрес на одитора – в нарушение на пар.21, пар.23/в/ и пар.42 от МОС 700. Посочените несъответствия, били подробно описани от актосъставителката и квалифицирани, като нарушение на чл. 33 ал.1 т.1 от ЗФНО, в съставения от нея АУАН № *** г. Актът бил предявен на жалбоподателя на същата дата, който в тридневния срок от получаването му депозирал писмени възражения. Административнонаказващият орган, счел същите за неоснователни и на *** г. издал атакуваното НП, в което описал по начин идентичен с описанието дадено в акта  нарушението, квалифицирал същото, като такова по чл. 33 ал.1 т.11 от ЗНФО и ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, с налагане на административно наказание «глоба» в размер на 3 000 лв. на основание чл. 41 ал.1 т.1 от ЗНФО.

      В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителя – св. Б., който с показанията си установява идентични с отразените в акта и НП фактически обстоятелства.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е  основателна, по различни от изложените в нея съображения.

         Атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие с нормата на чл.18 от ЗАНН, според която за всяко отделено административно нарушение следва да се наложи отделно административно наказание. В настоящия случай, както в АУАН, така и в НП са посочени десет отделни нарушения на различни параграфи и на различни Международни одиторски стандарти и съгласно цитираната по-горе разпоредба наказващият орган е следвало да наложи за всяко от тях отделно наказание. Всяко едно от описаните несъответствия с изискванията на конкретен Международен одиторски стандарт, представлява самостоятелно нарушение. Част от тези нарушение са осъществени посредством действия /изготвянето на одиторския доклад в нарушение на изискванията за форма и съдържание/, а друга посредством бездействия /липса на документи установяващи определени обсотятелства/. Част от тях са свързани със самия одиторски доклад, друга част с дейността на одитора, която предхожда техническото изготвяне на доклада. В съдържанието и на АУАН и на издаденото въз основа на него НП е описано неспазването на множество конкретни изисквания, въведени от съответните разпоредби на стандартите. Същевременно е посочена за виновно нарушена една единствена правна норма – тази на чл. 33, ал.1, т.11 от Закона за независимия финансов одит. Тази разпоредба обаче е бланкетна и нейното съдържание се запълва от изискванията на посочените в АУАН и НП параграфи на МОС. И ако се приеме, че наказателното постановление отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, досежно дадената правна квалификация на нарушенията, тъй като наред с цитирания чл. 33 ал.1 т.11 от Закона, са посочени и конкретни параграфи от съответните МОС, то същото отново е незаконосъобразно.   Тоз извод се налага от обстоятелството, че административнонаказващият орган е наложил едно наказание, при индивидуализиране на десет нарушения. По този начин е нарушил правото на защита на субекта на административнонаказателната отговорност, тъй като не става ясно за кое конкретно нарушение е наложено наказанието, за да може той да се защити. Това затруднява и съдът при упражнява на съдебния контрол, тъй като не може да се извърши преценка за кое нарушение е наложено наказанието и дали то е правилно установено и санкционирано и дали размерът на наказанието е определен при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Това е така, защото по правило съдебният контрол е контрол за законосъобразност на атакуваното НП и при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на административнонаказващия орган.

        Посоченото по – горе, е довело до такъв порок на атакуваното НП, който представлява самостоятелно основание за неговото отменяване, като незаконосъобразно от формална страна.

         Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                   Р     Е     Ш     И :

           

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № ***г. на председателя на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, с което за нарушение на чл. 33, ал.1, т.11 от Закона за независимия финансов одит, на основание чл. 41 ал.1 т.1 от ЗНФО на Л.М.Й. е наложено административно наказание «глоба « в размер на 3000,00лв.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: