№ 55 15.05.2015 година град Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
шести април две хиляди и петнадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
П.Т.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 83 по описа за 2015 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Х.Д. против наказателно постановление № 14-1075-000583/05.08.2014
г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл. 21
ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 100
ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.01.2014 г. в 13,26 ч., в с.
Осенец, по път І – 2, Е-70, в посока към гр. Разград, било констатирано движение на МПС – т.а
“Скания П 94 ДБ 4х2” , с рег. № ***. Скоростта на движение, била засечена от
контролните органи по ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол
В хода на съдебното производство,
като свидетел е разпитан актосъставителя, който установява изложените в АУАН и
НП обстоятелства, като дава поясненя, че
собствеността на автомобила е била установена към датата на установяване на
самото нарушение, а актът е съставен срещу жалбоподателя по-късно, тъй като той
е посочен за водач на автомобила на 24.01.2014 г., както и че непредставянето
на контролния талон, се отнася за датата на предявяване на АУАН – 18.07.2014
г., който е бил съставен от него на 04.07.2014 г.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни от изложените в нея
съображения:
На първо място следва да се отбележи,
че изложените от жалбоподателя аргументи касаеща незаконосъобразността на
атакуваното НП, не могат да бъдат споделени. Доколкото разпоредбата на чл. 34
ал.1 от ЗАНН определя като начален момент за съставяне на АУАН в случаите
когато нарушителя е неизвестен /какъвто
е и настоящия/ откриването на последния, то началния момент на тримесечния
срок, следва да се приеме, че е започнал да тече най- рано на 14.04.2014 г. –
датата на която е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП сочеща жалбоподателя
за водач на автомобила на процесната дата и място. Несъстоятелни са и
аргументите, че нарушението не може да се установи посредством мобилна система
за видеонаблюдение – напротив, това е възможно, като отговорността се
санкционира по общия ред предвиден в ЗАНН, но не и чрез електронен фиш, както е
и в настоящия случай.
Незаконосъобразността на наказателното
постановление се дължи на друго обстоятелство.
В съдържанието на съставения АУАН е
отбелязано, че нарушението на жалбоподателя се изразява в движение със скорост
над допустимата за населено място, като са посочени и всички факти
осъществяващи признаците на конкретното нарушение по чл. 21 ал.1 от ЗДвП. С
наказателното постановление обаче, Д. е санкциониран, за това че е превишил
разрешената максимална скорост за движение в населено място, осъществявайки
нарушението повторно, като му е наложено административно наказание по реда на
чл. 182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. В Закона е
дадена легална дефиниция на понятието “повторно нарушение” – пар.6 т.33 от ДР
на ЗДвП. Повторността на нарушенията, предполага наличието на допълнителен
обективен признак – наличие на НП, с което отговорността на субекта е
ангажирана за същото нарушение, в едногодишния срок от влизането в сила на
което е осъществено и съответното деяние. Следователно в описанието на състава
на нарушенията, които подлежат на санкционирана по реда на ал.4 на чл.182 от
ЗДвП, за да отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН в текста на НП,
следва да бъде посочено / с неговите индивидуализиращи белези - напр. номер и
дата/ предходното наказателно постановление, с което нарушителя е санкциониран
за същото деяние. В настоящия случай
такива конкретни обективни признаци от фактическа страна на деянието на
жалбоподателя не са посочени в атакуваното наказателно постановление. При това,
недопустимо с последното да се ангажира административнонаказателната
отговорност за нарушение, за каквото акт за установяване на административно
нарушение не е съставян. Видно от процесния АУАН, въз основа на който е
отпочнато настоящото производство, с него е установено нарушение изразяващо се
в управление на МПС със скорост над допустимата за населено място, а не такова
изразяващо се в повторно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Осъществяването на
повторно нарушение му е вменено едва с НП и срещу такова той не се е защитавал
в хода на производството по установяване на нарушеинето, което е недопустимо.
Ето защо и по изложените съображения, като незаконосъобразно от формална страна
атакуваното постановление следва да бъде отменено в посочената му част.
Незаконосъобразно
е атакуваното НП и в останалата му част – с която отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочената
разпоредба вменява в задължение на водачите на МПС да носят контролния талон на
автомобили при управление на последния. В конкретния случай, жалбоподателят не
е носил контролния талон на датата на предявяване на акта. Нарушение по чл.100
ал.1 т.1 от Закона не е установено и не е доказано да е осъществено на
24.01.2014 г., както е отбелязано в АУАН и в НП, тъй като на посочената дата
жалбоподателят не е бил спиран за проверка от контролните органи по ЗДвП, а
самоличността му, в качеството му на водач на МПС на посочената дата, е
установена значително по – късно. И ако жалбоподателт не е представил
контролния талон, след като изрично е бил поканен за това, при предявяването на
акта, то поведението му би могло да е съставомерно по друг текст от закона, но не
и по посочения за виновно нарушен текст на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Отделен от
изложеното остава въпросът, че е недопустимо установяването на ново нарушение
да бъде извършвано в съдържанието вече съставен от друг актосъставител, за
друго нарушение акт.
Ето защо и по изложените по – горе
съображения, атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 14-1075-000583/05.08.2014
г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
21 ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 182 ал.4 вр. с ал.1 т.2 от ЗДвП на Д.Х.Д. е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 100 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 10 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: