Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                 № 137                                                      29.05.2015 година                                        град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

На шести април                                                                   две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело                                                      89                                        по описа за  2015 г.

                             

 

                              За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

            Постъпила е жалба от “*****” ЕООД  против наказателно постановление № 17 – 0000145/09.02.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 415 ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

          Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

            Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           На 25.11.2014 г.,  представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в предприятие за саи за обувки, находящо се в с. *******, ул. “********” № **, в който дейност осъществявало дружеството жалбоподател. Проверяващите констатирали, че на първия етаж от сградата са монтирани четири броя щанцови преси, без монтирането на машините да е извършено по проект, който да гарантира механичната надеждност на строителната конструкция на сградата, в която са разположени, както и на отделните елементи на машините. За констатираното нарушение бил изготвен протокол за проверка № 0790/26.11.2014 г., с който, в т.3 било дадено задължително предписание пресите да се монтират по проект, който да гарантира механичната надеждност на строителната конструкция на сградата, в която са разположени, както и на отделните им елементи, съгласно  чл. 141 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като бил определен и срок за изпълнение до 31.12.2014 г. На 09.01.2015 г. била извършена контролна проверка за изпълнение дадените предписания. След проверка на представените документи, касаещи промяна на предназначението на обекта и дадените обяснения от управителя на дружеството жалбоподател, че към момента няма изготвен проект, че пресите се експлоатират и че по устни указания на проектанта са им поставени антивибрационни подложки, актосъставителката – св. И., приела че задължителното предписание от 26.11.2014 г. не е изпълнено. За установеното, съставила АУАН с бл. № 17-0000145/09.01.2015 г., в който описала посочените по – горе обстоятелства и квалифицирала деянието на жалбоподателя, като нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ.

        Въз основа на акта, на 09.02.2015 г., било издадено и атакуваното НП, в което   описанието на осъщественото нарушение е идентично с даденото му в АУАН, същото е квалифицирано, като такова по чл. 415 ал.1 от КТ и та основание същия текст от закона на  жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

       Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и приетите такива в хода на съдебното производство, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. И..

        От представените от жалбоподателя и приети писмени доказателства по делото, се установява, че проверения от контролните органи е търговски обект с предназначение  - хранителен магазин, за който от дружеството са предприети действия по промяна предназначението му в цех за производство на обувки. Като писмени доказателства са приети – сертификат за контрол от 08.12.2014 г. и приложен протокол към него, уведомление за инвестиционно предложение до директора на РИОСВ гр. Русе, отговор от РИОСВ Русе, становище с изходни данни за проектиране на “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, удостоверение от “Енерго-Про Мрежи” АД, скица на обекта, нотариално заверена декларация за съгласие за пормяна предназначение на обекта, доклад за обследване на съществуващ обект, фактура за вибрационни подложки. Нито едно от посочените писмени доказателства не представлява проект за монтиране на пресите в проверявания обект.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

         Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на  съдебен контрол жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

         Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

        Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

       Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 415 ал.1 от КТ – за неизпълнение в срок на дадено му от контролните органи задължително предписание по чл. 404 ал.1 т.1 от КТ. Задължителното предписание пресите в контролирания обект да бъдат  монтирани по проект гарантиращ механичната надежност на строителната конструкция на сградата, в която са разположени, както и на отделните им елементи, дадено с протокол за ПАМ № 0790/26.11.2014 г. не е било изпълнено към момента на съставяне на АУАН въз основа на който е отпочнало настоящото административнонаказателно производство. Не се оспорва от жалбоподателя, че протоколът е бил връчен от упълномощено от него лице на датата посочената дата – 26.11.2014 г. Не се твърди и че наложените ПАМ са били обжалвани на осн. чл. 405 от КТ, препращащ към разпоредбите на АПК. Ето защо и към 09.01.2015 г. – дата последваща 31.12.2015 г. - тази, до която предписанието е следвало да бъде изпълнено, деянието на жалбоподателя се явява съставомерно по посочения за нарушен чл. 415 ал.1 от КТ. С изтичането на определения от контролния орган срок, с бездействието на дружеството е осъществен състава на посоченото в атакуваното НП нарушение. Съдът не споделя изтъкнатите от жалбоподателя аргументи, касаещи несъставомерност, респективно маловажност на нарушението по чл. 415в от КТ. В случая не се касае до нарушение изразяващо се в липса на инвестиционен проект, съответно неизпълнение на ПАМ за изговяне на такъв. Касае се до липса на нарочен документ относим към механичната надеждност на строителната конструкция на сградата, в която са разположени пресите. Посоченият проект е изискуем съгласно разпоредбата на чл. 141 ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. и е отосим към изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места. Такъв към момента на проверката на 09.01.2015 г., не се твърди, а и в хода на производството не се и установява да е наличен. Не се установява от защитата жалбоподателят да се е снабдил с документ от посочения вид. Действително представените от същия писмени доказателства установяват предприети действия по изпълнение процедурата за промяна предназначението на проверявания обект, което според настоящия съдебен състав, макар и непряко е насочено към отстраняване на установената от контролните органи  липса на проект гарантиращ механичната надеждност на строителната конструкция на сградата и  отделните й елементи. Посочените действия обаче са относими към тежестта на установеното нарушение изразяващо се в липса на проект към датата на проверката дала основание за предписанието. Същевременно след изтичане на срока за изпълнение на същото,  не се установява наличие на проект от посочения в НП вид, поради което, както бе посочено и по – горе, деянието на жалбоподателя изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание, се явява съставомерно по посочение за нарушен текст на чл. 415в от КТ. И доколкото отговорността на дружеството е ангажирана от административнонаказващият орган, с налагане на административно наказание «имуществена санкция» в минималния предвиден в правната норма размер от 1 500 лв., то липсват основания за изменение на атакуваното наказателно постановление в този смисъл.

 

                                 Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

                                         

 

                                                Р     Е     Ш     И :

              ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17 – 0000145/09.02.2015 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 415 ал.1 от КТ на “*****” ЕООД  е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: