МОТИВИ към Присъда № 212/21.05.2015г.
по НОХД №144/2015г. на РС
– Разград
Обвинението е повдигнато срещу К.Х.М. ЕГН **********, за това, че за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № *** от ***г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към заявление за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП – ***/***г. и лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – ***/***г., подадени до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства на обща стойност 1531,83 лв., представляващи изплатена лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Териториално поделение на Национален Осигурителен институт – гр. Разград, както и приложен към заявление – декларация с вх. № ***г. подадено до Директора на Социално подпомагане гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – 1 бр. винетен стикер на стойност 67 лв., собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” – “Областно пътно управление” гр. Разград, всичко на обща стойност 1598,83 лв. с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било върнато – престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 212, ал.1, пр.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
Производството по се развива по в условията
на чл. 269, ал.3, т.4, б „в” от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на
подсъдимата М. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер към
минималния, предвиден в НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК.
Защитата на подсъдимата по същество пледира в
унисон с държавното обвинение, също моли за митнимален размер на наказанието,
изтърпяването, на което да бъде отложено за изпитателен срок.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, в условията на
чл. 13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата К.Х.М. е родена на ***г***, българска гражданка, с основно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.
Съдът приема за установена по делото следната фактическата обстановка: Подс. К. М. ***. Към инкриминирания период
същата била безработна, поради което в началото на месец Април 2011г. решила по неправомерен начин да
получи пенсии за инвалидност и добавки за социална интеграция на хора с
увреждания. На 21.04.2011г. подс. К. М. подала молба – декларация в РКМЕ –
Разград, заведена под № 1830, с която заявила желание да бъде освидетествана от
ТЕЛК – Разград и декларирала, че към момента е без работа. Към нея приложила
Епикриза към ИЗ № 22619 и Протокол от ЛКК № 97/14.03.2011г. На ***г. по неустановен
начин и от неустановено в хода на досъдебното и съдебно производство лице на
името на подсъдимата бил издаден неистински официален документ – Експертно
Решение № 0939 зас. № 049 от ***г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети
Иван Рилски „ – Разград, въпреки, че тя не била преглеждана от лекарската
комисия в състав председател: д-р В. Ш. и членове: св. Д-р Пл. И., д-р Р. Д. и
д-р М. М.. Било съставено медицинско експертно досие /МЕД/ на подс. К. М., на
база подадената молба – декларация, в което били приложени Епикриза към ИЗ №
22619 и Протокол от ЛКК № 97/14.03.2011г. Видно от направените официални
справки /приложени по делото /, подс. К. М. не се води на диспансерен отчет в МБАЛ
– Русе и не са й издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК. В
процесното Експерто Решение на ТЕЛК било
вписано, че подсъдимата е с водеща диагноза „ варикозни вени на долните
крайници”, била й определена 72% трайно намалена работоспособност. Цялото досие
на подсъдимита било изпратено в РУСО – Разград, където тричленна медицинска
комисия го потвърдила с Решение № 0939 зас. № 049 от 24.06.2010г. Като дата на инвилидизацията
била посочена 07.03.2011г. със срок „пожизнен”.
Въпреки, че знаела, че не е освидетелствана от ТЕЛК – гр. Разград, на ***г.
подс. К. М. лично подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност,
поради общо заболяване с вх. № МП ***/***г. и заявление за лична социална
пенсия за инвалидност с вх. № МП ***/***г. до директора на Районно управление
„Социално осигуряване”-гр. Разград /Териториалното поделение на НОИ – гр. Разград/.
Към двете заявления подс. К. М. приложила неистинският официален документ – Експертно
Решение № 0939 зас. № 049 от ***г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети
Иван Рилски „ – Разград, тъй като същото било задължителен и основен реквизит
за отпускане на пенсиите, а така също приложила и документите си за придобития
трудов стаж. Служителите, които приели документите обработили образуваната
пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото
експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. К. М.
има право да получи само лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за
намалена работоспособност, защото нямала изискуемия петгодишен трудов стаж. С разпореждане № 1076/26.03.2011г. на ТП на
НОИ РУ „СО” – гр. Разград, на подс. К. М. била отпусната, съгласно чл.90,ал.2
от КСО социална пенсия за инвалидност в размер на 110,95лв. , считано от
07.03.2011г. Начислените парични суми били изплатени на подсъдимата по посочена
от нея банкова сметка. ***.03.2011г. до ***г.
включително подс. К. М. получила от ТП на НОИ – гр. Разград парична сума в
размер на 1531,83лева, представляваща изплатени пенсии.
На 01.05.2012г. така отпуснатите пенсии на подс. К. М. били спряни, на
основание чл.95, ал.2 от КСО.
На 09.03.2012г. подс. К. М. лично подала заявление-декларация за
отпускане на 1бр. безплатен винетен стикер за МПС с вх. № 1328/09.03.2011г.,
пред св. Цв. К.. Към заявлението приложила Решение № 0939 зас. № 049 от
24.06.2010г. на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград.
Следствие на това на подс. К. М. бил издаден и предоставен безплатен витенет
стикер за МПС за 2012г. на стойност 67,00лв. от Агенция „ Пътна инфраструктура
„ , Областно пътно управление – Разград, който тя получила на 21.03.2012г.
От заключението на назначената по делото комплексна съдебно-почеркова и
техническа експертиза се установява, че саморъчните подписи за председател и
членове в процесното Експертно решение, не са положени от свидетелите д-р В. Ш.,
Д-р Пл. И., д-р Р. Д. и д-р М. М.. Отпечатъкът от печат вероятно е положен с
печата на ТЕЛК – МБАЛ – Разград. Саморъчният подпис за получил решението – не е
изпълнен от подс. К. М.. Саморъчните
подписи в заявления с вх. № МП ***/***г. , вх. № МП ***/***г. и вх. № 1328/09.03.2011г.
са изпълнени от подс. К. М..
Видно от приложените в материалите по ДП преводни нареждания подс. К. М.
*** / НОИ – София / сумата от получените за периода пенсии за инвалидност в общ
размер на 1531,83лв., а на А „ Пътна инфраструктура „ сумата 67,00лв. за
неправомерно получения от нея безплатен винетен стикер за 2012г.
Подс. К. М.
е неосъждана.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие – показанията на
свидетелите Р. Д., В. Ш., М. М., И. И., С. Х. и Цв. К., заключението на вещото
лице по назначената и извдършена на ДП комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, прието и неоспорено
в съдебно заседание, от писмените доказателства, съдържащи се в материалите по
ДП № 330 ЗМ-90/2015г. по описа на ОДМВР – Разград : Експертно решение № 0939 зас. № 049 от ***г. на ТЕЛК общи
заболявания при МБАЛ „ Свети Иван Рилски „ – Разград, представено
пред директора на РУ „Социално
осигуряване „ гр. Разград, заявления с
вх. № МП ***/***г. , вх. № МП ***/***г. и вх. № 1328/09.03.2011г., Официална
справка от МБАЛ – Русе, Справка
за съдимост, Характеристична справка, Декларация.
От
правна страна:
При така изложената фактическа обстановка,
съдът счете, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 212б, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 212,
ал.1, пр.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна – за времето от ***г. до ***г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – експертно решение № *** от ***г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр. Разград, приложен към заявление за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП – ***/***г. и лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – ***/***г., подадени до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства на обща стойност 1531,83 лв., представляващи изплатена лична социална пенсия за инвалидност, собственост на Териториално поделение на Национален Осигурителен институт – гр. Разград, както и приложен към заявление – декларация с вх. № ***г. подадено до Директора на Социално подпомагане гр. Разград е получила без правно основание чуждо движимо имущество – 1 бр. винетен стикер на стойност 67 лв., собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” – “Областно пътно управление” гр. Разград, всичко на обща стойност 1598,83 лв. с намерение да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд полученото имущество е било върнато.
Подс. К. М. лично се е ползвала от неистински официален документ - Експертно решение № *** от ***г. на ТЕЛК при МБАЛ “Св. Иван Рилски” гр. Разград пред служители на ТП на НОИ РУ „СО” – гр. Разград и Областно пътно управление - Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. К. М. като средство при осъществяване на документната измама бил да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. К. М. не беше представила експертното решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на личните пенсии и безплатния винетен стикер за МПС за 2012г. Следствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи – пари на обща стойност 1598,83лева преминали във фактическата власт на подс. К. М.. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 6 от НК неистински документ е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което представляват продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна - подсъдимата е действала при условията на пряк
умисъл, съзнавала е, че
използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане
с имуществото. Тя предвиждала заблуждението на измамените лица, предвиждала
акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и
това, че ще получи чуждото движимо имущество и е искала настъпването на този
резултат. Наред с това, у същата било налице и намерение да присвои предмета на
посегателството, след като го получи.
Причини за извършване на престъплението са
ниското правосъзнание на подсъдимата, стремежът й да се облагодетелства без
полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.
По
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 212б, ал. 1,
т. 1 във връзка с чл. 212, ал.1, пр.2 във връзка с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от
свобода” до пет години.
Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимата К. М., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – една година, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието, върнатото противозаконно присвоено имущество. На основание чл. 66, ал.1 от НК, така изтърпяването на определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.
По веществените доказателства:
Заявления за издаване на документи за самоличност на български граждани с № № *** г. от група БДС при ОДМВР Разград, след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на група БДС при ОД МВР Разград.
Оригинал на заявление за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-***/***
г., оригинал на заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх.
№ МП-***/*** г. и оригинал на ЕР ***/*** г. от ТП на НОИ Разград, след влизане
в сила на присъдата да бъдат върнати на ТП на НОИ Разград.
По
разноските по делото:
На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Републиканския бюджет сумата от сумата 99.90лв., представляваща разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: