МОТИВИ към ПРИСЪДА № 209/20.05.15 г. по НОХД № 172/15 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия А.И.Б. е за това, че за времето от 14.08.2013 г. до 28.02.2015 год. включително, в с. Градина, общ. Лозница, след като е осъден да издържа свой низходящ – малолетното си дете А.А.И., родена на *** г., като й изплаща ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв., чрез нейната майка и законен представител С.М.А. с решение № 75/22.07.2013 г. по бр. дело № 41/2013 г. на РРС, влязло в сила на 14.08.2013 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно една непълна месечна вноска за периода от 14.08.2013 г. до 31.08.2013 г. на стойност 50,00 лв. и 18 пълни месечни вноски за периода 01.09.2013 г. – 28.02.2015 г. на стойност 1620 лв., всичко на обща стойност 1 670,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласи да не бъдат събирани доказателства за тях и производството по делото се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Като частен обвинител в производството е конституирана малолетната А.А.И., действайки чрез своята майка и законен представител С.М.А.. Посочената страна, чрез процесуалния си представител, моли подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание “лишаване от свобода”.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание наказание “пробация”, включващо задължителните пробацинни мерки за срок от 6 месеца, всяка от тях.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 75/22.07.2013 г. по бр. дело № 41/2013 г. на РРС, влязло в сила на 14.08.2013 г., подсъдимият е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете А. - р. на *** г., ежемесечна издръжка в размер на 90,00 лв., считано от 04.04.2007 г. След постановяване на посоченото съдебно решение, до края на инкриминирания в обвинението период, подсъдимият не е изплатил нито една месечна вноска от дължимите, за издръжката на малолетното си дете. От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият притежава МПС – л.а. “Ауди А4”, с рег. № ********* /л.24 от ДП/. Б. е регистриран в ДБТ – гр. Исперих, считано от 16.06.2014 г./л.55 от ДП/, за инкриминирания в обвинението период, не е полагал труд по трудово правоотношение и не е бил регистриран, като самоосигуряващо се лице/л. 65-69 от ДП8 и не е получавал помощи по реда на КСО/л.57-58 от ДП/. За периода 01.01.2013 г. - 31.10.2014 г.е получил сумата 35 лв. от ДСП Самуил – помощ по чл.7 ал.1 от ЗСПД/л.26 от ДП/. Подсъдимият не притежава земеделски земи в землището на територията на община Разград /л.25 от ДП/, както и по негова партида в АВ няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки с недвижимо имущество/л.22 от ДП и л.53 от ДП/.

В хода на досъдебното производство е назначена и съдебно-икономическа експертиза, според заключението по която размерът на дължимите и неплатени от подсъдимия месечни вноски за издръжка на детето му, възлиза за инкриминирания в обвинението период, общо на 1670,00 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на досъдебното производство посочени по – горе писмени доказателства, както и въз основа на показанията на свидетелката А., които са прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда предвиден в НПК и които като взаимно допълващи се и непротиворечащи, съдът кредитира. Същите подкрепят и направените от подсъдимия самопризания на относимите към съставомерността на престъплението факти изложени в обвинителния акт, поради което като истинни, съдът намира, че установяват действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящ – детето си А.А.И., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител С.М.А.. Решението по бр.д. № № 41/2013 г. на РРС по описа на Районен съд гр. Разград, е влязло в сила на 14.08.2013 г., но началото на престъплението по чл. 183 от НК, което е типично продължено престъпление, е след изтичане на срока, от който насетне осъденият да издържа свой низходящ, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Ето защо и поведението на подсъдимия е съставомерно от 14.10.2013 г. Последното обсотоятелство влияе върху преценката за броя на непогасените вноски, респективно за размера на задължението на подсъдимия, относимо към съставомерното по смисъла на наказателния кодекс, негово бездействие. Безспорно установеното неплащане на нито една от дължимите месечни суми за издръжка за периода от постановяване съдебното решение до 28.02.2015 г., представляващо и неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществява състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. При това положение следва да се приеме, че подсъдимият не е изпълнил задължението си да заплати 16 пълни месечни вноски и една непълна такава, в общ размер на 1490 лв. считано от 14.10.2013 г. до 28.02.2015 г. По този начин, с бездействието си в този период Б. е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. Липсват твърдения, а и доказателства, подсъдимият да е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Ето защо съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието, за което на подсъдимия е повдигнато настоящото обвинение. Съдът намира деянието за съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд и влизане на решенията в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат /изпадането в забава/. Ето защо съдът намира, че безспорно установена се явява и съставомерността на деянието от субективна страна. По отношение недоказаната част от дължимата сума за издръжка за разликата над 1490 лв. и за несъставомерния по смисъла на НК период на неплащането й от 14.08.2013 г. до 14.10.2013 г., по изложените по – горе съображения, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК.

При липсата на предпоставките посочени в чл. 55 от НК, наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл. 54 от НК. При индивидуализацията на същото, съдът намира че съответно на тежестта на деянието и дееца е наказанието “пробация” от алтернативно предвидените в разпоредбата на чл. 183 ал.1 от НК. При определяне вида и размера на следващите се пробационни мерки, съдът отчете като смегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на дееца, който е неосъждан и по отношение на когото липсват лоши характеристични данни. Като смегчаващо отговорността обстоятелство, следва да бъде преценено и оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина по делото и изразеното от същия критично отношение към престъплението. Като отегчаващи обстоятелства бяха преценени тези свързани със степента на обществена опасност на самото деяние, изразяващо се в неплащане на парична издръжка за значителен период от време и на значителна стойност. В тази насока като смегчаващо обстоятелство, бе преценено това че липсват доказателства през инкриминирания период подсъдимя да е реализирал постоянни или на значителна стойност доходи. По така изложените съображения, съдът намира че наказанието следва да бъде определено при значителен превес на смегчаващите отговорността обстоятелства и на подсъдимия следва да бъдат наложени задължителните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от шест месеца, всяка от тях. Намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на деянието и дееца и посредством него в пълнота ще бъдат постигнати посочените в чл. 36 от НК цели. Видът на определеното на подсъдимия наказание, прави неприложима и разпоредбата на чл. 58а от НК, независимо от процесуалния ред, по който се е развило настоящото съдебно производство.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ