Мотиви към Присъда №204/19.05.2015г., постановена по НОХД №192/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.Х.Х. ***, за това, че за времето от 01.12.2009г. до 30.04.2012г. в гр. Разград и с. Самуил, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 2044/30.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” АД гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП2451/01.12.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и Заявление вх. № МП 24513/01.12.2009г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ – Разград/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия в общ размер на 8497,48 лв, собственост на Национален осигурителен институт, с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 8497,48 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Подсъдимият заявява, че се признава за виновен, но не дава обяснения.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.Х.Х. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият А.Х. ***. Никога не е лекуван в Хирургично отделение при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград и не се води на диспансерен учет в лечебното заведение. Не е освидетелстван от ТЕЛК. Въпреки това той се сдобил по неустановен начин и от неустановено в хода на делото лице с неистински официален документ на негово име - Експертно решение № 2044/30.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” АД гр. Разград, на което бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш., д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М. и д-р Б.Г.Б., а не от лицето, което действително го било съставило. В експертното решение било посочено, че е с намалена работоспособност 72%, считано от 30.10.2009г. , с водеща диагноза “Други болести на артериите артериолите”.

На 01.12.2009 г. подсъдимият А.Х. се явил в РУ “Социално осигуряване” към ТП на НОИ-град Разград. Св. С.Х. -специалист при ТП на НОИ-Разград и предоставила екземпляри от заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност. Св. С.Х. обработила формулярите, записвайки данните от документацията, представена от подсъдимия. Заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване било заведено с вх. №МП 24511/01.12.2009г., а заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх.№МП 24513/01.12.2009г. Същите заявления били адресирани до Директора на районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград. Подсъдимият лично подписал заявленията, като към тях приложил и Експертно решение № 2044/30.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” АД гр. Разград.

Въз основа на документите, подадени от подс. А. Х., било издадено Разпореждане ********** №24, с което на подсъдимия се отпускат лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. Пенсиите първоначално подсъдимият получавал по пощата в пощенската станция на с. Самуил, а от м. 09.2010г. по банков път в посочената от него сметка в “Експрес банк” АД.

За времето от 30.10.2009г. до 30.04.2012г. подсъдимият Х. е получил от ТП на НОИ – Разград сума от 8497,46 лв, изплатена им като пенсии.

От заключението на назначената по делото комплексна експертиза - е видно, че:

1.Подписите, положени в графите „Председател” и „Членове” в ЕР № 2044/30.10.2009г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М., Б.Г.Б..

2. Подписът, в графата “получих решението” в ЕР № 2044/30.10.2009г. не е изпълнен от А.Х.Х..

3.Отпечатькът от печат в ЕР № 2044/30.10.2009г. вероятно е положен от печата на ТЕЛК гр.Разград.

4. Подписите в графа “Заявител” в Заявления с вх. № МП-2451/01.12.2009г. и вх. №МП – 24513/01.12.2009г. са изпълнени от А.Х.Х..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани в съдебното заседание, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Подсъдимият също заявява, че признава виновността си, поради което и съдът, с оглед всички данни по делото, намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. А. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.12.2009г. до 30.04.2012г. в гр. Разград и с. Самуил, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 2044/30.10.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Иван Рилски” АД гр. Разград, приложен към заявление с вх. № МП2451/01.12.2009г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и Заявление вх. № МП 24513/01.12.2009г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност до Директора на Районно управление “Социално осигуряване” – гр. Разград /ТП на НОИ – Разград/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и лична социална пенсия в общ размер на 8497,48 лв, собственост на Национален осигурителен институт, с намерение да го присвои. Подсъдимият Х. лично се е ползвал от неистински официален документ-Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ "Св. Иван Рилски" - гр. Разград, представяйки го пред служители на ТП на НОИ-гр. Разград, заблуждавайки ги по този начин, че в негова полза е налице правно основание за разпореждане от страна на компетентно лице за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност. В случая именно представеното от подсъдимия неистинско експертно решение е изиграло ролята на привидно правно основание за отпускане пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства, без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. Х. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност той няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия А. Х., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият не е осъждан, а също се отчитат и направените от него признания. В тежест на подсъдимия се отчита немалкия размер на присвоената сума. В крайна сметка съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер равен на минималния, а именно две години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателен е и предявения граждански иск и подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр. София, сумата от 8497,48 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: