Мотиви към Решение №190/05.06.2015г., постановено по НАХД №200/2015г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Н.Р.Н. *** за това, че на *** г. на ул. П. в гр. Разград, при управление на МПС – лек автомобил “Фолксваген Поло” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: “да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП : “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и чл. 196 от ППЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци”, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. Н. И. от гр. Разград, изразяваща се в: трайно затруднение в движението на десния горен крайник, поради счупване на дясна мишнична кост, последвано от оперативно налагане на остеосинтезен материал; трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради счупване на външния глезен на десния крак, като деянието е извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. “а” във вр. с ал. 1, б. “б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /като са нарушени чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 196 от ППЗДвП/..

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвинаемият Н.Н. дава обяснения, в които признава вината си. Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Н.Н. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, женен, живее в гр. Разград. Не е осъждан.

Обвиняемият Н.Н. е правоспособен водач на МПС в категории В, С, Ткт и М. На ***г. след обяд, малко преди 17 ч. той излязъл от дома си в гр. Разград и се качил в лекия си автомобил м. “Фолксваген Поло” с рег. № ***, възнамерявайки да отиде до лозето си, намиращо се на Данковския път. Потеглил с автомобила по ул. П. към кръстовището с бул. А. в. Вече се било смрачило и видимостта била намалена. Обвиняемият преминал кръстовището на ул. П. с бул. А. В. и продължил като се движел в своята лента за движение със скорост около 32,3 км/ч. Пред него се движел товарен автомобил. Малко след кръстовището наближил пешеходна пътека, в близост до магазин “Кауфланд”. В същия момент на пешеходната пътека стъпила пострадалата Р. Н. с цел да пресече улицата, прибирайки се от “Кауфланд”. Същата се огледала в двете посоки и понеже не видяла опасност, тръгнала да пресича. По думите й уличното осветление още не било включено. Обвиняемият видял пресичащата жена в последния момент и предприел аварийно спиране, но не успял да спре навреме и я блъснал с предницата на автомобила си в дясната страна на тялото. Р. Н. паднала върху предния капак на автомобила, а оттам на асфалта. След спирането на автомобила обвиняемият отишъл при падналата жена и се обадил на спешния телефон и съобщил за случая. Пристигнал св. Ст. Ст. /служител на сектор “Пътна полиция” към ОДМВР- Разград/, който по същото време се прибирал в дома си. Той запазил местопроизшествието и уведомил колегите си в ОДМВР. Пристигнал и екип на “Спешна помощ” и пострадалата била откарана в МБАЛ- Разград. Полицейските служители извършили оглед на мястото, а обвиняемият бил проверен за наличие на алкохол в кръвта му, като техническото средство не отчело алкохолно съдържание. Впоследствие обвиняемият дал и кръв за изследване.

Видно от заключението на назначената химическа експертиза, в кръвта на обвиняемия не е установено наличие на алкохол.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила счупване на дясната мишнична кост, последвано от оперативно налагане та остеосинтезен материал; Счупване на външния глезен на десния крак; Хематом на дясната раменна област; Разлято кръвонасядане в долните две трети на дясната раменна област; Разлято кръвонасядане в долните две трети на лявата подбедрица, вкл. и външен глезен. По своята медико-биологична характеристика счупването на мишничната кост на дясната ръка обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник - увреждане, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Счупването на външния глезен на десния крак обуславя трайно затруднение в движението на десния долен крайник – увреждане представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Останалите увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. В съвкупността си уврежданията могат да бъдат получени по начина, който данните от досъдебното производство сочат. Срокът на имобилизация след оперативното лечение на счупената дясна мишнична кост е 1,5-2 месеца, като работоспособността се възстановява след около 1,5 месеца. Не е изключено тези срокове да бъдат удължени. Останалите увреждания търпят пълно обратно развитие за около 2 до 3 седмици.

От заключението на назначената автотехническа експертиза се установява че произшествието е настъпило в гр. Разград, на ул. П., върху пешеходната пътека, намираща се в близост до кръстовището на същата улица с ул. П. и пътното отклонение за магазин “Кауфланд”. Спрямо широчината на пътното платно ударът е настъпил на 1,85м. от десния му край, а спрямо неговата дължина - на около 7,0 м след Ориентир №1. Скоростта на автомобила в момента на удара е била 32,3 км/ч. Пешеходката е попадала извън опасната зона за спиране на автомобила и обвиняемият е имал техническа възможност да избегне сблъсъка чрез аварийно спиране. Н., забелязвайки пешеходката, предприел спиране, но въпреки това осъществил сблъсък, като ударът спрямо автомобила е бил челен, в предната дясна част, а спрямо пешеходката, с оглед установените травматични увреждания е бил дясно ограничен. При сблъсъка тялото на пешеходката частично попада върху предния капак, след което пада и се претълкалва върху асфалтовата настилка. Основна причина за произшествието е, че водачът Н.Р.Н. не е следил непрекъснато с необходимите внимание и концентрация пътната обстановка пред управлявания от него автомобил, в условията на намалена видимост и населено място. Имал е техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез аварийно спиране, но въпреки това не го е сторил.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – свидетелски показания, назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Основно назначените медицинска и автотехничаска експертизи изясняват въпроса относно развитието на произшествието и последиците му. Обвиняемият също признава вината си. В крайна сметка всички данни по делото подкрепят обвинението категорично, поради което съдът приема изложената в постановлението на прокурора фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си обвиняемият Н.Р.Н. от е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 8, б. “а” във вр. с ал. 1, б. “б”, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на *** г. на ул. П. в гр. Разград, при управление на МПС – лек автомобил “Фолксваген Поло” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: “да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП : “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре” и чл. 196 от ППЗДвП: “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци”, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р. Н. И. от гр. Разград, изразяваща се в: трайно затруднение в движението на десния горен крайник, поради счупване на дясна мишнична кост, последвано от оперативно налагане на остеосинтезен материал; трайно затруднение в движението на десния долен крайник, поради счупване на външния глезен на десния крак, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Обвиняемият е нарушил изброените правила за движение, поради което е предизвикал и разглежданото автопроизшествие, при което на пострадалата са причинени посочените увреждания. От субективна страна обвиняемият е дествал непредпазливо – не е предвиждал последиците от невнимателното си поведение, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне на наказанието на обвинаемия Н.Н. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или глоба от сто до триста лева, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а, ал.1 от НК в настоящата му редакция предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемият не е лице с висока обществена опасност, направените от него признания и изразено съжаление, фактът, че е проявил грижа за пострадалата след произшествието, намира, че размерът на глобата в случая следва да е равен на минималния по чл.78, ал.1 от НК, а именно 1000 лв, като този размер на санкцията в случая е достатъчен за поправянето му. Разпоредбата на чл.78а, ал.4 от НК предоставя на преценката на съда и възможността за налагане на наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Съдът намира, че в конкретния случай, с оглед изложените смекчаващи обстоятелства, за поправянето на обвиняемия не е наложително да му бъде налагано и това наказание, поради което и не го налага.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: