МОТИВИ към Присъда № 199/14.04.2015г.

по НОХД №213/2015г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу К.В.С., ЕГН ********** за това, че на 17.06.2014г. в гр. Разград чрез използване на техническо средство – ключ е отнел чужда движима вещ – моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № *** на стойност 1300.00 лева от владението на И.Х.И. от гр. Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната – престъпление по чл. 197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.

Производството по делото се развива в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал.3,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия К. С. да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода ” за срок от 3години, изтърпяването на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

Защитата на подсъдимия, намира обвинението за недоказано от фактическа страна и моли на същият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Алтернативно изразява несъгласие с предложението на държавното обвинение, относно наказанието, счита същото за завишено по размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият К.В.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес:*** Загора, български гражданин, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът приема за установена по делото следната фактическа обстановка: Свидетелят Ив. И. живеел в гр. Русе и притежавал л.а. „ Фолксваген Голф „, червен на цвят с рег. № ***. През лятото на 2014г. Св. И. решил да продеде личния си автомобил, което решение напвали достояние на неограничен кръг лица. По този повод на 17.06.2014г. подс. К. С. посетил дома на св. И., представил се под името Г. и заявил, че има намерение да закупи лекия автомобил. За целта, двамата седнали в процесния автомобил, който бил управляван от подс. К. С., обиколили няколко улици в гр. Русе, след което по предложение на подс. К. С. ***, където според думите на подсъдимия, той работел и имал да получава пари от работодателя си. Подс. К. С. заредил гориво за пътуването от гр. Русе до гр. Цар Калоян и закупил винетен стикер. Пристигайки в гр. Цар Калоян, подс. К. С. провел телефонен разговор по мобилния си телефон с неустановено в хода на съдебното следствие лице, като заявил на св. И., че разговарял с работодателя си, който в това време бил в гр. Разград и се уговорили да се видят там. Св. И. и подс. К. С. ***, където седнали в заведението „ Бялата къща „, където по уговорка с подс. К. С. следвало да дойде и работодателят му, да му донесе парите. Св. И. оставил ключовете за процесния автомобил на масата, до която били седнали с подс. К. С.. Не след дълго подс. К. С. взел ключовете от масата и без да каже нищо на св. И., напуснал заведението. Той се качил в процесния автомобил, привел го в движение и заминал в неизвестна посока. На св. К. М. – сервитьорка в заведението й направило впечатление, че св. И. дълго време стои сам на масата, видимо притеснен и разтревожен. Тя се приближила към свидетеля и го попитала какво чака, а той в отговор я попитал къде е отишло момчето, с което бил в завадението, като споделил, че това момче е взело ключовете от колата ми и не се връща. Св. К. М. посъветвала св. И. да потърси съдействие от органите на Полицията. На следващият ден подс. К. С. сутринта отишъл с отнетия от св. И. автомобил пред дома на св. Е. М., който притежавал л.а. „ Тико „. Подс. К. С. предложил на сина на св. Е. М. – С. М., на чието име бил регистриран автомобила, да направят замяна, като С. М. предаде на подс. К. С. притежавания от него л.а „ Тико „, а от своя страна подсъдимия му предаде откраднатия л.а. „ Фолксваген Голф”, като С. М. доплати на подсъдимия сумата от 200,00лв. представляваща разликата в стойността на двата автомобила. На преговорите между подсъдимия К. С. и С. М. присътвал баща му, св. Е. М.. Била извършена размяната на двата автомобила, като С. М. доплатил на подс. К. С. исканата от последния сума – 200,00лв. Последствие на два пъти в различни дни подс. К. С. ходил в дома на св. Е. М. да иска още пари за предадения от него процесен автомобил, което му било отказано. След подадена жалба в РУП – Разград и проведени ОИМ, процесния автомобил бил открит във владение на св. С. М., който с Протокол за доброволно предаване от 25.06.2014г. го предал на разследващите органи, ведно с контактния ключ. До приключване на ДП, автомобила бил върнат на св. Р. Х. и св. В. А. – наследници на починалия св. И. И.. След престъпното посегателство, на което станал жертва, св. И. разказал за случая на сина си св. Р. Х. и дъщера си св. В. А..

В хода на разследването св. К. М. разпознала подс. К. С..

От заключението на вещото лице по назначената и извършена оценителна автотехническа експертиза, прието в съдебно заседание се установява, че справедливата пазарна стойност на л.а. „ Фолксваген Голф „, червен на цвят с рег. № *** е 1300,00лв.

Подс. К. С. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на Протокол за доброволно предаване, Разписка, Протокол за разпознаване, Препис – извлечение от акт за смърт, Удостоверение за наследници, Справка за съдимост на подсъдимия, Характеристична справка, Декларация, Заключението на вещото лице по назначената съдебнооценителна автотехническа експертиза, прието и неоспорено в съдебно заседание, както и от показанията на свидетелите : Е. М., К. М., В. А. и Р. Х., които ценени в съвкупност и поотделно, категорично и безспорно установяват обективната истина по делото.

Съдът с оглед възраженията изложени от страна на защита, намира, че са налице многобройни косвени доказателства по делото, които по безспорен и категоричен начин установяват изложената фактическа обстановка. Същите в една логична последователност, непрекъсната от други факти и обстоятелства, дават оснавание на съда да възприеме именно изложената фактическа обстановка. От една страна обективно се установява, че процесния автомобил е собственост на св. Ив. И.. От друга с оглед извършеното разпознаване от св. К. М. и свидетелските показания на св. Е. М. се установява обективно и връзката между противозаконното отнемане на процесното МПС от страна на подс. К. С. и извършените от него разпоредителни действия с процесната вещ. Не почиват на обективни факти твърденията на защитата, св. Ив. И. да е получил от подс. К. С. равностойността на автомобила в пари. Поради изложеното съдът намира възраженията на защитата за неоснователни.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК.

От обективна страна – на 17.06.2014г. в гр. Разград подс. К. С., чрез използване на техническо средство – ключ е отнел чужда движима вещ – моторно превозно средство – лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № **** на стойност 1300.00 лева от владението на И.Х.И. от гр. Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на внезапен, пряк умисъл, знаел е, че отнема вещ, която е чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не става по силата на закон и е имал намерение да присвои вещта и да се разпореди с нея като със своя, което и сторил, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът му да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 197 т.3 във вр. с чл.195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал.1 от НК, законът предвижда наказание „ лишаване от свобода „ до осем години.

Съдът намира за смекчаващи отговорността обстоятелствата в конкретния случай, самоотносително ниската възраст и чистото съдебно минало на подсъдимия, от друга страна начина на извършване на деянието, относително високата стойност на отнетата вещ, начина на разпореждане с нея, поради което му наложи наказание „ лишаване от свобода” за срок от три години, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК отлажи за изпитателен срок от четири години.

Съдът счита, че така наложеното наказание в най-пълна степен отговаря на целите на генералната и специалната превенция и се явява максимално справедливо и годно да поправи и превъзпита подс. К. С..

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на Републиканския бюджет, сумата 80.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на РС Разград сумата от 50.00 лева, представляваща разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: