Мотиви към Решение №191/08.05.2015г. , постановено по НАХД №278/2015г. на РРС.

Производството е по реда на Указа за борба с дребното хулиганство.

Съставен е акт за дребно хулиганство за извършена от М. Ф.Ш. и З.А.З.,***015г.  в с  Дянково проява на дребно хулиганство.

Нарушителите дават обяснения в които частично признават вината си.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намери за установено следното: На 06.05.2015г. около 19,00 часа в с. Дянково в местността “Пчелин” до Воденска гора двамата нарушители празнували в компания.  Дошъл техният познат Ш. Х. и влязъл в пререкание с тях, понеже бил в лоши отношения с М. Ш.. Последният се ядосал и ударил Ш. Х. Намесил се и З.З. и двамата с М. Ш. блъскайки Ш. Х. го повалили на земята. След това му нанесли няколко ритника с крака. Намесили се присъстващи, които преустановили конфликта. Пострадалият уведомил чрез жалба полицейските органи за случилото се. Впоследствие срещу двамата нарушители бил съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство, в който е отразена изложената фактическа обстановка.

По изложената фактическа обстановка спор не съществува. Същата се доказва от обясненията на двамата нарушители пред съда, писмените обяснения на свидетелите Д. М., Б. М.,   а също и от писмените обяснения на двамата нарушители пред полицейските органи. Обстоятелствата  по делото са изяснени и с оглед всички доказателства  по несъмнен начин се установява, че и двамата нарушители са действали непристойно и са нанесли побой на пострадалия Ш. Х. Дори да се приеме версията на нарушителите, че пострадалият ги е предизвикал с обидни реплики, то това не ги оневинява – М. Ш. и З.З. са прибегнали до саморазправа, което е крайно недопустимо.

При това съдът намира, че и двамата  нарушители с поведението си са нарушили  обществения ред и спокойствието на присъстващите и са предизвикали възмущението им. Проявите им, поради по-ниската си степен на обществена опасност не се явяват престъпления по чл.325 от НК, но се явяват нарушения – дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и подлежат на санкция по чл.1 от същия нормативен акт.

 При определяне на наказанията на нарушителите съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че в крайна и двамата нарушители признават виновността си и очевидно  осъзнават, че са действали неправилно, видно от думите им. Още при съставяне на акта всеки от тях е описал, макар и уклончиво, собствената си роля в конфликта. При това съдът намира, че административните  наказания на нарушителите следва да се определят по по - леката алтернатива на чл.1, ал.1 от УБДХ, а именно глоби, които глоби следва да бъдат в размер на по 350 лева за всеки един от двамата нарушители, който размер на наказанията съдът намира за справедлив с оглед тежеста на деянията им.  

В този смисъл съдът постанови решението си.

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: