Р Е Ш Е Н И Е

Номер 153 15.05.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети април две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1337 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Депозирана е искова молба от Д.С.И., с която е предявен иск срещу Д.Н.Д. за установяване, че ищецът е собственик на гараж №***, кв.*** по плана на гр.Разград, със застроена площ от 17,61 кв.м., заедно с 4% идеални части от общите части на сградата и 4% от правото на строеж върху мястото – държавна земя и предаване на владението върху този имот. Твърди, че е придобила собствеността върху имота с договор за покупко-продажба от 1999 г. , че ответникът владее имота без правно основане и отказва да го напусне. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска. В условията на евентуалност предявява насрещни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №***, т***, рег.№***, дело №*** от 29.04.1999 г., и отново в условията на евентуалност иск за установяване, че ответникът е собственик на процесния имот въз основа на изтекла в негова ползва придобивна давност. Твърди, че с договора за покупко-продажба е прикрито дарение на имота, че той не е изгубвал владението на имота, че е заплащал дължимите за имота данъци, както и че на 29.07.2003 г. ищцата го е упълномощила да ипотекира имота или да го продаде. Признава, че продължава да упражнява фактическа власт върху имота.

Ищцата оспорва насрещните искове. Твърди, че между тях не е съществувала друга уговорка, освен категорично изразената воля пред нотариуса, че многократно е отправяла покани към ответника да й предаде имота, но той е отказвал да стори това, че е продължил да владее имота и след връчването на нотариална покана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

С нотариален акт №***, т.***, дело №*** г. на нотариуса при РРС ответникът Д.Н.Д. е закупил недвижим имот – гараж №***, със застроена площ 17,61 кв.м., заедно с 4% идеални части от общите части на сградата и 4% от правото на строеж върху мястото държавна земя, построен в гаражна кооперация “М.”, построена в дворно място от 448,80 кв.м. в кв.*** по плана на гр.Разград при граници на гаража: на северозапад гараж №11, на югоизток – гараж №9. С н.а. №99, т.2, рег.№3686, дело №990/29.04.1999 г. на нотариус с рег.№282 с район на действие РС Разград ответникът Д.Н.Д. е продал на ищцата Д.С.И. горепосочения недвижим имот за сумата 1 200 000 лв. /неденоминирани/.

С пълномощно от 29.07.2003 г. ищцата Д.С.И. е упълномощила ответника Д.Н.Д. да се разпорежда с притежавания от нея недвижим имот - гараж, да е представлява пред съответните органи за снабдяване с документите, необходими за разпореждане с имота . В пълномощното има и клауза да се разпорежда неограничено с налични средства по конкретно посочена банкова сметка. *** 01.11.2013 г.

Ответникът е представил квитанции за платени данъци за сграда на ул.”Марица” на името на Д.С.И., за които твърди, че са платени от него.

На 23.10.2013 г. ищцата е връчила чрез нотариус на ответника покана, с която иска да й предаде имота и определя месечен наем за ползването на имота в размер на 50 лв.

Във връзка с твърдението на ответника, че е придобил имота чрез упражняване на давностно владение са разпитани свидетелите А., Х., Д. и К. В показанията си свидетелите съобщават, че ответникът ползва гаража от построяването му, вкл. и след прехвърлянето му от 1999 г. Пред свид.А. казал, че гаражът е собственост на брата на ищцата. Според свид.Х. ищцата разказвала, че ответникът й прехвърлил гаража, за да не заплаща издръжка на общия им син. Когато синът им навършил 18 годин, ищцата поискала от ответника да освободи имота, като за целта му изпратила и нотариална покана. Пред тази свидетелка ответникът предложил на ищцата сумата 6 000 лв., за да му прехвърли собствеността върху гаража. Според свид.Д. съвместното съжителство между ищцата и ответника е продължило между 1997 г. и 2007 г. Пред този свидетел ответникът споделил, че е прехвърлил гаража на ищцата, за да има тя някаква сигурност в живота си предвид проблемите със здравословното състояние на ответника, както и че не е вземал никакви пари като цена за този имот. През 2003 г. свид.Д. дал на ответника 4 800 лв., а след това ответникът го преупълномощил да продава гаража, като за тази цел предварително получил пълномощно от ищцата. Свид. К. не знае ответникът да е продал гаража, не знае и някой да го е гонил от този гараж, винаги е виждал само ответника в този гараж.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така подаденият иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен. За да бъде уважен същият е необходимо да бъде доказано наличието на трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, тази вещ да се владее от ответника и това владение да е без основание.

Ищцата е придобила правото на собственост върху процесния гараж с договора за покупко-продажба от 29.04.1999 г.

По отношение твърдението на ответника, че този договор е нищожен, тъй като е привиден и прикрива дарение, Съдът в настоящия му състав намира същото за недоказано. В нотариалния акт ясно е посочено, че сумата 1 200 000 лв. е заплатена от купувача на продавача. Свидетелски показания за противното са недопустими, предвид забраната на чл.164 от ГПК, тъй като целят опровергаване съдържанието на изходящ от двете страни /вкл. и тази поискали доказателствата/ частен документ, а не са налице изключенията по чл.165 от ГПК, които биха направили едни такива показания допустими.

Твърдението на ответника, че е придобил гаража чрез придобивна давност също остана недоказано. След покупко-продажбата от 1999 г. ответникът е останал в имота като държател, тъй като с договора е прехвърлил правото на собственост на ищцата. Няма никакви конкретни доказателства за промяна на държането във владение, респ. за манифестиране по отношение на собственика на намерението за своене. Такова манифестиране е необходимо, за да узнае собственика по недвусмислен начин за установяването на владение. Напротив, през 2003 г. със съгласието на ответника ищцата го е упълномощила да продаде от нейно име имота, като по този начин се демонстрира отношението на двамата към имота – на собственик и държател. Обстоятелството, че ищцата не е ползвала гаража не води до извод за владение на ответника, тъй като владелеца е била именно ищцата, която е осъществявала своето владение чрез ответника, още повече че в значителен период от време са живяли на съпружески начала и е било логично именно той да ползва гаража, предвид спецификите на помещението.

Не се спори между страните, че ответникът се намира в имота и отказва да го предаде на ищцата. Същият не сочи други правни основания за осъществяване на фактическа власт върху имота освен горепосочените – нищожност на договора за покупко-продажба и придобиване на имота по давност. Тъй като тези основания не са доказани, ответникът дължи връщане на имота на ищцата.

По гореизложените съображения неоснователни и недоказани се явяват предявените от ответника в условията на евентуалност, обусловена от уважаване на главния иск, искове за прогласяване нищожността на договора и за признаване, че същият е собственик на имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право да получи от ответника направените по делото разноски в размер на 430 лв. /от които 130 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение/.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Н.Д.,ЕГН ********** ***, че Д.С.И., ЕГН ********** *** е собственик на недвижим имот – гараж №***, със застроена площ 17,61 кв.м. /седемнадесет цяло и шестдесет и една стотни квадратни метра/, заедно с 4% идеални части от общите части на сградата и 4% от правото на строеж върху мястото държавна земя, построен в гаражна кооперация “М.”, включваща 25 гаража, построени в дворно място от 448,80 кв.м. в квартал *** по плана на гр.Разград при граници за всички гаражи: на югозапад – датска градина, на северозапад: улица «Трапезица», на североизток – ул.»Марица», при граници на гаража: на северозапад гараж №11, на югоизток – гараж №9 и ОСЪЖДА Д.Н.Д.,ЕГН ********** *** ДА ПРЕДАДЕ владението на горепосочения недвижим имот на Д.С.И., ЕГН ********** ***.

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Д.Н.Д.,ЕГН ********** *** срещу Д.С.И., ЕГН ********** *** за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №***, т.***, рег.№***, дело №*** от 29.04.1999 г. на нотариус с рeг. №282 на НК като привидна сделка и за установяване по отношение на Д.С.И., ЕГН **********, че Д.Н.Д.,ЕГН ********** е собственик на недвижим имот – гараж №***, със застроена площ 17,61 кв.м., заедно с 4% идеални части от общите части на сградата и 4% от правото на строеж върху мястото държавна земя, построен в гаражна кооперация “М.”, включваща 25 гаража, построени в дворно място от 448,80 кв.м. в кв.*** по плана на гр.Разград при граници за всички гаражи: на югозапад – датска градина, на северозапад: улица «Трапезица», на североизток – ул.»Марица», при граници на гаража: на северозапад гараж №11, на югоизток – гараж №9 въз основа на изтекла придобивна давност.

ОСЪЖДА Д.Н.Д.,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.И., ЕГН ********** *** сумата 430 лв. /четиристотин и тридесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: