В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети април, две хиляди и петнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар :Г.А.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1502 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че му дължат сумата 226,40 лева по запис на заповед с дата на издаване 24.06.2011г. и падеж-на предявяване-18.06.2012г., ведно със законна лихва, считано от 14.05.2014г. до изплащане на вземането 31.03.2007г. Претендира и разноски по делото.

Всеки от ответниците е депозирал писмен отговор, и двамата оспорват иска и настояват за отхвърлянето му с присъждане на правените от тях разноски. Заявяват, че не дължат търсената от тях сума, че записа на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д.№835/2014г. по описа на РРС е издаден за обезпечение на сключен с ищеца договор за заем/потребителски заем/ в размер на 500 лева, и по който договор са извършили плащане в размер на 720,40 лева, с което са погасили изцяло задължението си за лихва и главница. Ответниците възразяват още, че клаузите на т.12.1 от Общите условия към Формуляр-договор за заем/потребителски кредит/ са нищожни, противоречат на добрите нрави и закона, тъй като уговорената лихва е в размер на 133,62% и надхвърля значително размера на законната лихва и лихвите на търговските банки.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 т.9 във връзка с чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№835/2014г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителни листи за 226,40 лева, ведно със законна лихва, считано от 14.05.2014г.-деня на подаване на заявлението до съда, до окончателното плащане, въз основа на запис на заповед с дата на издаване 24.06.2011г. и падеж –на предявяване-18.06.2012г.

С възражение вх.№5581 от 02.07.2014г. длъжниците-настоящи ответници са заявили, че не дължат сумата по записа на заповед. С разпореждане от 07.08.2014г. съдът е спрял принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск, като в исковата молба заявява, че сумата от 226,40 лева се дължи като главница по записа на заповед, представен в заповедното производство. Едва след получените писмени отговори от ответниците по настоящото дело, и след определението на съда по чл.140 от ГПК, ищецът с допълнителна молба вх.№308/15.01.2015г., уточнява, че записът на заповед е издаден като обезпечение на Договор за заем CN-43034/24.06.2011г. и сумата 226,40 лева е размера на непогасената част от отпуснатия кредит. Представя заверено копие от договора за заем и Общите условия към него и иска назначаване на съдебно счетоводна експертиза. Възразява още, че сключения договор за заем не е банков кредит и лихвите, по които търговските банки отпускат кредити на физически лица, не са относими към сключения с първия ответник договор.

Съдът е назначил поисканата съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която депозира заключение, от което е видно, че ответниците са получили заем от 500 лева, до образуване на заповедното производство, към 29.11.2013г. те са всели по кредита 820,40 лева и към 16.05.2014г. неиздължени са останали 226,40 лева, които представляват: 108,69 лева главница, 12,31 лева договорена лихва, 5,40 лева наказателна лихва за забава и 100 лева административни разноски за събиране на вземането. Вещото лице уточнява още, че след 16.05.2014, след снабдяване с изпълнителен лист и пристъпване към принудително изпълнение, по кредита е събрана сума от 808,73 лева, като дължими остават още 91,18 лева, от които главница 90,60 лева и законна лихва от 0,58 лева.

След направен отказ от иска с молба вх.№3372/16.04.2015г. на представителя на ищеца и влизане в сила на определение , постановено в съдебно заседание на 20.04.2015г., размера на предявения иск е изменен на 90,60 лева.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният установителен иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При сключване на договора за потребителски заем не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Закона за потребителския кредит. Прикрепените към договора-формуляр Общи условия са с формат и размер шрифт, от този на стараница първа от договора, неясни са и неразбираеми, не става ясно подписани ли са от кредитополучателя. А съгласно чл.22 от ЗПК,” когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1….., договорът за потребителски кредит е недействителен. При това положение без правна стойност е и подписания от двамата ответници: първия като издател, втората като негов поръчител/авалист,/ запис на заповед като обезпечение на договора за кредит. С оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, ответниците са били длъжни да върнат само чистата стойност на кредита, без да дължат лихви и други разходи по кредита. Посочи се по-горе, че още към 29.11.2013г. ответниците са платили сума от 820,40 лева и ищецът е нямал основание да дири още суми по кредита. Неговата недобросъвестност проличава и от обстоятелството, че както в заповедното производство, така и в исковата молба сочи като главница 226,40 лева. Тази сума включва:108,69 лева главница; 12.31 лева договорена лихва; 5,40 лева наказателна лихва и 100 лева административни разноски за събиране на вземането. Неконкретизирайки коректно търсената сума се е стигнало до присъждане на законна лихва върху лихви и разноски, а такава върху тях не се дължи.

За това искът предявен по реда на чл.422 от ГПК следва да се отхвърли, а издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист в частта над 90,60 лева, пред вид прекратяване на производството поради отказ от иска, следва да се обезсилят-т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№//2013г., ОСГТК.

Ответниците претендират за разноски по делото, но не представят доказателства за направени разноски и такива не следва да се присъждат.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИСИМО”АД с ЕИК-****със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, ул.”Борово” №52Г, ет.4, офис 6 против Д.С.Д. с ЕГН-********** и С.Т.Д. с ЕГН-**********,*** иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземане по запис на заповед с дата на издаване 24.06.2011г. и падеж-на предявяване-18.06.2012г. и договор за потребителски кредит CN-43034/24.06.2011г. в размер на 90,60 лева, като неоснователен и недоказан и ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д.№835/2014г. по описа на РРС над размера на 90,60 лева.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :