Р Е Ш Е Н И Е

Номер 154 11.05.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На петнадесети април две хиляди и петнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Д.Д.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1701 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.

Депозирана е искова молба от С.Е.З., Н.Х.Д. и Ф.Х.З., с която е предявен иск срещу Б.И.Х. за установяване, че ищците са собственици на масивна жилищна сграда с площ 45 кв.м. и дворно място с площ 740 кв.м., парцел *** в кв.*** по плана на с.Дянково, общ.Разград с административн адрес ул.Л.№*** и предаване на владението върху този имот. Твърдят, че имотът е придобит от С.Е.З. и покойния й съпруг Х. М. З. /Х. Д. З./ в режим на съпружеска имуществена общност на 22.12.1987 г., че на 22.07.2010 г. последният е починал и е оставил за свои законни наследници тримата ищци, че са предоставили имота за ползване на ответницата, но същата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост. Искат съдът да прогласи нищожността на този нотариален акт. В с.з. чрез процесуалния си представител заявяват, че искат отмяна, а не прогласяване на нищожност.

Ответницата оспорва иска. Твърди, че първата ищца и покойния им наследодател заминали за Република Турция през 1989 г. Малко след това двамата съпрузи се разделили и Х.З. се върнал в с.Дянково, където живял до смъртта си през 2010 г., като от 1992 г. съжителствал с ответницата на съпружески начала. След смъртта му ищците не се завърнали в Република България, нито са предоставяли имота на ответницата под някаква форма. Признава, че продължава да упражнява фактическа власт върху имота.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Ищцата С.Е.З. и покойния Х. М. З. са били съпрузи от 02.07.1980 г. /л.86/ до прекратяването на брака им със смъртта на последния на 22.07.2010 г. Вторият и третият ищец са деца на Х. М. З. и негови наследници. На 22.12.1987 г. Х. Д. З. е закупил от Общински народен съвет жилище и дворно място от 740 кв.м. пар.*** в кв.*** по плана на с.Дянково ведно с жилищна сграда – масивна от 45 кв.м., подобрения и трайни насаждения с договор по реда на НДИ /л.5/. Х. Д. З. и Х. М. З. са имена на едно и също лице /удостоверение за идентичност на лице с различни имена л.7/.

Във връзка с установяване наличието на владение върху процесния имот по делото са разпитани свидетелите К., К., З. и П.. От показанията на същите се установява, че през 1989 г. съпрузите и двете им деца са заминали в Република Турция. Малко след това покойния Х.З. се завърнал в Република България и се установил отново в дома им в с.Дянково. По-късно се завърнали и ищците. Живели заедно до 1991 или 1992 г. и ищците отново заминали за Република Турция, където се установили за постоянно. Съпруга на първата ищца и баща на другите двама останал в България. През есента на 1992 г. Х.З. и ответницата заживяли заедно на съпружески начала в къщата в с.Дянково, ул.Л.№***. Един път ищцата Ф.З. е гостувала на баща си в с.Дянково. Другите двама ищци не са ходили в имота след 1991 или 1992 г. Свид.З., брат на Х.З. твърди, че ответницата живеела в имота като собственичка и брат му бил съгласен с това. Последните месеци преди да почине Х.З. е бил болен и ответницата се е грижила за него и според същия свидетел “къщата беше за Б.”. Според свид.П. за период от 1-2 седмици след 2000 г. ответницата и покойния Х.З. са били скарани и тогава тя пребивавала в къща в с.Дянково, която закупила за децата си. Пред сви. К. и К. първата ищца твърдяла, че ответницата живее на квартира в имота.

С нотариален акт №***, т.***, рег.№***, дело №*** г. на нотариус Р.К. с рег.№380 ответницата Б.И.Х. е призната за собственик по покупка и давностно владение върху следния недвижим имот: дворно място с площ 740 кв.м., находящо се в с.Дянково, с административен адрес ул.Л.№***, съставляващо парцел *** в кв.*** по плана на селото ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда със застроена площ 45 кв.м.

Ответницата е заявила за постоянен адрес този в с.Дянково, ул.Л.№*** от 10.05.2011 г. /л.50/, а като настоящ такъв е заявен от 12.01.1993 г. /л.72/ , тя е поръчала изработването на надгробен паметник на покойния Х.З./л.49/. Заплащала е и данъка за имота след 2010 г./л.51 и сл./.

За периода 2005 г. – 2015 г. ищцата С.З. е посетила един път Република България – на 16.12.2014 г. За другите ищци няма данни да са влизали на територията на Република България от страни, които не са членове на ЕС. Постоянния адрес на първата ищца е в с.Раковски, а на останалите – в с.Дянково, без да са посочени улица и номер.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

Така подаденият иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен. За да бъде уважен същият е необходимо да бъде доказано наличието на трите предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, тази вещ да се владее от ответника и това владение да е без основание.

Ищците са придобили имота чрез правни способи, регламентирани в Закона за собствеността и СК като такива с вещноправен ефект. Със закупуването на имота през 1987 г. същият е придобил статут на съпружеска имуществена общност по силата на чл.19 от СК от 1985 г. По силата на пар.4 от ПЗР във вр. с чл.21 от СК от 2007 г. имотът е запазил статута си на бездялова съпружеска имуществена общност. Именно поради факта, че тази общност е бездялова, упражняването на фактическата власт от единия от съпрузите, в случая покойния Х.З. е равнозначно на упражняване на фактическата власт от двамата съпрузи. По делото не бе установено ответницата да е отричала фактическата власт върху имота на Х.З. и да се е противопоставила на владението, осъществявано от него. Това, че отношението й към имота е било “като собственица” е поради фактическата връзка между двамата, а не защото е смятала, че имота е неин, а не негов. Напротив, тогава когато отношенията им са били влошени именно тя е напуснала жилището, а не е настояла той да направи това, защото не е считала имота за свой, а за собствен на човека, с когото съжителства.

След смъртта на Х.З. упражняваната от ответницата фактическа власт би могла да се квалифицира като владение на имота, тъй като не го е държала за друго лице и е демонстрирала своето намерение по отношение на наследниците на имота чрез снабдяването с нотариален акт. Изтеклият от 23.07.2010 г. до 22.10.2014 г. – датата на подаване на исковата молба, срок не е достатъчен, за да бъде придобит имота по давност в съответствие с разпоредбата на чл. 79 ал.1 от Закона за собствеността.

Ето защо тя не е станала собственик на имота на основание давностно владение, поради което имотът е бил собственост на първата ищца и на Х.З. до 22.07.2010 г. – датата на смъртта на Х.З., след което съпружеската имуществена общност е прекратена, респ. ½ от имота е бил за преживялата съпруга, а останалата ½ - част от наследството на покойния Х.З.. Следователно след 22.07.2010 г. тримата ищци в качеството на наследници са станали съсобственици на имота.

Тъй като издаденият в полза на ответницата нотариален акт №***, т.***, рег.№***, дело №*** г. на нотариус с рег.№380 с район на действие РС Разград е охранителен акт, същият следва да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК, тъй като по делото установено, че не ползващата се от акта ответница, а други лица са собственици на имота.

Видно от свидетелските показания и признанието на ответницата, същата упражнява фактическа власт върху имота. Освен атакувания нотариален акт, същата няма друго основание, за да продължи да владее или държи имота.

Ето защо предявеният ревандикационен иск следва да бъде уважен, като ответниците следва да заплатят на ищците и направените разноски по делото. Разноските на първата ищца са в размер на 662 лв., а на втория и третия ищец – в размер на 585 лв. и следва да бъдат заплатени от ответницата на основане чл.78 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.Х., ЕГН ********** *** №***, че С.Е.З., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, Н.Х.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Ф.Х.З., ЕГН ********** с постоянен адрес *** са собственици на дворно място с площ 740 кв.м. /седемстотин и четиридесет квадратни метра/, парцел *** в квартал *** по плана на с.Дянково, общ.Разград с административен адрес ул.Л.№*** ведно с построената в дворното място полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 45 кв.м. /четиридесет и пет квадратни метра/ и ОСЪЖДА Б.И.Х., ЕГН ********** *** № ДА ПРЕДАДЕ владението на горепосочения недвижим имот на С.Е.З., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, Н.Х.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Ф.Х.З., ЕГН ********** с постоянен адрес ***.

ОТМЕНЯ нотариален акт №***, т.***, рег.№***, дело №*** г. от 17.09.2010 г., издаден от нотариус с рег.№380 с район на действие РС Разград на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.

ОСЪЖДА Б.И.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.З., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 662 лв. /шестстотин шестдесет и два лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Б.И.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Х.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес *** и Ф.Х.З., ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 585 лв. /петстотин осемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: