Р Е Ш Е Н И Е

№ 167, 22.05.2015г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

на двадесет и четвърти май две хиляди и петнадесета година

в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

секретар Г.М.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1944 по описа за 2014г.:

Предявени са обективно съединени искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Депозирана е искова молба от С.С.А., с която моли съда да осъди ответника да и отстъпи собствеността и предаде владението на лек автомобил Опел Кадет с ДК№ *****, рама №******, двигател ********, както и да и заплати обезщетение за ползването на л.а. за периода 08.12.2011г.-08.12.14г. в размер на 1140лв., ведно със законната лихва от завеждането на исковете, както и направените разноски. Твърди, че е собственик на процесния лек автомобил. С ответника имали устна уговорка той да го закупи за сумата от 770лв.. Ответникът платил част от уговорената цена-200лв. и получил л.а., като остатъкът следвало да заплати на ищцата при прехвърлянето на л.а. На прехвърлянето ответникът не се явил, като и понастоящем л.а. се намира у него. Представя доказателства за собственост на л.а.-споразумение за продажба и талон част 1, удостоверение, жалба, постановление на РРП. Има искане за назначаване на ССЕ и разпит на двама свидетели.

Ответникът Е.С.И. е призован при условията на чл.47 ал. ГПК. Назначеният му особен представител счита исковете за неправилно квалифицирани и следователно неоснователни. В условията на евентуалност прави искане за прихващане на сумата от 200лв., дадена като капаро с определеното обезщетение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: На 29.02.2008г. в Белгия ищцата е закупила лек автомобил Опел Кадет, рама №W0L*****, двигател № Z*** от А.Г.за сумата от 800евро. В РБългария на ищцата е издадено свидетелство за регистрация на МПС, като л.а. е с ДК№ *****. По делото е разпитан един свидетел-Л.Х., майка на ищцата, която твърди, че колата е внесена от Белгия. Като решили да я продават се обадили на братовчед си Ю. от гр.Русе, който им намерил купувач. Е. дошъл и харесал колата. Уговорили се за 770лв., като той им дал 200лв., с обещание след два-три дни да даде останалите пари и да минат през нотариус. Ищцата и майка й дали колата и талона на ответника. Въпреки уговорката колата да бъде прехвърлена на 25.05.2010г. Тъй като ответникът не се появил и не могли ад го открият се обадили в полицията. Свързали се с брата на ответника, който им обещал да им съдейства, но отново без успех. От 22.05.10г. колата е у ответника.

По делото са приложени две жалби до РУП и прокуратурата, както и постановление за отказ да се образува досъдебло производство. В постановлението за отказ на РРП е посочено, че ответникът е напуснал пределите на страната на 25.05.2010г. през ГКПП“Дунав мост“ заедно с автомобила, като няма данни да се е завръщал.

По делото е назначена СИЕ, съгласно заключението на която месечната наемна цена на л.а. е в размер на 50.68лв., като за периода 08.12.11г.-08.12.14г. обезщетението за ползване възлиза в размер на 1824.48лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявените искове са основателни.

Ищцата представя доказателства-споразумение за продажба и СУМПС, че е собственик на лек автомобил Опел Кадет с ДК№****, рама №W****, двигател № *****.

По делото безспорно е установено, че страните са се уговорили за бъдеща продажба, като ответникът е получил фактическата власт върху лекия автомобил /ключ, талон и самото превозно средство/. Установено е и, че същият е напуснал пределите на страната с лекия автомобил на 25.05.10г. Основанието, въз основа на което ответника е упражнявал фактическата власт е било бъдеща продажба- на 25.05.2010г. Тъй като основанието, на което държи л.а. не се е осъществило, ответникът упражнява фактическата власт върху него без основание и дължи връщането му на ищцата.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния. Събрани са доказателства за размера на обезщетението, което се дължи за ползването на л.а. от ответника без основание за процесния период 08.12.2011г.-08.12.14г. Той е 1824.48лв., тъй като искът по чл.59 ЗЗД не е изменен, то на ищцата ес дължи претендирания размер от 1140лв.

Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прихващане на обезщетението по чл.59 ЗЗД с даденото капаро от 200лв. По този начин, чрез предявеното възражение за прихващане, вземането на ответника се установява със силата на присъдено нещо, т.е. законът счита, че вземането, предявено с възражение за прихващане, става ликвидно даже преди това да е било неликвидно (спорно), тъй като занапред получава качеството на присъдено нещо. А получи ли това качество на ликвидност, то става годно за прихващане, както вземането, предявено с насрещен иск. Касае се следователно за съдебно прихващане, което по нашето право е допустимо, а в случая и основателно, тъй като страните не спорят, че ответникът е дал на ищцата сумата от 200лв.

Ответникът дължи на ищцата направените съдебни разноски в размер на 600лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Е.С.И. ***, ЕГН ********** да отстъпи собствеността и предаде на С.С.А. от гр.Русе, ЕГН ********** владението на лек автомобил Опел Кадет, кабриолет с ДК№ *****, рама № ****, двигател № ****, на основание чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА Е.С.И. да заплати на С.С.А. сумата от 940лв./деветстотин и четиридесет лева/, явяваща се обезщетение за ползването на лекия автомобил без основание в периода 08.12.2011г.-08.12.14г.

ОСЪЖДА Е.С.И. да заплати на С.С.А. сумата от 600лв., разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: