Р Е Ш Е Н И Е

Номер 223 19.06.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На девети юни две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Д.Д.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 64/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл.79 от ЗЗД вр. с чл.266 от ЗЗД..

Депозирана е искова молба от “Валлифт” ЕООД със седалище гр.Варна срещу “Мултилифт” ЕООД гр.Разград, с която е предявен иск за заплащане на сумата 8558,40лв., представляваща стойност на извършен монтаж на четири броя асансьорни уредби по фактура №***г. както и сумата 807,84лв. обезщетение за забава за периода от 21.12.2013г. до 24.11.2014г., иска и разноски. Сочи, че през 2011 г. сключил договор с ответника, по силата на който се задължил да извършва монтаж на асансьорни уредби. Срокът на договора изтекъл, но продължили да работят при същите условия през 2013г., както и през 2014г. През месец ноември 2013г. по поръчка на ответника извърши монтаж на четири броя асансьорни уредби, за което издал данъчна фактура №***г. на стойност 8558,40лв.. С писмо от 23.01.2014г. за потвърждаване на вземането на ищеца за сумата 9058,40лв. към 31.12.2013г. във връзка с изготвяне на годишен финансов отчет, ответното дружество го помолил да потвърди пред одиторска фирма “Родис одит” ООД вземането като подпише писмото. Твърди, че това представлява признание на задължението на ответника към 31.12.2013г. Независимо от това плащане не последвало. С писмо от 14.03.2014г. уведомил ответника, че дължи процесната сума. В с.з. претенцията е изменена/намалена/ в размер на 8000лв., представляваща извършен първи етап по монтиране през месец септември 2013г. на 4бр. АУ.

Ответникът намира иска за неоснователен, твърди, че ищецът не е изпълнил монтаж на описаните във фактурата асансьорни уредби. Има частично изпълнение, което му е заплатено. Сочи, че съгласно представения от ищеца договор за монтаж, е следвало да представи асансьорната уредба пред контролните органи по Наредба за безопасна експлоатация на асансьорни уредби, регламентиран е и начина на плащане в чл.2 от същия. Монтажа на 4 бр. асансьорни уредби не е извършен от ищеца, а от ответника, тъй като ищецът не изпълнил задължението си, а поел други задължения към други възложители, като по този начин нарушил чл.17 от договор, според който дължи неустойка в размер на 2% от получените суми за монтаж на АУ възложени на други фирми. Твърди, че общата сума на неустойката за 2012г., 2013г и 2014г. е в размер на 9790лв. За извършени частични дейности по монтаж на 4 бр. АУ заплатил на ищеца по фактура №***г. сумата 1200лв, по ф-ра №***г. 3000лв. по ф-ра №***г. сумата 558,40лв. Предявява възражение за прихващане между претендираната от ищеца сума с насрещно вземане в размер на 9790лв., представляващо неустойка от чл.15 и чл.17 от Рамков договор от 10.05.2011г.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: От 10.05.2011г. между страните - ищецът като изпълнител, а ответникът възложител, е сключен писмен договор за монтаж на асансьорна уредба/АУ/, който е действал и през 2013г. по съгласие между тях. Съгласно същият конкретното възлагане се извършва на база на отделна поръчка за монтаж на АУ, а плащането на договорената в поръчката за монтаж цена се заплаща по реда на чл.2 – 50% от възнаграждението при извършване на І-ви етап от монтажа на АУ, 40% - при завършване на монтажа и 10% - след приключване на процедурата краен контрол, издаване на “декларация за съответствие” и подписване на приемо-предавателен протокол. Във връзка с конкретната поръчка за монтаж на 4бр. АУ с №№1670,1671,1672 и 1672 на адрес гр.Варна бл. “Вл. Варненчик” №*** и №*** са разпитани по искане на ищеца свидетелите Н. Х. Я. и Г. Д. Г.. Св. Я. сочи, че познава управителите на двете дружества, монтирал е АУ за тях. Работил на обект гр.Варна, бул. “Вл. Варненчик “ вх.*** и вх.*** през 2013г., където имало четири асансьорни шахти и монтирали първи етап, конзоли, релси и каси с крила-асансьорна врата. Това изпълнили. Било му платено от ищеца за извършената работа. Няма спомен за точното време на монтажа, управителят на ищцовото дружество донесъл крепежа за монтирането на релсите, после му били възстановени болтове, гайки и шайби. Св. Г. сочи, че страните били подизпълнители на строителен обект, като помощник технически ръководител на обекта, като трябвало да доставят 4бр. асансьори за сграда от 16 етажа в гр.Варна на бул. “Вл.Варненчик” бл.*** в два входа. Договора бил с ответника, който си наемал подизпълнител. Началният етап бил извършен от ищцовото дружество и включвал монтаж на релси, монтаж на външните врати, мотор горе в машините, непълен, ел табла за направление, които дошли последни. Монтажа по принцип зависел от договорките между фирмите. Ищецът монтирал релси и врати на всички асансьори. Работниците на ищцовото дружество били записвани в първоначална инструктажна книга, това било само първия ден, където инструктирания се подписвал за проведен инструктаж за безопасност на труда. След това вече се правел ежедневен инструктаж. След работниците на ищцовото дружество идвали работници и на ответното. До края на м. декември 2013г. виждал работници на ищцовото дружество в обекта, с прекъсване, защото имало периоди на изчакване за части до края на 2013г. Хората на ответника дошли след монтажа на машините в машинните, те доставили 2 от 4 асансьорни кабини. По това време асансьорните шахти били вече затворени, имало осветление. Присъствал на телефонен разговор между Г-н Г. – собственик и главен инвеститор на обекта и управителя на ответното дружество в началото до средата на месец август 2013г., като г-н Г. възложил да се завършат до средата на м. септември 2013г., два асансьора следвало на 100% да се завършат готови за приемателна комисия и другите два да са затворени шахтите с монтиране в сами шахти на всички елементи - релси, буфер в дъното на шахтата, без кабината. Липса на части имало много сериозна, дори в момента част от асансьорите били с различни врати, забавяне имало по време на работата както на ищеца, така и на ответника.

Според заключението на вещото лице по изготвената експертиза, счетоводството на ищеца водено след 01.06.2013г. е коректно. Дружеството е извършвало монтажни дейности по АУ на три фирми описани на л.3 от заключението за периода 2012г.-2014г. на обща стойност 9255,32лв./при изслушването в с.з./. При ответника данъчни фактури: №***г. на стойност 1200лв., №***г. на стойност 3000лв. и №***г. на стойност 8558,40лв., са описани в дневника за покупки, включени в съответните справки по ЗДДС и разчетени с РБ при НАП Варна. По фактура № *** е извършено плащане в размер на 558,40лв. За разликата от 8000лв. ответникът/получател/ е изготвил протокол №***г. по чл.117 ал.1 от ЗДДС, във връзка с незавършена дейност от доставчика. Описаните фактури са във връзка с 4 бр. поръчки за монтаж на АУ на процесния обект на обща стойност 12758,40лв. Във връзка с монтажните дейности на експертизата били представени калкулационни бланки форми за поетапно изпълнение със съответните наименования на заложените дейности и разценка в лева. Рекапитулация на изпълнените дейности по 4бр. АУ – от ищеца на обща стойност 4757,88лв., а от ответника за общо 8000лв. Законната лихва върху тази сума за периода от 21.12.2013г. до 24.11.2014г. е в размер на 755,17лв.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен. При пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на договор за изработка с ответника, в случая - предмета и изпълнението на първи етап на договора, вида и качеството на извършените дейности, приемане на работата от ответника, което от своя страна поражда задължението на последния за заплащане на уговореното възнаграждение, което се дължи съобразно чл.2.1 от договора между страните. Ответникът следва да докаже възраженията си както и направеното възражение за прихващане. Не е спорно, че между страните и през 2013г. е действал договор за монтаж от 10.05.2011г., съгласно който ответникът като възложител възлага на ищеца като изпълнител, да извърши срещу възнаграждение монтаж на АУ, като по чл.2.1 от договора 50% от възнаграждението се заплаща при извършване на І-ви етап от монтажа на АУ. Не е спорен и въпроса относно поръчка за монтаж на 4 бл. АУ в посочения обект. В случая се установи, че са извършени монтажни работи - релси външни врати, затваряне на асансьорни шахти, дейност по първи етап. Тези обстоятелства се доказват от ангажираните гласни доказателства – показанията на свидетелите Я. и Г., които сочат за извършването им, като съдът няма причина да не кредитира показанията им, като незаинтересовани, непротиворечиви и последователни. В този смисъл са и писмените доказателства, а приложената фактура №***г. е частен свидетелстващ документ, осчетоводен при ответника, което представлява извънсъдебно признание на неизгодни за него факт, че правоотношението е възникнало с посоченото във фактурата съдържание, както и че ищецът е изпълнил задълженията, да извърши договореното в нея, а именно монтаж на 4бр. АУ по договор. Съгласно и задължителната практика на ВКС вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на търговците, както и отразяването на стойността и в справка декларация по ЗДДС са обстоятелства, релевантни за установяване възникването на правоотношението, по повод на което е била съставена, след като съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката, като в този смисъл е задължителната практика на ВКС/Р-е №20/25.03.2013г. по т.д.№206/12г. І т.о., Р-е №34/04.04.2014г. т.д. №1282/11г. ІІ т.о./. По тази работа – първи етап от монтаж на 4бр. АУ, за която е съставена явно фактурата, не се доказа наличие на недостатъци, за които ищецът да е бил уведомен от ответника. Съгласно чл.264 ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съгласно ал.2 – при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно или некачествено изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които при обикновен преглед не могат да бъдат открити, или се появят по-късно, т.нар. скрити недостатъци. Ако не се направят възражения работата се счита за приета, предвид чл.264 ал.3 от ЗЗД. Не се установи, ответникът да е направил възражения за неправилно изпълнение на първи етап от монтажа на процесните АУ. Липсата на възражения се приравнява на одобрение – признание, че изработеното е според договора, като в същата хипотеза и полезността на работата на възложителя по чл.267 ал.1 изр.2 от ЗЗД, е основание за ангажиране на отговорността. /р-е № 5/15.03.2010г. т.д. №390/09г. І т.о./ В този смисъл съдът намира, че съставения протокол от ответника по чл.117 от ЗЗДС, няма връзка с предмета на делото и осчетоводяването на фактура №***г, тъй като такъв протокол се издава съобразно предвидените в ЗДДС предпоставки: От данъчно задължено лице неустановено на територията на страната, при внос, от доставчик на стоки и услуги включително за безвъзмездни вътрешнообщностни доставки, както и при доставките на общи туристически услуги и др., които са неотносими в случая, тъй като касае случаи на самоначисляване на ДДС и този протокол е предназначен за издателя му в посочените в ЗДДС хипотези. Съдът намира, че не следва да кредитира и т.5 от заключението на вещото лице относно извършената и осчетоводена работа от ответника по процесния монтаж, тъй като са били използвани калкулации, които няма как да се кредитират като документи по смисъла на ГПК/независимо, че не са приети по делото/, а и в с.з. вещото лице заяви, че описаните три фактури в тази част на заключението се отнасят до първи етап от монтаж на процесните АУ, тъй като от ответното дружество му било обяснено така.

По отношение на направеното от ответника възражение за прихващане, между претендираната от ищеца сума и сумата 9790лв. – представляваща дължима неустойка по чл.15 и чл.17 от договора съдът намира: Съгласно чл.15, чл.17 от договор за монтаж от 10.05.2011г., изпълнителят няма право да сключва договори за монтаж на асансьорни уредби с други фирми. В случай на неизпълнение на това задължение изпълнителят дължи неустойка на възложителя в размер на 2% от получените до момента суми, съгласно подписани анекси и издадени фактури, т.е. в случая тази стойност е 2% от 9255,32лв./монтирани за периода 2012г.-2014г. АУ на обща стойност 9255,32лв. според заключението по експертизата/. Съдът следи служебно за съответствието на уговорената клауза за неустойка с добрите нрави, което е абсолютна предпоставка за нейната действителност. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако с оглед начина по който е уговорена, излиза извън обичайните си функции да обезпечи изпълнението на договора, да обезщети кредитора за вредите и да санкционира длъжника, като това не би следвало да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора – в този смисъл задължителната практика на ВКС в Р-е №229/21.01.2013г. т.д. №1050/11г. І т.о. и т. 3 от ТР №1 /15.06.10г. на ОСТК. Разпоредбите на чл. 15 идентичен с чл.17 от договора между страните, съдържат именно такава уговорка, която е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън функциите на неустойката регламентирани по чл.92 от ЗЗД. В случая същата не обезпечава изпълнението на конкретното задължение и не служи като обезщетение за вреди, а запретява на изпълнителя-ищец да сключва договори за монтаж на АУ с други фирми и ако бъде присъдена сума съобразно уговореното, би довела до неоснователно обогатяване на ответника. Освен това не се установи неизпълнение на задължението от страна на ищеца, за което да бъде компенсиран ответника, поради което съдът намира, че уговорката за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид липсата на насрещно парично задължение на ответника към ищеца, което да е изискуемо и ликвидно, поради не доказването от страна на ответника както на основанието така и на размера му, направеното възражение за прихващане следва да се отхвърли.

Поради изложените по-горе съображения предявеният иск/изменен/ на стойност 8000лв. е основателен и доказан. Частично основателна е претенцията за представляваща обезщетение за забава, а именно в размер на 755,17лв. за периода от 21.12.2013г. до 24.11.2014г., съгласно заключението на вещото лице, като за горницата до 807,84лв. следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените на производството разноски в общ размер на 1392,34лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “Мултилифт” ЕООД, ЕИК*** седалище гр.Разград, ул. “Любен Каравелов” №*** ДА ЗАПЛАТИ на “Валлифт” ЕООД, ЕИК*** със седалище гр.Варна, район “Одесос” ул. Отец Паисий” №***, ет.***, ап.*** сумата 8000лв./осем хиляди лева/ представляваща стойност на извършен монтаж от първи тап на четири броя асансьорни уредби по фактура №*** от ***г., ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба до окончателното и изплащане, сумата 755,17лв./седемстотин петдесет и пет лева и седемнадесет стотинки/ обезщетение за забава за периода от 21.12.2013г. до 24.11.2014г., като отхвърля този иск до първоначалния размер от 807,84лв., както и сумата 1392,34лв./хиляда триста деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ за разноски.

ОТХВЪРЛЯ възражението на “Мултилифт” ЕООД, ЕИК*** седалище гр.Разград, ул. “Любен Каравелов” №*** за прихващане с насрещно вземане към Валлифт” ЕООД, ЕИК*** със седалище гр.Варна, район “Одесос” ул. Отец Паисий” №***, ет.***, ап.*** за сумата 9790лв./девет хиляди седемстотин и деветдесет лева/ - дължима неустойка от чл.15 и чл.17 от Рамков договор от 10.05.2011г., като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: