Р Е Ш Е Н И E

№ 201 15.06.2015 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и шести май две хиляди и петнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 259 по описа за 2015г.

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Райфайзенбанк /България/” ЕАД гр. София, срещу ЕТ “Ив. Т.”, с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 861,75лв. главница, законната лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №1377/2014г. на РРС, сумата 32,80лв. редовна лихва за периода от 15.05.2013г. до 14.10.2103г., 206,28лв. наказателна лихва за периода от 15.05.2013г. до 11.08.2014г. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че с договор №908/03.01.2008г. е отпуснат на ответника кредитен лимит по кредитна карта в размер на 5000лв., като в чл.4 от договора е уговорена лихва за ползването му в размер на 15,80%. На 13.01.2009г. договорът е изменен и допълнен с Анекс №1, в чл.1 от който е установено, че към този момент усвоените и непогасени суми са в размер на 4686,72лв., от които Подлимит А в размер на 4596,01лв и Подлимит Б в размер на 90,71лв. Възнаградителна лихва по Подлимит А е променена, при забава в заплащането се начислява наказателна лихва в размер на стойността на банковия ресурс увеличен с 16,80 пункта надбавка годишно върху просрочената част за времето на забава. Уговорено е да погасява Подлимит А на 36 месечни вноски, а Подлимит Б на една вноска, крайният срок на погасяване до 15.10.2013г. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на погасителните вноски, не са заплатени вноски с падежни дати: 15.05.2013г., 17.06.2013г., 15.07.2013г., 15.08.2013г., 16.09.2013г. и 15.10.2013г. На 12.08.2014г. е подал заявление по чл.417 от ГПК, като по гр.д. №1377:2014г. на РРС е издадена заповед за незабавно изпълнение за процесните суми. Образувано е и изпълнително дело №613/2014г. на ЧСИ. В с.з. процесуалният представител поддържа претенцията, не оспорва, че сумата 3600лв.- е постъпила по разплащателната сметка на ответника, но същият не е спазил чл.12 от Анекс №1, същата е останала по разплащателната сметка и от нея банката е събрала падежиралите суми, като се стига до падежа на кредита, когато има задължения по главница и по редовни лихви и по наказателни лихви, тъй като сумата 3600лв. не е стигнала за погасяване.

В предоставения срок ответникът оспорва иска. Възразява по описаната в молбата фактическа обстановка, обстоятелствата и доказателствата. Твърди, че на 30.12.2011г. посетил клона на банката в Разград, разговарял с една от служителките, както и с директора на клона, като двамата му отговорили, че остатъкът за плащане е в размер на 3600лв., с което заплащане ще погаси напълно остатъка от кредита. На същата дата превел сума в размер на 3600лв. Твърди, че поискал банка, която да попълни, за да приключи с кредита, но му отговорили, че това не било необходимо, както и че не е получавал писма, че кредитът му не е обслужван.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявеният установителен иск е допустим по смисъла на чл.415 от ГПК, по силата на който след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. С договор за кредитен лимит по международни кредитни карти № 908/03.01.2008г., ищецът е отпуснал кредитен лимит на ответника в размер на 5000лв., с уговорена лихва като възнаграждение за ползването му в размер на 15,80%. На 13.01.2009г. договорът е изменен и допълнен с Анекс №1, с който страните договорили, че просрочената главница е в размер на 4596,01лв., наказателна лихва върху просрочена главница в размер на 90,71лв., краен срок на погасяване на всички дължими суми е на 15.10.2013г., като вземането на банката се трансформира в срочен кредит. Като вземанията по подлимит А ще се погасят по 29 месечни вноски с 6 месечен гратисен период. Върху непогасената част от главницата по подлимит А, кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на в размер на СБР + 9,80 пункта надбавка /”лихва”/. На 30.12.2011г. ответникът превел по разплащателната си сметката си в банката сумата 3600лв. Във връзка с подадено заявление по чл.417 от ГПК по гр.д. №1377/2014г. на РС Разград, е издадена заповед за изпълнение за сумите 861,75лв. главница, 32,80лв. редовна лихва за периода 15.05.2013г.-14.10.2014г., 206,28лв. наказателна лихва за периода 15.05.2013г.-11.08.2014г., като е подадено е възражение от ответника срещу издадената заповед по посоченото производство.

Според заключенията на вещото лице сумата по кредитния лимит по договора е в размер на 5000лв., като до 29.10.2010г. са теглени суми и съответно погасявания на определени периоди, усвоената главница е в размер на 4596,01лв. Съгласно Анекс № 1 от 29.10.2010г. просрочената главница се формира като “подлимит А” и наказателна лихва по просрочената главница в размер на 90,71лв. се формират като “подлимит Б”, а последната изравнителна вноска е дължима на 15.10.2013г. Дължимата сума от 4596,01лв. е прехвърлена по разплащателната сметка на ответника. На 30.12.2011г. по горепосочената сметка е постъпила сумата от 3600лв. наредена от ответника. От тази сума съгласно Анекса ищецът е правил погасяванията по погасителния план в продължение на 21 месеца - до 15.10.2013г., в т.ч. месечната вноска по главницата. На 30.12.2011г. дългът на ответника е в размер на 3765,79лв. Към 12.08.2014г. е налице просрочена главница в размер на 861,75лв./не са погасени 6 падежни месечни вноски, както и редовна лихва за периода от 15.05.2013г. до 14.10.2013г. в размер на 32,80лв., наказателна лихва за периода от 15.05.2013г. до 11.08.2014г. в размер на 206,28лв. След 12.08.2014г. по образувано изп. дело №613/2014г. на ЧСИ, са направени плащания от ответника в общ размер на 372,11лв. Съдът няма причина да не кредитира заключението, като компетентно, пълно, обосновано и неоспорено от страните.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Предявения иск е основателен и доказан. Между страните по делото е сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника сума, която последният трябва да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. От заключението на вещото лице е видно, че към 12.08.2014г. е налице просрочена главница в размер на 861,75лв./не са погасени 6 падежни месечни вноски/, както и редовна лихва за периода от 15.05.2013г. до 14.10.2013г. в размер на 32,80лв., наказателна лихва за периода от 15.05.2013г. до 11.08.2014г. в размер на 206,28лв. Не е спорно, че на 30.12.2011г. ответникът е превел по разплащателната си сметка в банката сумата 3600лв. с основание “захранване на сметка” видно от приложеното извлечение по сметка на л.42 от делото. Същата сума не е била достатъчна за покриване на цялото задължение, а и като основание кредитополучателят не е посочил, че е преведена за тази цел, каквито са твърденията на ответника. Същият освен това не е спазил договорката в чл.12 от Анекс №1/03.01.2008г., а именно да уведоми банката относно предсрочно погасяваната сума с двудневно писмено предизвестие, при положение, че желае да погаси частично или напълно цялата главница. Поради което от тази сума по сметката, са правени погасявания на вноските съгласно погасителния план. На 15.10.2013г. датата на последната погасителна вноска е съществувало задължението по главницата, в посочения от вещото лице размер 861,75лв. Тъй като ответникът е преустановил изпълнението на договора, са начислени и мораторни лихви в размер на 206,28лв. за процесния период. Съдът намира за необходимо да отбележи, че платените суми по изпълнителното производство, не следва да се съобразяват, тъй като са на основание съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес – в т. см. т. 9 от ТР №4/2013г. на ОСГТК. Поради изложените съобразения претенциите на ищеца следва да бъдат уважени като основателни и доказани.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 75 лв. за държавна такса и 307,06 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №1377/2014г. на РРС

Воден от изложеното съдът,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено, че ЕТ “Ив. Т.”, ЕИК*** седалище гр.Р., ул. “***” №*, дължи на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК831558413, седалище гр.София, район Средец, ул. “Гогол” №18-20, сумата 861,75лв./осемстотин шестдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 12.08.2014г. до окончателното и изплащане, сумата 32,80лв./тридесет и два лева и осемдесет стотники/ редовна лихва от 15.05.2013г. до 14.10.2013г. и сумата 206,28 лв./двеста и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за забава за периода от 15.05.2013г. до 11.08.2014г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.дело № 1377/2014 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА ЕТ “Ив. Т.”, ЕИК***** седалище гр.Разград, ул. “***” №* ДА ЗАПЛАТИ на “Райфайзенбанк /България/” ЕАД, ЕИК831558413, седалище гр.София, район Средец, ул. “Гогол” №18-20. сумата 382,06лв. /триста осемдесет и два лева и шест стотинки/ за разноски в настоящото производство, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от получаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: