Р Е Ш Е Н И Е

Номер 238 22.06.2015 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Г.М.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №295/2015 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от “Социалинвест”АД, с която са предявени субективно съединени искове срещу Н.М.Г. и “Транс систем”ЕООД със седалище гр.Варна за заплащане на сумите 5 068,52 лв. и 2 017,84, стойност на закупено от него дизелово гориво, сумите 170,73 лв. и 58,97 лв. мораторна лихва за периодите 21.10.2014 г. – 18.02.2015 г. за първата главница и 06.11.2014 г. – 18.02.2015 г. за втората главница и законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Сочи, че между ищецът и втория ответник е имало договор за покупко-продажба на дизелово гориво от обект – бензиностанция в гр.Разград, ул.”****”, №**, собственост на ищеца, че първият ответник се е задължил да бъде поръчител и да гарантира точното и пълно изпълнение на задълженията на втория ответник по договора, че от ищеца на втория ответник са били предадени 2 272,820 л. дизелово гориво на стойност 5 568,52 лв., за което е съставена данъчна фактура №1100002743 от 15.10.2014 г. с падеж с 20.10.2014 г., че тази стока е предадена на три пъти и това е удостоверено с подписи в “Лимитна карта за продажба на Транс систем ЕООД” и подпис във фактурата, че по тази сделка е извършено частично плащане на 13.1.2014 г. на стойност 500 лв. Също така сочи, че 837,260 л. дизелово гориво на стойност 2 017,84 лв. са предадени на втория ответник за периода 16.10.2014 г. – 31.10.2014 г., което е удостоверено в “Лимитна карта за продажба на “Транс систем”ЕООД и за което е съставена данъчна фактура №1100002771 от 31.10.2014 г., че падежа на двете суми е съответно 20.10.2014 г. и 05.11.2014 г., но първата е платена само частично, а втората не е платена. По отношение на първия ответник в о.с.з. на 17.06.2015 г. ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение.

Ответникът Н. Г. не депозира отговор в законовия срок.

Ответникът “Транс систем 2012”ЕООД оспорва иска. Прави възражение като сочи, че разглеждането на иска е местно подсъдно на РС Варна. Твърди, че по всяка от процесните фактури са издадени фискални бонове, тъй като горивото е заплащано при зареждане.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа обстановка: Ищецът и и вторият ответник са търговци по смисъла на ТЗ. На 06.10.2014 г. между ищеца от една страна и ответниците от друга страна е сключен договор за продажба на дизелово гориво. В него е посочено, че ищецът действа като продавач, втория ответник като купувач, а първия ответник като поръчител, солидарно задължен за точното и пълно изпълнение на всички задължения на втория ответник по договора. Предмет на договора е била продажба на дизелово гориво от бензиностания в гр.Разград, ул.”****”, №**, собственост на продавача. Срокът на договора е посочен до 31.12.2015 г. Уговорено е плащането да става по банков път до 5 дни от деня на издаване на фактурата. В съответствие с посоченото в договора при ищеца е водена лимитна карта на “Транс систем 2012”. В нея са посочени три продажби с конкретни количества, срещу които е поставен подпис на шофьора. За извършените продажби са издадени две фактури - №1100002743/15.10.2014 г. на стойност 5568,52 лв. с ДДС и №1100002771/31.10.2014 г. на стойност 2 017,84 лв. с ДДС. И двете фактури са подписани от първия ответник – Г. и в тях е посочено вид на плащане - банков превод.

На 23.12.2014 г. по искане на ищеца нотариус е връчил покана за изпълнение на ответното дружество.

Според свидетеля У., служител при ищеца, касовите бонове са издавани в момента на зареждането, за да може да се осчетоводи горивото, след което два пъти месечно са издавани фактури. Свидетелят е присъствал при две от зарежданията и е категоричен, че тези зареждания не са били заплащани в брой.

В представените от ответника служебни бонове е посочен номера на картата, издадена на ответника – 219.

Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза двете процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и на втория ответник, като са включени съответно в Дневниците за продажби и покупки по ДДС и съответно в справките декларации за м.октомври 2014 г. и за тях е платен ДДС, респ. е ползвано правото на данъчен кредит. Според вещото лице по първата фактура не са платени 5 068,52 лв., а по втората – 2 017,84 лв. Законната лихва за двете фактури от датата на падежа до датата на подаване на исковата молба е съответно 170,73 лв. и 58,97 лв. По тези фактури има издадени касови бонове в дните и часовете на зареждане с дизелово гориво. Касовите бонове са фискални с посочен ред за плащане - карта и са издадени във връзка със спазване на изискванията на чл.3, ал.2 от наредба №Н-18. В касовата книга на ищеца в Дневен отчет на каса тези бонове са посочени на ред с карта по договор и за тях не е отразено плащане в брой.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявените искове за заплащане на сумите 5 068,52 лв. и 2 017,84 лв. са основателни и доказани. В съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ при търговска продажба купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В случая друго е уговорено в договора – плащане по банков път след издаване на фактурата за съответния период. Такова плащане на двете процесни фактури не е извършено, с изключение на частичното плащане на сумата 500 лв. по първата фактура, което е признато от ищеца. В случая касовите бонове не установят плащане в брой, а наличие на сделка, за която се начисляват ДДС и акциз. Ето защо ответниците солидарно дължат заплащането на неплатената част от цената по договора.

На основание чл.86 от ЗЗД ответниците дължат и заплащане на обезщетение за забава от датата, на която е следвало до бъде изпълнено задължението според договора – до 5 дни от датата на издаване на фактурата до датата на подаване на исковата молба – 18.02.2015 г. Според заключението на вещото лице тези суми са съответно 170,73 лв. и 58,97 лв., следователно предявените акцесорни искове следва да бъдат уважени изцяло.

На осн. чл.78 от ГПК ап.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 683,45 лв. и заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 912 лв.

По отношение на първия ответник са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – същият не е представил отговор и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на решение при условията на чл.238 от ГПК.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.М.Г., ЕГН ********** *** и “Транс Систем 2012”ЕООД, ЕИК ***** със седалище гр.Варна, ул.”****”, №***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на “Социалинвест”АД, ЕИК ****** със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.”****”, №:

сумата 5 068,52 лв. /пет хиляди шестдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ неплатен остатък по фактура №100002743/15.10.2014 г. ведно със законната лихва от 18.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата

сумата 170,73 лв. /сто и седемдесет лева и седемдесет и три стотинки/ обезщетение за забава при условията на чл.86 от ЗЗД за периода 21.10.2014 г. – 18.02.2015 г.,

сумата 2 017,84 лв. /две хиляди и седемнадесет лева и осемдесет и четири стотинки/ по хактура №100002771/31.10.2014 г. ведно със законната лихва от 18.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумата

сумата 58,97 лв. /петдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ обезщетение за забава при условията на чл.86 от ЗЗД за периода 06.11.2014 г. – 18.02.2015 г.

сумата 683,45 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ разноски по делото и 912 лв. /деветстотин и дванадесет лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението по отношение на “Транс Систем 2012”ЕООД, ЕИК ***** със седалище гр.Варна, ул.”******”, №3****** подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението по отношение на Н.М.Г., ЕГН ********** *** не подлежи на обжалване като постановено при условията на чл.238 и сл. ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: