Р Е Ш Е Н И Е

№ 204

гр. Разград 03.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 28.06.2015 г., проведено в състав:

Районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 435 по описа на Разградски районен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от:

"Т И С-ЕКСПОРТ-ИМПОРТ" ЕООД, ЕИК 116544507, със седалище и адрес на управление: гр. Разград п.к. 7200, ул. Княз Борис No 61, вх. А, ап. 7, тел.: 084 660727, факс: 084 660727, Електронна поща: TIS_K.TISHEV@ABV.BG, представлявано от управителя К. Л. Т.,

ПРОТИВ:

"ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ЛОЗНИЦА" ДП, ЕИК 200467900, със седалище и адрес на управление: област Разград, община Лозница, гр. Лозница 7290, ул. Дружба No 37, тел.: 08475/2530, факс: 08475/2530, представлявано от управителя Р. Й. Е.

Ищецът предявява кумулативно съединени искове по чл. 258, чл.266, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр.чл.288 от ТЗ и чл.327, ал.1 от ТЗ, като моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумите както следва:

- 3 422.40 лева /три хиляди четиристотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ - представляваща дължима и незаплатена цена по Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на пшеница, сорт Енола, и издадената въз основа на договора фактура № 0000000144/15.09.2014г. за заготовка на 71.300 тона пшеница, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 04.03.2015г., до окончателното изплащане на сумата,

- 161.98 лева /сто шестдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/ - представляващи мораторна лихва за забавено изплащане на дължимата цена по Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на 220.00 тона пшеница, сорт „Енола” и издадена въз основа на Договора фактура 0000000144/15.09.2014г., дължима за периода 16.09.2014г. до 04.03.2015г.,

- 118.46 лева /сто и осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ - представляващи моратрна лихва за забавено изплащане на дължимата цена по Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на 220.00 тона пшеница, сорт „Енола” и издадена въз основа на Договора фактура 0000000143/05.09.2014г., дължима за периода 06.09.2014г. до 17.12.2015г.

- 100.08 лева /сто лева и осем стотинки/ - представляващи моратрна лихва за забавено изплащане на дължимата цена по Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на 220.00 тона пшеница, сорт „Енола” и издадена въз основа на Договора фактура 0000000142/29.08.2014г., дължима за периода 30.08.2014г. до 17.12.2015г.

Излага подробни съображения. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание ищеца чрез пълномощника си адвокат М. М. от АК – Разград признава, че след подаването на исковата молба ответника му е заплатил сумата от 3422.40 лв. представляваща главница по фактура № 144 от 15.09.14 г. Поддържа исковите си претенции и претендира разноски.

Ответникът при редовно връчени книжа, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание, при редовност в призоваването не изпраща представител и не депозира становище.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните е сключен Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на 220.00 тона пшеница, сорт „Енола” /л.6-7/, като ищеца е изпълнител, а ответника възложител.

Въз основа на Договора ищеца и издал процесните фактури.

Видно от неоспореното от страните и прието като пълно, компетентно и обосновано заключение на съдебно икономическата експертиза /л.66-69/, е че: Фактура № 144/15.09.2014г. е осчетоводена от дружеството на ищеца. Отразена е в дневника за продажби. Плащането по тази фактура в пълен размер /3 422.40 лв./ е извършено на 18.03.2015г. Дължимата мораторна лихва по тази главница за периода от 16.09.2014г. до 04.03.205г. е в размер на 161.03 лв.

Дължимата мораторна лихва по фактура № 142/29.08.2014г. за периода от 30.08.2014г. /деня следващ издаването й/ до 17.11.2014г. /датата предхождаща дата на плащане на главницата - 18.12.2014г./ е в размер на 100.08 лв.

Дължимата мораторна лихва по фактура № 143/05.09.2014г. за периода от 06.09.2014г. /деня следващ издаването й/ до 17.11.2014г. /датата предхождаща дата на плащане на главницата - 18.12.2014г./ е в размер на 118.46 лв.

На въпроса ползван ли е данъчен кредит от ответното дружество вещото лице не може да е отговор, тъй като няма представени счетоводни документи /дневник за покупки и СД по ЗДДС/ от ответната страна, въпреки че по молба на ВЛ /л. 14/ ответника бе задължен от съда да ги представи с разпореждане № 1136 от 27.04.2015г. /л.41-42/, връчено му на 05.05.2015г. /л. 59/. Поради непредоставянето на тези документи от страна на ответника, вещото лице при изслушването му сочи, че не може да отговори на въпроса дали счетоводството на ответника е редовно водено, както и дали процесните фактури са отразени в счетоводството му.

С оглед отказа на ответника да представи изисканите му счетоводни документи, на осн. чл. 161 ГПК, съдът приема за доказани фактите, че процесните фактури са отразени в счетоводството му и е ползвал данъчен кредит.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за доказване на плащането, не представи по делото никакви доказателства за извършени плащания.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане процесния иск в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението си.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно сключения процесен Договор. Безспорно се установява, че предмета на договора е получен от ответника, ето защо, последния дължи претендираните от ищеца суми. Това обосновава, че предявения иск е доказан, както по основаване, така и по размер, и като такъв следва да бъде уважен.

Както е посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение № 42/10 на ВКС, II т. о./. Видно от решение № 30/8.04.11 г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о. също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени от страната да получат стоката, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурата в счетоводството му.

Както бе посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесната фактура издадена от ищеца съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече изложеното тя валидно установяват претендираното вземания по нея.

Тъй като ответника не представи доказателства за извършено плащане съдът намери исковете на ищеца за основателни и доказани.

Поради извършено плащане в хода на процеса - 18.03.2015г.на главницата по фактура 144/15.09.2014г., иска за главницата следва да се отхвърли.

Следва да се присъди сумата от 14.27 лв. представляваща законна лихва върху тази главница за периода от датата на подаването на исковата молба - 04.03.2015г. до изплащането на главницата – 18.03.2015г. Същата, изчислена съобразно автоматизирания калкулатор на продукта „Апис Финанси”.

Основателни са и исковете за присъждане на мораторна лихва по фактури №№ 142/29.08.2014г. и 143/05.09.2014г., тъй като ответника е изпаднал в забава, на осн. чл. 84, ал.1 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По разноските.

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 676.80 лв., представляваща сторени деловодни разноски.

Воден от горното, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Т И С-ЕКСПОРТ-ИМПОРТ" ЕООД, ЕИК 116544507, със седалище и адрес на управление: гр. Разград п.к. 7200, ул. Княз Борис No 61, вх. А, ап. 7, тел.: 084 660727, факс: 084 660727, Електронна поща: TIS_K.TISHEV@ABV.BG, представлявано от управителя К. Л. Т. ПРОТИВ "ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ЛОЗНИЦА" ДП, ЕИК 200467900, със седалище и адрес на управление: област Разград, община Лозница, гр. Лозница 7290, ул. Дружба No 37, тел.: 08475/2530, факс: 08475/2530, представлявано от управителя Р. Й. Е., ЗА ЗАПЛАЩАНЕ на сумата 3 422.40 лева /три хиляди четиристотин двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ - представляваща дължима и незаплатена цена по Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на пшеница, сорт Енола, и издадената въз основа на договора фактура № 0000000144/15.09.2014г. за заготовка на 71.300 тона пшеница, ПОРАДИ ИЗВРЪШЕНО ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА ответника "ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ЛОЗНИЦА" ДП, ЕИК 200467900, със седалище и адрес на управление: област Разград, община Лозница, гр. Лозница 7290, ул. Дружба No 37, тел.: 08475/2530, факс: 08475/2530, представлявано от управителя Р. Й. Е., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца "Т И С-ЕКСПОРТ-ИМПОРТ" ЕООД, ЕИК 116544507, със седалище и адрес на управление: гр. Разград п.к. 7200, ул. Княз Борис No 61, вх. А, ап. 7, тел.: 084 660727, факс: 084 660727, Електронна поща: TIS_K.TISHEV@ABV.BG, представлявано от управителя К. Л. Т., сумите както следва:

- 14.27 лева /четиринадесет лева и двадесет и седем стотинки/ - представляващи законна лихва за забавено изплащане на дължимата цена по Договор № 19/26.08.2014г. за заготовка/почистване и пакетиране/ на 220.00 тона пшеница, сорт „Енола” и издадена въз основа на Договора фактура 0000000144/15.09.2014г., дължима за периода от подаването на исковата молба – 04.03.2015г. до изплащането на главницата – 18.03.2015г.,

ОСЪЖДА "ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ - ЛОЗНИЦА" ДП, ЕИК 200467900, със седалище и адрес на управление: област Разград, община Лозница, гр. Лозница 7290, ул. Дружба No 37, тел.: 08475/2530, факс: 08475/2530, представлявано от управителя Р. Й. Е., ДА ЗАПЛАТИ на "Т И С-ЕКСПОРТ-ИМПОРТ" ЕООД, ЕИК 116544507, със седалище и адрес на управление: гр. Разград п.к. 7200, ул. Княз Борис No 61, вх. А, ап. 7, тел.: 084 660727, факс: 084 660727, Електронна поща: TIS_K.TISHEV@ABV.BG, представлявано от управителя К. Л. Т.

- сумата от 676.80 лева / шестотин седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща деловодни разноски в настоящото исково производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :